Въздействие върху КАВ от реализацията на ИП

За фазата на строителството ще се отделят емисии вредни вещества в атмосферата основно по време на доставяне на оборудването за СОИ и за рехабилитацията на котела. Емисиите ще са от неорганизирани източници и ще са съставени от изгорели автомобилни газове.

В следствие на горивните процеси в двигателите с вътрешно горене на тежкотоварната техника ще се отделят емисии вредни вещества в атмосферния въздух, както следва:

Първа група замърсители – Азотни оксиди (NО_x), Не метанови летливи органични съединения (NMVOC), Метан (СН₄), Въглероден оксид (CO), Въглероден диоксид (СO₂), Двуазотен оксид (N₂O), Амоняк (NН₃).

• 
  Втора група замърсители – тежки метали – Кадмий (Cd), Хром (Cr), Мед (Cu), Никел (Ni), Cелен (Se), Цинк (Zn)
  
• 
  Трета група – УОЗ – Полициклични ароматни въглеводороди (PAH), Диоксини и фурани DIOX
  

В периода на експлоатация на ТЕЦ „Република” ще има организирани и неорганизирани източници на замърсяване на атмосферния въздух:

Неорганизирано замърсяване на въздуха има при следните дейности:

- разтоварване на въглища върху открития склад – при разтоварване на въглищата от ж.п. транспорта ще има неорганизирано прахово замърсяване, което ще е временно, краткотрайно и локално;

- складиране на въглищата – в сухо и ветровито време се очаква известно локално запрашаване на въздуха. Цялата площ на открития склад се обработва механично (задължителна противопожарна мярка) чрез утъпкване с булдозер, за да не се допуска високо съдържание на кислород в обема на складираните въглища. Тази мярка е благоприятна от гледна точка и на по-малко запрашаване на въздуха поради окрупняване на ситните фракции на въглищата и по-малко отнасяне на частици от земната повърхност под действието на вятъра;

- разтоварване на варовик /негасена/гасена вар в открит склад за варовик.

Организирани източници на замърсяване:

Организирано изпускане на вредни вещества в атмосферата ще има основно от новоизградениия комин след СОИ, към който отиват изгорелите газове от ПГ № 5 на ТЕЦ „Република”. Въздухът в района ще се замърсява основно от изпусканите в атмосферата количества SO₂, прах и азотни оксиди. С реализацията на инвестиционното предложение концентрациите на тези замърсители се очаква да намалеят до безвредни за здравето на хората концентрации.

Друг източник на организирани емисии в атмосферата е изпускащото устройство (ИУ) към ПГ № 3. ПГ № 3 е преустроен за работа с газ и се ползва само в аварийни случаи или при планови ремонти на другата мощност, т.е. двата паро генератора не се експлоатират едновременно. Топлинната мощност на ПГ № 3 е под 50 MW. Предвид номиналната топлинна мощност на ПГ № 3 и нискоемисионното гориво, което се изгаря може да се заключи, че емисиите от ПГ № 3 са многократно по-ниски в сравнение с ПГ № 5.

Експлоатацията на ПГ № 3 оказва несъществено влияние върху КАВ в района и затова като основен организиран източник на замърсяване се разглежда ИУ към ПГ № 5.

ТЕЦ „Република” има определящ ефект върху замърсяването на въздуха в района на град Перник с SO₂, но разбира се не бива да се подценява и влиянието на изгаряните в бита твърди горива – въглища, брикети и всякакви отпадъци-масла, пластмаси, гуми и други. Последните са и най-вероятната причина за значително по-големия брой високи стойности на отчетени имисии от SO₂ през зимните месеци.

Другите отчетени замърсители в контролните пунктове на РИОСВ Перник – имисиите на азотни оксиди, са многократно под нормата. Те са от различни източници (транспорт, eнергетика, комунално-битов сектор и др.) и не предизвикват тревога у хората.

Съгласно писмо на МОСВ с изх. № 26-00-1869/12.07.2011 и Условие 9.2.1 от КР № 53/2005 г. нормите за допустими емисии (НДЕ) за серен диоксид , азотен диоксид и общ прах са както следва:

• 
  SO₂ – 75 % степен на сероочистване;
  
• 
  NOx – 600 mg/Nm³;
  
• 
  Прах – 50 mg/Nm³;
  

• 
  SO₂ – 35 % степен на сероочистване;
  
• 
  NOx – 150 mg/Nm³;
  
• 
  Прах – 5 mg/Nm³;
  

Предвидено е ЕПГ № 5 да работи на твърдо гориво – въглища от Пернишкия басейн-доставяни от „ Мини открит въгледобив” АД. Часовият разход на твърдо гориво е 80 t/h при калоричност 7,5÷8,35 MJ/kg. В състава на горивото участват вредни компоненти като пепел (57,9%) и сяра (0,8%). При изгарянето на 80 t/h въглища ще се отделят до 46 t/h пепел (част от нея остава във вид на шлака) и до 1,3 t/h SO₂.

