Схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура

Към момента и съобразно фазата на инвестиционното намерение не е предвидено разработване на програма за закриване на обекта.

• 
  Подготвителни дейности – почистване на терена, изграждане на временна строително-ситуационна площадка, трасировка, доставка на табели, противопожарни пособия и други.
  
• 
  Изконпи дейности - земекопна теника (комбиниран багер);
  
• 
  Транспортни работи - шосеен автортанспорт (автосамосвали);
  
• 
  Планировъчни мероприятия - подравняваща механзиация (булдозери);
  
• 
  Бетонови работи – бетоновози
  
• 
  Кофражни дейности - посредством сглобяеми кофражи;
  
• 
  Армировъчни работи – ще се доставят предварително заготвени арматурни пръти;
  
• 
  Излоационни работи – хидроизолации посредством ръчно полагана и свързаване;
  
• 
  Отводнителни мероприятия – облицовани окопи, дренажни системи и площадки с площно отвеждане на повърностни води;
  
• 
  Оформление на площадките съгласно проектните изисквания и параметри;
  
• 
  Довършителни работи – почистване и др.
  

Съоръжението за компостиране е съставено от следните зони със съответните размери:

• 
  Зона за интензивно разграждане с трапецовини купове (с настилка подходяща за събиране и отвеждане на отпадните води към резервоара) куп от 1 до 4 и
  
• 
  Зона за зреене (с настилка подходяща за събиране и отвеждане на отпадъчните води към резервоара) - куп 5 обща площ 1 000 m²
  
• 
  Зона за съхранение на готовия компост (естествена почва; компостът ще е постоянно покрит с платно, което не пропуска вода): 1 000 m²
  
• 
  Зона за съхранение на „влажните“ биоотпадъци (с настилка, подходяща за събиране на отпадъчни води): 115 m²
  
• 
  Зона за съхранение на сухи биоотпадъци - едри отпадъци от храсти и дървета, изсушени и раздробени (уплътнена, естествена почва): около 115÷300 m²
  
• 
  Резервоар за инфилтрата: 200 m³
  
• 
  Път за достъп и зона за движение около 250 m²
  
• 
  Площ за обслужване на площадката и съоръженията около 2 000 m²
  

По време на строителството ще се използват енергийни ресурси под формата на електрическа енергия (от мобилен генератор), вода (от водоноски и в туби), сгъстен въздух (от мобилен компресор) и гориво (в туби и стоманени бутилки) за механизацията. Като строителни материали ще се използват стоманена арматура, бетон, стоманени тръби и профили. Не се предвижда да се използват природни ресурси – климатични, водни и биоресурси.

По време на експлоатацията на съоръжението ще се използват електрическа енергия (привързване към мрежата на регионалното депо), вода (използване на водоснабдителната система на сепариращата инсталация) и земни маси (от изкопните дейности по време на вертикалната планировка).

По време на строителството, захранването на временното селище с вода за питейни и технологични нужди ще се осъществява посредством водоноски, преносими резервоари и бутилки с минерална вода за работниците. Осигуреността на обекта с необходимите количества вода е съгласно приетия технологичен подход и организация на строителството от страна на изпълнителя на СМР, като същите ще подлежат на допълнителна оценка и прецизиране, от страна на компетентните органи, съгласно нормативните изисквания. Графика за зареждане и постоянното подържане на налични количества на обекта е задължение на Строителя.

По време на експлоатацията използването на вода за производствени и питейно-битови нужди, става от селищната водопроводна система на гр.Хасково на база на актуален договор за доставка на вода с “ВиК” ЕООД, гр.Хасково и спазване на условията в него.

Отчитането на употребената вода се извършва с контролен водомер монтиран на входа на съществуващата сепарираща инсталация в разходомерна шахта в стопанския двор и с водомер монтиран на водоема до с. Надежден. Честотата на отчитането е веднъж месечно.

При изграждане на новата компостираща инсталация се предвижда Водоснабдяването на обекта да се осъществява от съществуващия водопровод (ползван при сепариращата инсталация) Ø 90 РЕ на площадката и съществуваща водомерна шахта, като дебита на захранващия водопровод е 10л/сек.

Водоснабдяване – битов сектор

Оразмерително водно количество – битови нужди съгласно съществуващи към сепариращата инсталация водоснабдителни елементи:

1. Тоалетна мивка 11 х 0,5 = 5,50

2. Клозетно казанче 6 х 0,5 = 3,00

3. Душ 8 х 1,0 = 8,00

4. Аусгус 2 х 1,0 = 2,00

Еа = 18,50 ≈ 19,00 бр.

Брой на персонала 2 души с норма водопотребление q_н = 10 л/час

Персоналът - общо 2 човека на една смяна. Предвидено е при разширение да се работи на 2 смени. Като битовите помещения са решени като сан-пропуск.

q _{макс.сек}. = 5 qе._сек. х _сек.

q_н._макс. х М 10 х 2 20

Р_сек. = ---------------- = ------------ = -------- = 0,00145

720 х Е_а._сгр. 720 х 19 13680

Е_аР_сек. = 19 х 0,00145= 0,028  = 0,23 сек.

q _{макс.сек}. = 5 х 0,20 х 0,23 = 0,23 л/сек.

q _{макс.сек}. = 0,23 л/сек.

Това водно количество се провежда от съществуващия Ø 32 РЕ (полипропиленови тръби) изграден за битово водоснабдяване на сепариращата инсталация.

Водоснабдяване – производствен (промишлен) сектор

След изграждане на инсталацията за компостиране ще се използва оборотно водоснабдяване, като постъпилите водни количества от инфилтрат и дъждовни води ще се използват за многократна употреба в технологичните цикли. Дренираните повърхностни води от площадката се отвеждат до ретензионния резервоар за инфилтрат (Обем 200,0 куб.м.), откъдето посредством потопяема електрическа помпа с дебит 200-700 l/min се прехвърлят с мобилен резервоар (с обем 1,0 куб.м.) за оросяване материалите по време на зреене. Мобилния резервоар е монтиран към машината за омесване на материалите, а оросяването на куповете става под наблюдението на оператора на машината.

Максималната консумирана електроeнергия на производствена единица от компостиращата инсталацията за 1 год. ще бъде: 6.4 kW x 6 ефект.раб.часа х 252 раб.дни = 9677 kWh/година = 9,677 MWh/година, което приравнено към максимален капацитет на компостиращата инсталация от 3 000 t/година се получава 0,00323 MWh/t.

Необходимото годишно количество дизел за обслужващите машини е около 1,0 л/тон единица продукт.

По време на строителството на инсталацията ще има обичайните за ремонтни операции и ново строителство отпадъци (неопасни строителни и в минимални количества битови) от промишлената площадка, които ще бъдат управлявани и контролирани с оглед минимизиране на тяхното вредно влияние върху околната среда. Отпадъкът ще се събират на площадка за временно съхранение и специални контейнери на обозначени места. Същите подлежат на последващи третиране съгласно видовото им естество.

Емисиите, образувани в съоръжението за компостиране, могат да бъдат определени в 3 групи, както следва:

• 
  води
  

• 
  въздух
  

• 
  почва
  

• 
  общ капацитет на съоръжението т.е. спрямо дневната производителност;
  
• 
  типа и свойствата на третираните биоотпадъци;
  
• 
  избраната система за компостиране, технология и оборудване;
  
• 
  степен на капсулиране на процесите на образуване на емисии на миризми и съоръженията;
  
• 
  намаляване на капацитета на капсулираните съоръжения за третиране на биоотпадъци за образуване на емисии на миризми (третиране на въздуха); и
  
• 
  експлоатационни / технологични процедури за управление мерките за намаляване на емисиите на миризми.
  

• 
  площадка / населено място ( местния климат и въздух до жилищните райони или постоянните работни места);
  
• 
  свойства на материалите ;
  
• 
  капацитет на работната сила и техниката;
  
• 
  техническо оборудване в отделните зони на процеса;
  
• 
  въвеждане на оптимизационни механизми за намаляване на емисиите.
  