За намаляване на емисиите от прах от отпадъчните газове на ЕПГ №5 е монтирано пречиствателно съоръжение – електростатичен филтър (ЕСФ) произведен от ELWO. Монтираният електрофилтър работи много добре и изпълнява проектно заложените емисии на летяща прах след него, а именно: прах < 50 mg/Nm³.

Пречистването на серните оксиди до достигане на допустимите норми ще се осъществи в СОИ – описана в т. II.6.

Изгорелите газове след ГИ на ЕПГ № 5 се отвеждат към ЕСФ, СОИ и изпускащо устройство с обща височина 80 m и диаметър на отвора 5000 mm. Обемният поток на емисиите съгласно Проект за изграждане на инсталация за очистване на серните оксиди съдържащи се в димните газове на ЕПГ № 5 към ТЕЦ „Република” е 370000 Nm³/h. Температурата на изходящите газове (след абсорбцията с варова или варовикова суспензия) е около 75 ºС.

Подлежащите на контрол съгласно Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. емисии са показани в следващата таблица:

* 75 % степен на сероочистване – при 5500 mg/Nm³ SO₂ на вход в СОИ

По време на експлоатацията на инсталацията, в атмосферата ще се изхвърлят организирано вредни вещества, които може да доведат до влошаване качеството на атмосферния въздух в района.

За да се определи степента на въздействие върху КАВ е направено моделиране на разсейването на емисиите чрез програмен продукт PLUME. Изчислени са максималните концентрации на замърсителите в приземния атмосферен слой на най-близкото до ТЕЦ населено място (гр. Перник).

Чрез моделирането се отчитат максималните концентрации на замърсителите в приземните слоеве на атмосферния въздух в района на ТЕЦ Република при възможно най-лошите метеорологични условия.

Най-лошите метеорологични условия са определени с помощта на функцията „Максимално предходно замърсяване на съществуващи ИУ” на програмен продукт PLUME.

Изходните параметри на максималните концентрации на замърсителите при най-лошите метеорологични условия са следните:

- максимална концентрация на SO₂ – 321 µg/m³, на разстояние 849 m от източника, при скорост на вятъра 1 m/s и клас на устойчивост на атмосферата - А.

- максимална концентрация на NOx – 140 µg/m³, на разстояние 849 m от източника, при скорост на вятъра 1 m/s и клас на устойчивост на атмосферата - А.

- максимална концентрация на прах – 11,6 µg/m³, на разстояние 849 m от източника, при скорост на вятъра 1 m/s и клас на устойчивост на атмосферата - А.

Моделиране на разпространението на замърсители на атмосферата от ТЕЦ Република е направено в т. 1.1.3.1, като са отчетени и максималните концентрации на замърсителите в най-близкото населено място – гр. Перник. За входни параметри на модела са използвани изходните данни от функцията „Максимално предходно замърсяване на съществуващи ИУ” и температура на околния въздух 30 °С. Тази температура определя изключително неблагоприятни от екологична гледна точка условия. При фиксирана температура на димните газове на изход от комините, през летния период ще се реализира най-малката температурна разлика, която от своя страна определя ефективната височина на изпускане на замърсителите.

На площадката на ТЕЦ Република ще има един основен организиран източник, отвеждащ в атмосферата димните газове от ЕПГ № 5.

Параметрите на източника и емисиите са представени в следващата таблица :

- при отчитане на максимално еднократните концентрации на замърсителите, изследваната област от въздушния басейн е с размери: дължина (изток-запад) – 4000 m; - широчина (север-юг) - 4000 m. Тази област ще даде възможност да се определи максималното замърсяване в приземния атмосферен слой на най-близкото до ТЕЦ Република населено място.