Взети са мерки за защитата на работниците и околните жители от шума, образуван по време на експлоатацията на съоръжението:

• 
  на работното място шумовото натоварване няма да надвишава показателя 85 db, за повече от 8 часа на ден, при 40-часова работна седмица;
  
• 
  при емисии на шум над тази граница трябва да бъдат взети защитни мерки от Оператора и ще бъдат осигурени лични предпазни средства (напр. за защита на слуха). Предпазната екипировка щеа се носи правилно от служителите и ще се проверява чрез адекватен надзор.
  

• 
  Оценка и отчитане: шума, излъчван от съоръжението и нивата на околния шум (основен шум, енергиен еквивалент на шума и нива на шумовия интензитет).
  
• 
  спазване на нормално работно време - от понеделник до петък от 8-17 часа., единствено при необходимост и екстремни условия (ремонти, климатични, производствени и др.) ще се работи на две смени и/или в часовия диапазон - 6-22 часа и събота 8-17 часа.
  

Площадката за предвиденото ИП се ситуира на територията на „Регионалното депо” – съществуваща площадка за извършване на дейности с отпадъци, поради което по време на строителството и експлоатацията на съоръженията не се очакват негативни въздействия върху тези компоненти. Във връзка с това не са разгледани мерки по отношение предотвратяване негативните въздействия върху тях.

По време на строителството се очаква генерирането на минимални количества битови и строителни (метални и облицовъчни материали) отпадъци (описани по-горе в текста).

В периода на експлоатация няма да се генерира нов за площадкта на обекта опасен или неопасен производствен отпадък.

Образуваните отпадъци, ще се третират, съгласно ЗУО.

Една от основните мерки залагани в инвестиционното предложение с цел контролиране замърсяването на околната среда е подържане на постоянна на система за мониторинг на температурата (като основна предпоставка за образуване на замърсители в атмосферата), техническите характеристики на отводнителните съоръжения и подъръжката на механизацията. Това дава възможност за контрол на цялостния процес.

Използваната елекроенергия ще се достави по кабелен или въздушен способ, като точката на привързване ще бъде допълнително прецизирана. Предвидено е използване в максимална степен на същестуващите съоръжения към сепариращата инсталация, разположена в непосредствена близост.

Няма промяна в съществуващия работен цикъл. Съоръженията за отпадъчни води на площадката на регионалното депо се запазват - съществуващата водоплътна изгребна яма се запазва, както и пречиствателни съоръжения – каломаслоуловител и ПСОВ. Водата използвана за оросяване и улавяна от водоотвеждащите съоръжения (дренажни и дъждоприемни решетки), както и от измиването на производствената механизация се отвежда до техническата канализация на инсталацията и съгласно технологията се вкарва в ретензионен резервоар за инфилтрат и се използва за оборотно водоснабдяване. Няма да се заустват технологични води.

След изграждане на инсталацията за компостиране ще се използва оборотно водоснабдяване, като постъпилите водни количества от инфилтрат и дъждовни води ще се използват за многократна употреба в технологичните цикли:

ПОТОК 1:

От пречиствателната станция, условно чистите води, се отвеждат в съществуващата отводнителната (охранителната) канавка на депото, а оттам в съществуващото дере. На депото има изградени отводнителни канавки, които да събират повърхностните скатови води от околните терени и ги отведат извън площадката на депото. Канавките са от външната страна на бетоновата ограда. Напречното сечение на канавките е трапецовидно с откос 1:1. Облицовката е с бетонови плочи с размери 40/55/5 см.

ПОТОК 2:

Дъждовни води – от терена около инсталацията;

Води от обработването на ЗО и БрО и при почистването ( измиване на машините и 7÷8 пъти годишно на производствените участъци). Ще се използва условно бистра вода за технологични нужди.

Тези води ще се събират в утаител (резервовар за съхранение на инфилтрат) за пречистване/утаяване от механични примеси, а оттам водите ще се връщат в обортен цикъл посредством новите помпени мощности осигурени на площадката за компостиращата инсталация.

Няма промяна в съществуващите пречиствателни съоръжения, като същите се запазват. Изградената компостираща инсталация не оказва влияние върху ефективността на съществуващите.