- при отчитане на средногодишни концентрации – дължина (изток-запад) - 10000 m; - широчина (север-юг) - 10000 m

1. Модел на разпространение на атмосферните замърсители при експлоатация на ТЕЦ Република – максимални еднократни концентрации при възможно най-лоши атмосферни условия

Моделиране разсейването на SO₂:

Максималната изчислена концентрация на серни оксиди при една посока на вятъра е 321 µg/m³ на разстояние до 850 m от източника. Максималните нива на SO₂ в приземния атмосферен въздух ще са под средно часовите норми за опазване на човешкото здраве (350 µg/m³) - Приложение № 1 от Наредба № 12 от 30.07.10 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Разпределението на приземните концентрации за SO₂ в района на ТЕЦ Република е дадено на следващата фигура:

От фигурата може да се заключи, че максималната концентрация на серни оксиди в жилищната зона на гр. Перник ще бъде максимално до 200 µg/m³ (светло зелената изолиния от фигурата) или 1,75 пъти под допустимата норма за опазване на човешкото здраве.

Максимално изчислената концентрация на замърсителя е 140 µg/m³, при средночасова норма за опазване на човешкото здраве 200 µg/m³. За района на жилищната част на гр. Перник максималната приземна концентрация на азотните оксиди е под 100 µg/m³ (синята изолиния от фигурата) или 2 пъти под средночасовата норма за опазване на човешкото здраве.

На фигурата е представена изчислената максимална концентрация в приземния атмосферен слой на прах, която е 11,6 µg/m³, на разстояние 848 m. Съгласно Наредба № 12 няма средночасова норма за опазване на човешкото здраве (има средноденонощна) и не може да бъде направено коректно сравнение. Моделът е направен при неблагоприятни метеорологични условия, които са с максимална продължителност 20-30 минути, а нормата съгласно Наредба № 12 е за 24 часов период.

За сведение, изчислената максимална концентрация е по-ниска дори от средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (50 µg/m³) съгласно Наредба № 12.

В жилищната част на гр. Перник максималната приземна концентрация на замърсителя ще бъде около 8 µg/m³ (тъмно зелената изолиния от фигурата).

На фигури 13÷15 са представени изолиниите на средногодишните приземни концентрации на замърсителите емитирани от инсталацията на ТЕЦ Република в съответствие с розата на ветровете.

На фигура 13 са представени изчислените средногодишни концентрации на SO₂ в приземния атмосферен слой. Максимално изчислената средногодишна стойност е 4 µg/m³. Съгласно наредба № 12 няма средногодишна норма за опазване на човешкото здраве и не може да бъде направено коректно сравнение. За сведение, изчислените средногодишни емисии са 4 пъти по-ниски от средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (125 µg/m³) съгласно наредба № 12 и над 12 пъти под препоръчителната средногодишна норма на Световната здравна организация от 50 µg/m³.

Не се очакват превишения в нормите за опазване на природните екосистеми – средногодишната концентрация на SO₂ е 5 пъти под допустимата норма.



фигура 14 Изолинии на концентрацията на NOx при експлоатация на ТЕЦ Република в съответствие с роза на ветровете

На фигура 14 са представени изчислените средногодишни концентрации на NOx в приземния атмосферен слой. Максимално изчислената средногодишна стойност е под 2 µg/m³, при средногодишна норма за опазване на човешкото здраве от 40 µg/m³.

Не се очаква да има негативно въздействие върху растителността – средногодишната концентрация за този замърсител е 15 пъти под допустимата норма за опазване на растителността.



фигура 15 Изолинии на концентрацията на PM при експлоатация на ТЕЦ Република в съответствие с роза на ветровете

На фигура 15 са представени изчислените средногодишни концентрации на прах в приземния атмосферен слой. Максимално изчислената средногодишна стойност е 0,15 µg/m³, при средногодишна норма за опазване на човешкото здраве от 20 µg/m³.

В района на централата не се очакват превишения на средногодишните норми за опазване на човешкото здраве – максимално изчислената концентрация е 133 пъти под допустимите норми.

Обобщение:

От направените моделирания на средногодишните концентрации на замърсителите в района на ТЕЦ Република може да се заключи, че въздействието върху КАВ на атмосферния въздух на близките до ТЕЦ населени места ще бъде нищожно;

1.2. Повърхностни и подземни води

1.2.1. Съществуващо положение

Речната мрежа на територията на община Перник включва основните отводнителни артерии – р. Струма и р. Конска. Реките се характеризират със значително снежно подхранване, с понижена водоносност при по-малък отточен ефект на валежите. По степен на поройност реките от територията на общината попадат в групата на слабо поройните, а по честота на речните прииждания – в групата от 3 до 8 случая годишно. Заливните тераси на реките имат потенциал от подпочвени води, който се използва за промишлени и битови нужди.

Грунтовите води в района имат различна степен на естествения си отток в отделните части на котловината. На територията на общината се намира яз. Студена, който регулира оттока на р.Струма и се използва за промишлено и битово водоснабдяване. Микроязовири с рекреационна значимост има и край селата Мещица, Ярджиловци и Лесковец.

Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, с температура на водата 28,9ºС, които се използват за балнеопрофилактични цели, както и като трапезни води. В перспектива тези води могат да намерят различно приложение в бита като възобновими източници на енергия. С рекреационно значение са карстовите извори в Боснешкия карстов район най-значими, от които са Попов извор, Врелото и Живата вода.

Община Перник се намира в Балканската подобласт на Средиземноморската почвена област, от Субтропичния ксерофитно-горски европейски почвен сектор на канелените почви, лептосолите и смолниците. В периферията на котловината са оформени обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт достига до 0,4 m. На територията на общината преобладават канелени, алувиални, горски и планинско-ливадни почви, както и излужени смолници. Първите два типа почви, със своите благоприятни физически свойства, са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Теренните условия и характерът на растителната покривка провокират развитието на водна ерозия и дефлационни процеси. На територията на общината се наблюдават два типа почвени терени според степента на ерозия и дефлация: 1 – извънпланински, с разредена горска покривка и обширни обезлесени участъци, подложени на силна и много силна ерозия, и 2 – безлесни планински райони, подложени на силна и много силна ерозия.
1.3.2. Въздействие върху земи и почви

Инвестиционното намерение не е свързано с отнемане на хумусен почвен слой или изкопни работи. Дейностите се развиват на територията на съществуващо вече предприятие в индустриална зона.

По време на строителните работи не се очаква замърсяване на почвите в съседните терени.

На територията на площадката е възможно да се получат локални разливи от нефтопродукти при неизправна транспортна техника в процеса на строителството.

Теренът се намира в Краищенско – Тунджанска (преходна) зона, Краищенска област. Краищенската област се характеризира с добре изразена разломно-навлачна структура. Особено изразителни са едрите контури на релефа на северозападно-югоизточните диагонални разломи и надлъжната тектонска линия при прехода с геоструктурите на Осогово и Рила. Краищенската област северно от долината на р. Драговищица е изградена предимно от мезезойски седименти с триаска, юрска и кредна възраст. В западната част на тази област значително релефоизграждащо участие имат допалеозойските и палеозойските метаморфни скали. Значително участие на мезозойските варовици в изграждането на релефа е дало отражение в образуването на скалните откоси и тесните ждрелоподобни долини. Оградните склонове на Пернишката котловина са добре очертани, най-често от разседи, предопределящи развитието на свлачищно-срутищни процеси. Тук се наблюдават три типа гравитационни явления и процеси: плитки свлачища, дълбоки, но относително стабилизирани свлачища, както и свлачища, активизирани през последните години. Потенциалната сътресяемост на територията е от VІІІ степен (по IX-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник). Степента на разчлененост и дълбочината на врязване на речната мрежа по склоновете на оградните планини нараства значително в сравнение с дъното на котловината, а проломите са тесни и ограничават транспортната достъпност към нея. Котловинното дъно е широко, с хълмист характер и среден наклон около 3º, което улеснява селскостопанската дейност и транспорта. Основната посока на разчленение на дъното е север-юг, обуславяйки същата посока и на транспортната мрежа. Ерозионните процеси на територията на общината, провокирани и от обезлесеността и, варират от втора степен (от 1 до 150 t / ср. год. / km²) до четвърта степен (от 501 до 1000 t / ср. год. / km²) по шест-степенна скала. В южната и югоизточната част на общината е разпространен карст с карстови извори с дебит до 1000 l/sec, а карстовите форми, вкл. пещери, са обект за рекреационно-туристическа дейност.

Предвидено е проектът да се осъществи на територията на съществуващо и функциониращо предприятие, ситуирано в индустриалната зона на град Перник.

Община Перник е разположена в границите на Краищенско-Средногорската физико-географска област, влизайки изцяло в пределите на нейната Краищенско-Ихтиманска подобласт, както и частично в пределите на Витошката й подобласт. Територията на общината включва Пернишката котловина, оградена на север и северозапад от планините Люлин и Вискяр, на изток и югоизток – от Витоша, на юг и югозапад – от Голо бърдо и на запад – от Черна гора. Хипсометрично площта на територията варира между 600 и над 1600 м н. в. със средна надморска височина около 750 м. С рекреационна значимост са пеще-рите Духлата, Врелото и Живата вода. Естественият релеф на територията на общината е антропогенно променен и има значителна техногенна натовареност с кариери, открити рудници, табани и баластриери.

Инвестиционното предложение ще се реализира на територията на изграден и функциониращ обект.