Ще се извършва непрекъснат контрол относно качеството и количеството на водите постъпващи в ретензионния резервоар, както следва:

• 
  Показателите за качество на технологичните оборотни води постъпващи в ретензионния резервоар на компостиращата инсталация;
  
• 
  Количеството на технологичните оборотни води в ретензионния резервоар. При напълването му, ще се прави водочерпене с автоцистерна, съгласно актуален договор за извозване и пречистване на отпадъчните води с “В и К” ЕООД, гр. Хасково или от дружество, което от своя страна притежава договор за пречистване на отпадъчни води с “В и К” ЕООД, гр. Хасково.
  

За отпочване на дейностите по изграждане на компостиращата инсталация е необходимо получаването на разрешение за строеж съгласно ЗУТ, издадено от Общината и съгласувано от главния архитект.

Уведомяване на експлоатационните дружества и заинтересованите страни.
15. (Нова - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) Замърсяване и дискомфорт на околната среда.
Ключови елементи от управление на процеса за намаляване на емисиите на миризми

Инструментите за управление, насочени към ефективно намаляване на образуването и изпускането (емисии) на миризливи вещества, са:

• 
  правилно смесване на входящите материали;
  
• 
  температурен профил;
  
• 
  съдържание на влага и
  
• 
  свободно пространство в порите за достъп на кислород (чист въздух)
  

• 
  съществува основна тенденция, че ниското съотношение на въглерод/азот (C/N) означава, че има излишък на азот в първоначалната смес, което увеличава потенциала за образуването и отделянето на диазотен оксид (N20). Затова е важно да се гарантира достатъчно високо съотношение (С/N) в оригиналната смес от материали (биоотпадъци), която се третира по време на процеса (например чрез добавяне на надробени дървесни отпадъци);
  
• 
  от друга страна, е установено, че ако частта на дървесните отпадъци е твърде голяма, емисиите на диазотен оксид N₂О могат да се увеличат, тъй като не е възможно включването на минерализиран азот в микробната и хумусна биомаса. Затова внимателното коригиране на съотношението въглерод/азот (C/N) - между (20) 25 и 35 (40) е важна мярка за свеждане до минимум на емисиите на диазотен оксид (N₂0);
  
• 
  обръщането на редовете всяка седмица, като същевременно се гарантира подходяща комбинация от структурни материали (например 70-80% зелени отпадъци смесени с биоразградими растителни отпадъци), намалява образуването на метан (СН₄). Въпреки това, емисиите на диазотен оксид (N₂0) намаляват при по-ниска интензивност на обръщане на материалите;
  
• 
  процесите на освобождаване на метан (СН₄) и диазотен оксид (N₂0) са свързани обратно пропорционално на дейностите и ще бъдат насочени към намаляване на образуването на метан (СН₄) по време на ранните термофилни етапи на компостиране, докато по време на по-напредналите стадии на процеса, усилията ще бъдат насочени към намаляване на образуването на диазотен оксид (N₂0). Това означава по-висока честота на обръщане по време на термофилната фаза (> 45 °С) и намаляване на механичното третиране по време на последващата фаза на узряване (<40-45 °С);
  
• 
  оптимизацията винаги ще бъде компромис за откритите компостиращи съоръжения, където се прилага комбинацията от оптимизирани структурни условия, съотношение (С/N) и честота на обръщане в зависимост от размера на редовете с компост;
  
• 
  по време на термофилната фаза, големите редове с компост, по-големи от 1,50 до 2 м, ще се обръщат най-малко на всеки три дни, за да се намалят емисиите на метан;
  

В количеството С_ОБЩО (общо съдържание на летливи органични съединения) на емисиите, измерени с помощта на йонизиращ детектор (FID-измерване), доминира метанът.