Ландшафта в района на площадката на ТЕЦ „Република” е индустриален и няма да бъде променен от реализацията на проекта.
Извод: Ландшафтът остава индустриален, тъй като инвестиционното намерение е свързано само с изграждане на инсталация в рамките на съществуващ вече обект.
1.6. Природни обекти

1.6.1. Съществуващо положение

На територията на община Перник се намират три защитени територии – приорден парк Витоша, поддържаният резерват Острица и природната забележителност с международно и национално значение – пещерата “Духлата”. Тези територии съответстват на съвременните международни изисквания и категории за защитени територии. Природен парк Витоша влиза в територията на общината с южните склонове на планината Витоша. Той е обявен за защитена територия през 1934 г. и има площ 9988 ha. Поддържаният резерват „Острица” е разположен в планината Голо Бърдо. Обявен е през 1972 г. и има площ 114,8 ha. Пещерата “Духлата” е разположена в землището на с. Боснек. Обявена е за защитена територия през 1969 г. и има площ 48,3 ha. В момента има статут на природна забележителност с международно и национално значение.

Най-близко разположените защитени зони са Защитена зона Острица по Директивата за местообитанията, с площ 44295 дка, BG0001375 – границите на зоната отстоят на около 4 км южно от ТЕЦ Република и Защитена зона Витоша – защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията с площ 271021 дка, BG0000113 – границите на зоната отстоят на около 8 км източно от обекта.

Защитена зона Острица - зоната защитава представителни варовикови местообитания, повечето, от които са приоритетни, с голямо разнообразие на защитени растителни видове. Включва над 80% земи от горския фонд. По принцип антропогенният натиск е довел до значителни промени в горите. Над 30% от тях са монокултури, а естествените гори са с разстроена структура, като някои дори се превръщат в храсталаци. В района се намират два важни горски хабитата, върху относително малки територии, и представляват незначителна част от разпространението си в страната. Представени са три важни тревисти и храстови хабитати. От тях най-значително представени са източно медитеранските сухи тревни площи (92A0). В границите на съществуващия резерват Острица разпокъсано представеният хабитат от този тип може да се приеме за „стандарт“. Извън границите на резервата в тези съобщества изглежда присъствието на ендемични растения е по-слабо, но представителността им остава добра и имат добре запазена структура и функции. Другите два важни хабитата (ендемични или оромедитерански пирен с прещип и субконтинентални перипанонски шубраци) са представени в малки площи в тази територия. Във всеки случай зоните с ендемични оромедитерански пирен и прещип (4090) трябва да бъдат смятани за такива от особен интерес, тъй като в тях доминира Astragalus angustifolius и подтипът на този хабитат с този доминантен вид е представен доста слабо в страната.

Територията се характеризира със значително растително разнообразие, като включва 33 вида с висока консервационна стойност, 2 български и 13 блакански ендемични растения, 21 вида от Закона за биологичното разнообразие, 10 вида от Червената книга на България, 13 вида от CITES, 12 орхидеи. Сред известните видове гъби, един е кандидат за включване в Приложение I на Бернската конвенция.

В настоящата си форма, територията може да опазва значителни и представителни части на важни местообитания заедно със съответното за тях растително разнообразие.

Защитена зона Витоша - територията на защитената зона почти изцяло (над 99%) е обявена за природен парк 1934 г. за опазване на забележителни екосистеми, характерни за планината. Паркът включва два резервата – “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”. Резерватът “Бистришко бранище” е обявен през 1934 г. за опазване на първични смърчови екосистеми, а през 1977 г. е обявен от UNESCO (по програмата “Човек и биосфера”) за биосферен резерват. В парка има и една природна забележителност – “Пещера Духлата”, обявена през 1962 г. за опазване на най-дългата пещера в България. През 1998 г. е определен за КОРИНЕ място със същото име, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година Природен парк Витоша е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място. Pinus mugo е посочен поради значимостта на формациите, формирани от вида. На Витоша няма оформен пояс, а има фрагментарно присъствие. Необходимо е да се възстанови нарушената в миналото популация. Salix pentandra е посочена заради единственото находище на вида в България. Pinus peuce и Acer heldreichii фигурират и в листата на IUCN.

Galanthus nivalis и Traunsteinera globosa са включени в Приложение ІІ на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). На Витоша съществува едно единствено находище на Taxus baccata, което е остатък от по-обширна формация. Находището е второто по големина на вида в България. В обекта се срещат локални ендемити, при които 100% от популацията на вида е съсредоточена в обекта. Във Витоша са установени са 114 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 15 вида, в SPEC3 - 22 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Витоша е от световно значение за ливадния дърдавец /Crex crex/, който гнезди тук в значителни количества. Тя е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз този вид и за пернатоногата кукумявка /Aegolius funereus/, чухъла /Otus scops/ и белогушия дрозд /Turdus torquatus/, които гнездят в района в значими за Европа количества.
1.6.2. Въздействие върху природните обекти

Площадката на ТЕЦ „Република” не е в близост и не оказва влияние на защитени територии.