Мерките за контрол на процеса (температура, съдържание на вода, обръщане, кислород) могат значително да повлияят на размера на емисиите на ЛОС:

• 
  наличните данни показват натоварване с въглерод, без съдържание на метан, между 290 и около 1 000 g С t"1, при компостиране на входящите материали (зелени отпадъци);
  
• 
  освобождаването на наличните ЛОС се осъществява в рамките на първите няколко дни от процеса компостиране, по време на процеса на самонагряване. Това важи и за образуването и освобождаването на природните метаболити от компостиращите микроорганизми (микробни ЛОС);
  
• 
  индикаторните компоненти на летливи органични съединения (ЛОС), присъстващи в процеса на компостиране на биоразградимите отпадъци са например:
  

Шумът може да се определи като нежелан звук. В процеса по компостиране ще се използва мобилно и стационарно техническо оборудване (челен товарач, шредер, сито, машина за обръщане на компоста и др.), което е източник на емисии на шум. Допълнително се генерира шум от трафика към и от съоръжението за компостиране от сметосъбиращата автомашина (товарене и транспорт) . Шумът от трафика няма да има промяна с наличния към момента, тъй като използваните за компост материали, така или иначе се транпсортират до площадката на регионалното депо. Към настоящия момент на площадката на регионалното депо функционира шредираща машина (към сепариращата инсталация).

Не се предвижда промяна (увеличение) в емисиите на шум по време на експлоатацията на компостиращата инсталация основен източник на шум и вибрации ще бъде шредера, като шумът от него може да достигне 70-80 dВ(А). До достигане границите на площадката същият ще бъде редуциран в нормативно допустимите граници. Шумът от шредера за компостиращата инсталация няма да превишава честотата достигната от вече ситуираната на площадката на регионалното депо, сходна механизация за функциониращата сепариращата инсталация.

Предвид използваните съвременни модерни, превозни средства с добра шумоизолация и климатизация на кабините, не може да се очаква риск за работещите, обслужващи машините. За работещите в сградите шумът, генериран от работата на площадките, ще бъде от тип проникващ през стените шум. Нивата на шум за тези работни места се очаква да са в границите на приетите гранични стойности за съответните работни места. Нормите за работни помещения в административни сгради са L_ден = 50dB(А); L_вечер = 50dB(А); L_нощ = 50 dB(А).

Допустимите нива на шум съгласно КР на регионалното депо, актуализирано с Решение № 285-Н1-И0-А1/2014г, по границите на производствената площадка:

• 
  дневно ниво – 70 dB(A);
  
• 
  вечерно ниво – 70 dB(A);
  
• 
  нощно ниво – 70 dB(A);
  

• 
  дневно ниво – 55 dB(A);
  
• 
  вечерно ниво – 50 dB(A);
  
• 
  нощно ниво – 45 dB(A).
  

Ще бъдат идентифициранивъзможните причини за аварии и ще се извърши анализ на възможните сценарии. Предидено е провеждане се ежегодни практически упражнения и тренировки по план-график. Операторът ще извършва оценка на състоянието на инсталациите, съоръженията, апаратите и обслужващата техническа мрежа, намиращи се на територията на инсталацията по отношение на съответствието им със съществуващите нормативни и технически изисквания за безопасна експлоатация.

При спазване на необходимите изисквания, свързани със стриктното спазване на мерките, заложени в аварийния план за действие при бедствия и аварии, работния проект и инструкциите за експлоатация на съоръженията, риска ще бъде сведен до минимум.
III. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2011 г.) План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа и най-близко разположените обекти, подлежащи на здравна защита, и отстоянията до тях.
План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики са показани на фигура 2 и фигура 3 от настоящата разработка.

На територията на Община Харманли регистрирани защитени територии, съгласно ЗЗТ са:

„Бакърлията“ - включва землището на село Изворово, община Харманли и село Йеросалимово, община Любимец, област Хасково. Обявена е през 2001 година с цел опазване популацията на световно и европейско застрашени земноводни, гущери, влечуги, птици, бозайници и растения, а също така типични за Сакар местообитания и ландшафти. Защитената местност има площ от 387,20 ха, която включва югозападните склонове на Сакар планина.

“Дефилето – Олу дере“ - местоположение: Община Харманли, гр. Харманли, с. Остър камък, с. Поляново, площ: 1273.22 хектара, документи за обявяване: Заповед No.3751 от 30.11.1973. Цел на опазването са: термофилни и субсредиземноморски дъбови гори, крайречни формации от върби, смесени ясеново-елшови групировки край реките и за опазване на защитени животински видове.

• 
  Долмени - разположена в Област Хасково, Община Тополовград, гр. Тополовград, с. Устрем, с. Хлябово и Община Харманли, с. Остър камък, документи за обявяване: Заповед No.378 от 05.02.1964, площ: 8 дка. Цели на опазване на скални образувания – долмени;
  
• 
  Каменната къща - местоположение: Област: Хасково, Община: Харманли, Населено място: с. Остър камък, площ: 1 дка, документи за обявяване: Заповед No.378 от 05.02.1964. Цел на опазванеса тракийските долмени;
  
• 
  Куру-дере - местоположение: Община: Харманли, гр. Харманли, площ: 02 дка, документи за обявяване: Заповед No.3796 от 11.10.1965. Цели на опазване Водопад на р. Кору дере;
  
• 
  Кюмурлъка - разположена в Община Харманли, гр. Харманли, площ: 0.4 хектара, документи за обявяване: Заповед No.3796 от 11.10.1965. Цел на опазване е водопад на р. Кюмурлушка;
  
• 
  Находище на блатно кокиче – местност Съзлъка - местоположение: Община Харманли, с. Бисер, Площ: 35.8 хектара, документи за обявяване: Заповед No.468 от30.12.1977. Целта е опазване на находище на блатно кокиче;
  
• 
  Хайдушка дупка - местоположение: Община: Харманли, с. Дрипчево, площ: 0.5 хектара, документи за обявяване: Заповед No.4051 от 29.12.1977г. Целта е опазване на пещера.
  

• 
  Харманлийска река - с код BG0002092. Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. За община Харманли обхваща землищата на Остър камък -54448, Поляново -57 434 и град Харманли -77181 дка;
  
• 
  Защитена зона „Радинчево” - с код BG0002020. Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. Защитена зона Радинчево обхваща землищата на Бисер, Доситеево, Изворово и Рогозиново. Обхваща землищата на с. Рогозиново, с. Доситеево, с. Изворово и с. Бисер с обща площ – 38838, 865 дка;
  
• 
  Защитена зона „Сакар” - с код BG0002021 за опазване на дивите птици - обхваща землищата на Дрипчево, Изворово и Черепово Одобрена с решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007г. Обхваща землищата на с. Черепово, с. Изворово и с. Дрипчево с обща площ 68679, 862 дка;
  
• 
  Защитена зона „Родопи източни“ BG0001032, определена съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания, приети от Министерски съвет с Решение № 122/02.03.2007г., която обхваща землищата на с. Славяново, с. Болярски извор, с. Върбово и с. Орешец с обща площ 34022, 250 дка;
  
• 
  Защитена зона „Река Марица“ BG0000578 - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. Обхваща землищата на с. Преславец, с. Шишманово, с.Българин, гр.Харманли, с. Рогозиново, с. Доситеево и с. Бисер, с обща площ 11409,421 дка;
  
• 
  Защитена зона „Остър камък“ BG0001034, определена съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания, приети от Министерски съвет с Решение №122/02.03.2007г. разположена в землищата на с. Поляново, с. Остър камък, гр. Харманли, с. Иваново, с. Надежден, с. Лешниково, с. Бисер и с. Червена могила с обща площ 89988, 236 дка;
  
• 
  Защитена зона „САКАР” BG0000212 за опазване на местообитанията приети от Министерски съвет с Решение № 122/02.03.2007г., обхващаща землищата на с. Браница, с. Черепово, с. Дрипчево, с. Изворово, с. Доситеево и с. Рогозиново с обща площ149340, 074 дка.
  

Към момента на насоящето инвестиционно намерение не са идентифицирани бъдещи ползватели на земи попадащи в границите на площаката на регионалното депо.