На територията на общината е разположен Пернишкият въглищен басейн, обусловил една от основните насоки на икономическото й развитие. Находищата са от палеогенски кафяви въглища и са в напреднала фаза на експлоатация, довела до силно съкращаване на запасите и съответно на въгледобива.

От рудните полезни изкопаеми при с. Чуйпетльово има находище на медни руди, а при с. Боснек – разсипни Au, които са без стопанско значение. От нерудните полезни изкопаеми най-разпространени са варовиците, използвани за добив на цимент и вар (Перник и Батановци), и доломитите (кв. Калкас и с. Боснек). От значение са и находищата на монцонит и сиенит, използвани като облицовъчен камък.
1.7.2. Въздействие върху минералното разнообразие

Няма данни за наличие на природни ресурси на терена предмет на инвестиционното предложение. Предвидената технология не засяга добива на подземни богатства.

Според геоботаничното райониране на България, теренът попада в Европейска широколистна област, Илирийка провинция, Софийски окръг, Граовско-Черногорски район. В миналото територията повсеместно е била покрита главно с ксеротермни гори от космат и виргилиев дъб, на места с примес от цер и по-рядко от благун. Естествената растителност до голяма степен е променена от дейността на човека. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите е представена от естествени ливади и пасища. От дървесните видове най-често срещани са дъб (благун, цер), акация, келяв габър. От храстите най-разпростпанени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Тъй като инвестиционното предложение ще се реализира на площадката на съществуващо и работещо предприятие и се намира в индустриална зона, няма вероятност да окаже отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания по видове, предмет на опазване в защитени зони.

Според зоогеографското райониране на България, теренът попада в Евросибирската територия, Рило-Родопски район (по Георгиев, 1980). Животинският свят е съставен предимно от средноевропейски и по-малко от преходносредиземноморски видове. Представители на едрия дивеч са дивата свиня, сърната и благородния елен. От хищниците тук най-често се среща лисицата и сравнително рядко – вълкът. Най-характерен представител от по-дребните бозайници е заекът, а от най-дребните – златката, невестулката и обикновената полевка. От птиците тук гнездят полската чучулига, косът, пойният дрозд, горската улулица и горската ушата сова. Влечугите са представени предимно от усойницата, пепелянката и медянката, а земноводните – от голямата водна жаба, жабата дървесница и жълтокоремната бумка (Николов, 1976).

Отрицателно въздействие от експлоатацията на инсталацията не се очаква. Аварийните ситуации, свързани с атмосферни промени, са главната опасност за различните представители на фауната.

Недвижимите паметници на културата, съхранени на територията на община Перник, са сравнително малобройни, с неравномерно териториално разпределение и с разнородни характеристики, както по отношение научната и културна област и историческия период, към които се отнасят, така също и по оценката на културно-историческата им стойност (категоризацията), направена по установения от закона ред.

С по-голяма значимост сред паметниците на културата се открояват “Средновековна крепост Кракра Пернишки” – ПК от национално значение; църквата “Св. Пророк Илия” в кв. Мошино, археологическият обект “Тракийско светилище” в кв. Църква и др. Тук може да се добави и Историческият музей, не толкова заради архитектурно-строителните качества на самата сграда, колкото заради ценната сбирка от движими паметници на културата, експонирана в нея. За изчерпателност следва да се спомене и специализираният минен музей, представящ развитието на въгледобива в Перник.

По отношение на културно-историческото наследство в община Перник се очертават две основни групи недвижими паметници на културата:

Няма данни за наличие на културни паметници на терена на инвестиционното предложение, предвид факта, че теренът се намира в рамките на действащо предприятие.

По отношение на отпадъчното стопанство, общината има сериозен проблем с множеството нерегламентирани сметища за ТБО и строителни отпадъци. Значителен проблем са големите количества промишлени отпадъци с неизяснен произход и характер. Не е намерено решение с третирането на болничните и опасни отпадъци (леярски пясък, филтърен прах, пестициди и др.). На територията на община Перник се генерират общо:

- 100000 тона ТБО годишно, определено на база 950 кг/чов/год;

- неизвестно количество строителни отпадъци;

- неизвестно количество производствени и опасни отпадъци.

Проблемите, свързани със съществуващото състояние на отпадъчното стопанство на общината, се свеждат до следното:

- на територията на общината няма сметище, което да отговаря на изискванията за такъв род съоръжения;

- общият брой на обявените чрез информационни карти сметища в общината е 21, от които отредени и контролирани са 2 сметища; останалите са неотредени и неконтролирани; 5 населени места са обявили че нямат сметища, а 3 не са попълнили информационни карти;

- общата площ, заета от отпадъци на територията на общината възлиза на 1781 дка, от които 1525 дка са заети от промишлени отпадъци, а 256 дка – от битови.

- характерно за общината е наличие на множество криминални сметища, най-често в непосредствена близост до населени места, до пътища, по поречия на реки и дерета;

- не се извършва запръстяване на 2-те контролирани депа; отъпкване се прави, когато на сметището се докарат строителни отпадъци;

- техниката за събиране и извозване на отпадъците е недостатъчна и в по-голямата си част амортизирана;

- техниката за поддържане на отредените и контролирани сметища е представена от верижен трактор, булдозер и цистерна с вода за гасене на самозапалванията;

- поради лошо поддържане, всички сметища на територията на община Перник създават потенциален здравен риск.

Като най-значим екологичен проблем на общината се определя големият относителен дял на земи, нарушени и замърсени от промишлена и миннодобивна дейност, както и площите, заети от депониране на промишлени, производствени и строителни отпадъци. Сериозен проблем на общината е въздействието, което промишлените обекти и битовата дейност оказват върху качествата на водите на р. Струма, особено влиянието на гр. Перник върху тях. Мащабната в миналото миннодобивна дейност, липсата на канализация в населените места и характерът на геоложката основа са мотивирали формиране на значителни по обхват и дълбочина свлачищни процеси, голяма част, от които са активно действащи.

По време на експлоатацията на СОИ ще се формира твърд отпадък на основата на калций получен при десулфоризация на отпадъчни газове (гипс с 10% влажност и чистота 96,6%).

Образувания отпадък е единственото по-значително въздействие, което се очаква да се получи, като резултат от реализирането на инвестиционното предложение. Полученият от работата на СОИ гипс ще бъде в количества 6.489 t/h или около 156 тона на денонощие.

Част от отпадъчния продукт от СОИ може да бъде оползотворявана, каквато е практиката и в Европа, но първоначално ще се обезврежда чрез депониране.

За третирането на общото количество отпадък се предвижда да се изгради изцяло ново депо. Депонирането на отпадъците ще се извършва в неизползвани открити минни изработки (стари и недействащи открити рудници) за запълването им и последващо рекултивиране, в партньорство с общинските или областните власти.

Досега са извършени само предварителни проучвания в тази насока. Няма конкретно определени площи.

От Мини „Открит въгледобив” ЕАД – гр. Перник официално е изискана информация за подходящи терени за бъдещо депо. Досега не е получен отговор.

Отрицателно въздействие ще се получи при отчуждаване на нов терен за изграждане на новото депо.

Отпадъците ще се управляват и контролират, така че тяхното вредно влияние върху околната среда да бъде максимално намалено.

При изграждането и експлоатацията на СОИ не се предвижда използване на опасни химични вещества.

По отношение на акустиката на средата за района на гр. Перник, основни източници на наднормен шум са моторните превозни средства, промишлените и комунални дейности, обществени и увеселителни заведения, технически средства и уреди.

Конкретно за района на ИП, основен източник на шум са линейните източници - международен път София-Кулата и ж.п.линия Владая-Перник-Радомир. Железопътният транспорт и моторните превозни средства определят еквивалентни нива на шум за жилищните райони около линейните източници в порядъка 68,5 ÷ 71,5 dBA при гранични стойности за светлата част на деня 55 dBA.

1.12.1. Оценка на шумовото натоварване в района на ИП

РЗИ към МЗ провежда системно наблюдение за определяне на шумовото натоварване в района на гр. Перник. За 2010 г. са регистрирани шумови нива в диапазона 58÷77 dBA в 23 пункта за мониторинг от общо 24. От това може да се заключи, че акустичното натоварване в района гр. Перник е над граничните стойности за жилищни територии и зони съгласно Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58/2006г.)

Изчисленото осреднено ниво на общата звукова мощност, излъчвана от въображаем точков източник, разположен в геометричния център е 104,4±4,3 dBA.

Измервателният контур и избраните измерителни точки са показани на следващата фигура:



фигура 16 Измерителен контур и измерителни точки за измерване нивото на шум

Резултатите от изпитването показват, че най-силно еквивалентно ниво на звука има в измерителна точка 7.