• 
  Териоторията на депото е проучена в детайли и в тази връзка има издадени решения по ОВОС, комплексно разрешително, които включват всички технически параметри на територията и съоръженията на депото;
  
• 
  Дейностите, които ще се извършват през технологичния процес за получаване на продукта компост, технологично са възможно най-близки до дейностите извършвани по определение на отпадъчните потоци в рамките на депото;
  
• 
  Съществуване на площадка с размери приблизително 10 дка, без тя да има други инвестиционни тежести;
  
• 
  Площадката се намира в подветрената южна страна на депото и е удачно по отношение на разпрашаване, отделяне на отделни емисии и ограничаването на шума, както при експлоатацията така и в строително състояние;
  
• 
  Изборът на текущото местоположение на площадката за компостиране значително ще увеличи живота на клетка 1, част от регионалното депо;
  
• 
  Възможност за използване на съществуващата автомобилна везна, разположена на площадката за сепариране, като по този начин отпада нуждата от допълнителното закупуване на земя и механизация;
  
• 
  Добре развита съществуваща пътна инфраструктура за достъп до депото;
  
• 
  Застрояването в площадката на депото е съобразно предвижданията на устройствените планове.
  
• 
  За реализацията на проекта не се налага изграждането на нови основни енергийни източници и рехабилитация на основна инфраструктура.
  
• 
  В близост до площадката за компостиране няма и не се засягат обекти, паметници на културата и културни наследства.
  

Алтернатива 2 – разпложение на площадките перпендикулярно на хоризонталите на терена и използване на естествения наклон на терена за отвеждане на водите;

Алтернатива 3 – комбинирано разпложение на площадките спрямо хоризонталите на терена и смесен тип отвеждане на водите.;

Към настоящия момент е избрана за реализация алтернатива 1.

Въздух

Замърсяването на въздуха ще е локализирано около строителната площадка. Очакваните концентрации на замърсителите ще са под допустимите норми за работната среда. Предвид естеството на работа не се очакват неизбежни или трайни въздействия върху атмосферния въздух в района.

Като цяло по време на експлоатацията на компостиращата инсталация ще се цели ддостигане на максимални нива на емисии във въздуха непревишаващи допустимите норми за площадката..

Пряко или косвено въздействие върху подземните води няма да има.

Натрупването на отпадъци от строително изкопните работи ще е с временен характер – ще се извозват до депо за строителни отпадъци определено на последващата фаза от проекта и съгласувано с Община Харманли. Въздействието върху компонентите на околната среда, в резултат генерираните отпадъци ще е незначително.

Предвижда се депонирането на отпадъците да се извършва в регионалното депо.

Осъществяването на инвестиционното предложение и експлоатацията на съоръжението не е свързано с отделяне на шум над пределно допустимите норми. Въздействието ще е незначително.

На територията предвидена за осъществяване на ИП, както и в близост до нея, има защитени територии, но същите няма да бъдат засегнати и да се нарушават нормативните изисквания към цялата площадка. Не се очаква негативно въздействие по време на строителството и експлоатацията на съоръженията.

Територията на Община Харманли е разположена в югоизточна България, в централната част на Хасковска област, в границата между Горнотракийската низина, Сакар планина и полите на Източните Родопи. Според разпоредбите и териториалното разделение на Закона за регионалното развитие тя е включена в южен централен район за планиране. Този район за планиране се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград.

По данни на Главна дирекция "Гражданска Регистрация и Административно Обслужване" Населението на град Харманли по постоянен и настоящ адрес към 15.03.2016 г. е:

• 
  по постоянен адрес – 24 586 души,
  
• 
  по настоящ адрес – 21 882 души
  
• 
  по настоящ и постоянен адрес– 21 084 души.
  

Структурата и динамиката на населението на Община Харманли по населени места показват една основна характеристика на демографската структура на общината, а именно че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Харманли и все още непреодоляна тенденция към обезлюдяване на периферията на общината.

Миграцията се проявява като съществен елемент на демографското развитие и оказва пряко влияние върху териториалното разпределение на населението и неговата концентрация по населени места.

В общинския център гр. Харманли живеят повече от две трети от населението на общината или 72,3%, следван от с. Бисер с 3,44% от населението за 2003 год. и с. Славяново с 3,07%. Гъстотата на населението на община Харманли (38 души на кв.км.) е близо два пъти по малка от средната за страната (70 души на кв.км.) и средната за Южен централен регион (71 души на кв.км) и с близо 10 души на кв.км. по – малка от следната за областта - 49 души на кв.км.