По време на строителните дейности ще се генерира шум предимно от тежкотоварната техника доставяща оборудването. Въздействието ще бъде незначително, временно и краткотрайно.

Промишлената техника, която ще се използва по време на строителството не е източник на магнитни, електромагнитни, топлинни и други видове лъчения.

По време на експлоатацията:

Реализацията на ИП не е свързана с промяна в производствената дейност. Последващата експлоатацията на ТЕЦ „Република” няма да доведе до съществена промяна в еквивалентното звуково натоварване на района.

За обекта е извършено измерване от Акредитирана за целта лаборатория, на нивата на шума в 9 измерителни точки, разположени върху измерителен контур (фиг. № 16). Определено е нивото общата звукова мощност, dB(A), излъчвана в околната среда от геометричния център на площадката ограничена от измерителния контур. Резултатите са отразени в Протоколи от изпитване с № № 857/17.07.2009 г., 1456/03.11.2009 г. и 351/09.04.2010 г.

Съгласно Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58/2006г.), граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, са:

• 
  За жилищни зони и територии – 55 dBA (ден), 50 dBA (вечер), 45 dBA (нощ);
  

L_.= L_р – 20*k_nlgr- 8, dB(A), където:

• 
  L_р. е нивото на общата звукова мощност – 104,4 dB(A);
  
• 
  r – разстоянието между избраната точка и геометричния център на площта, ограничена от измерителния контур, m;
  
• 
  k_n - коефициент, отчитащ допълнителното намаляване на нивото на шума в зависимост от поглъщащите качества на земната повърхност.
  

Между източника и най-близката жилищна територия няма значими прегради, които да изпълняват функцията на шумозащитен екран. Земната повърхност е покрита с почва, като между източника и мястото на въздействие има изградени единствено инфраструктурни обекти – железопътни линии обслужващи промишлената зона на гр. Перник. Стойността на коефициента „kn” е 1,0 - земна повърхност покрита с пръст;

Най – близките жилищни постройки до границата на обекта са на разстояние над 1000 м. Разстоянието от геометричния център на измервателния контур за измерване нивото на шум, до жилищната част на гр. Перник е над 1000 м.

Съгласно изчисленията по методиката, максималното шумово натоварване на границата на жилищната зона ще бъде 36 dB(A), което е с 9 dB(A) под граничните стойности на нивата на шума за жилищни зони и територии за нощ и с 19 dB(A) за ден.

В мястото на въздействие (най-близката жилищна територия до разглеждания обект) са извършени измервания на нивото на звуково налягане през деня (Протоколи от изпитване с № № 857/17.07.2009 г., 1456/03.11.2009 г. и 351/09.04.2010 г.). Измерени са нива между 50,1÷54,2 dBA (средно 51,7 dBA), което е в допустимите гранични стойности за жилищни зони и територии за ден. Измерените нива на звуково налягане в мястото на въздействие са с над 15 dBA по – високи от изчислените 36 dBA, излъчвани в околната среда от ТЕЦ Република. Причина за по-високите измерени нива са линейните източници на шум: международен път София-Кулата и ж.п.линия Владая-Перник-Радомир. Железопътният транспорт и моторните превозни средства натоварват шумовата среда в населените райони на гр. Перник до стойности от порядъка на 68,5 ÷ 71,5 dBA.

Извод:

Като цяло може да се заключи, че експлоатацията на ИП ще въздейства върху нивата на шум в жилищните зони постоянно, продължително и в границите на допустимото.

Не се очакват изменения в геоложката основа в резултат от реализацията на инвестиционното намерение.

Предвидено е проектът да се осъществи на територията на съществуващо и функциониращо предприятие, ситуирано в индустриалната зона на град Перник.

Ландшафт

Инвестиционното предложение ще се реализира на територията на изграден и функциониращ обект.

Ландшафта в района на площадката на ТЕЦ „Република” е индустриален и няма да бъде променен от реализацията на проекта.

Природни обекти

Площадката на ТЕЦ „Република” не е в близост и не оказва влияние на защитени територии.

Няма данни за наличие на природни ресурси на терена предмет на инвестиционното предложение.

Тъй като инвестиционното предложение ще се реализира на площадката на съществуващо и работещо предприятие и се намира в индустриална зона, няма вероятност да окаже отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания по видове, предмет на опазване в защитени зони.

Няма данни за наличие на културни паметници на терена на инвестиционното предложение.

Инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху елементите от Националната екологична мрежа. В близост до площадката на ТЕЦ няма защитени територии.