Информация за преценяване на необходимостта

Риск от инциденти

Местоположението на ПИ №67800.10.398 - обект на инвестиционното предложение е видно от приложения картен материал:

• 
  Извадка на карта на ЗТ в района на РИОСВ – Бургас с М 1:200 000;
  
• 
  КВС с М 1:21 028;
  
• 
  КВС с М 1:35 536
  

Съгласно проекта за Изменение на ОУП (ТУП) на Община Созопол ПИ №67800.10.398 попада в устройствена зона Ок4 – за курорт и допълващи дейности – за изграждане на сгради за отдих и курорт. В приложение е даден Протокол №1/19.01.2011 г. на ОбЕС - Община Созопол.

Неурегулираният имот с идентификатор №67800.10.398, намиращ се в местността „Ачмалъци”, землището на гр. Созопол, Община Созопол, Обл. Бургас, съгласно Скица №47992/23.12.2010 г. е с площ 1 340 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: „друг вид нива”.

В законоустановения срок не са постъпили възражения и мнения и не е проявен интерес към инвестиционното предложение.

От направените проучвания и запознаване с Плана за земеразделяне в Земеделска служба – Созопол, имота за който се отнася инвестиционното предложение и съседните имоти попадат според зонирането в територията за нуждите на селското стопанство.

От проучванията става ясно, че в близост до имот №67800.10.398 се намират ПЗ „Пясъчни дюни” (120 m) и ПЗ „Нос Агалина” (280 m).

На територията на Община Созопол са разположени следните защитени територии съгласно Закона за защитените територии:

• 
  ЗМ „Бакърлъка” - разположена до с. Равадиново. Тя е обявена за опазване на естественото местообитание на хагеровото лале (Tulipa hageri Heldr., T. thracica) и съобщества на други защитени и редки растителни видове, забележителен ландшафт и скали;
  
• 
  ЗМ „Блатото” - разположена до гр. Созопол, Община Созопол, Област Бургас. Площ: 29.00 хектара. Документи на обявяване: Заповед No.1938 от 03.07.1970г. Цели на обявяване: за опазване на естествено находище на блатно кокиче (Leucojum aestivum L);
  
• 
  ЗМ „Казаков вир” - разположена до с. Индже войвода. Тя е обявена за опазване на характерен ландшафт, скални образувания, карстов извор и естествени местообитания на редки растителни и животински видове;
  
• 
  ЗМ „Колокита/Коренята” - разположена до гр. Созопол, Община Созопол, Област Бургас. Площ: 65.00 хектара. Документи на обявяване: Заповед No.1754 от 16.06.1970г. Цели на обявяване: Опазване на фиорди и скални образувания;
  
• 
  ЗМ „Острови Св. Иван и Св. Петър”- разположена до гр. Созопол, Община Созопол, Област: Бургас. Площ: 20.00 хектара. Документи на обявяване: Заповед No.1065 от 24.11.1993г. Цели на обявяване: Запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици;
  
• 
  ЗМ „Раков дол” - разположена до с. Габър. Тя е обявена с цел опазване на естествените местообитания на редки и защитени видове птици;
  
• 
  ЗМ „Стария соват” - разположена до с. Присад. Тя е обявена за опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици и растения, включени в Червената книга на НР България и в списъка на застрашените видове в Европа;
  
• 
  ЗМ „Тясната река” - разположена до с. Вършилово и с. Индже войвода. Тя е обявена с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици.
  

• 
  ПЗ „Блатото Алепу” - разположено до с. Равадиново, Община Созопол, Област Бургас. Площ: 166.70 хектара. Документи на обявяване: Заповед No.709 от 22.07.1986г. Международен статус: Рамсарска конвенция. Цели на обявяване: Запазване естествените местообитания на защитени и редки водоплаващи птици, както и единственото находище на дяволски орех по Черноморското крайбрежие. Отстои на 9.2 км. по права въздушна линия в югоизточна посока от разглеждания имот;
  
• 
  ПЗ „Водениците” - разположена до с. Извор. Целта на обявяване е опазване на скални образувания;
  
• 
  ПЗ „Агалина” - разположена до гр. Созопол, Община Созопол, Област Бургас. Площ: 27.20 хектара. Документи на обявяване: Заповед No.878 от 25.11.1980г. Цели на обявяване: опазване на скални образувания и специфична крайморска растителност и животински свят;
  
• 
  ПЗ „Пясъчни дюни в м. „Каваците” - разположена до гр. Созопол, Община Созопол, Област Бургас. Площ: 24.0 хектара. Документи за обявяване: Заповед No.2109 от 20.12.1984 г. Цели на обявяване: Находища на редки видове;
  
• 
  ПЗ „Нос Червенка” - разположена до гр. Черноморец, Община Созопол, Област Бургас. Площ: 2.10 хектара. Документи на обявяване: Заповед No.4051 от 29.12.1973г. Цели на обявяване: опазване на скални образувания и естествени местообитания на защитени и редки видове;
  
• 
  ПЗ „Пясъчни дюни - м. Алепу” - разположена до с. Равадиново. Целта на обявяването е опазване на пясъчни дюни;
  
• 
  ПЗ „Пясъчни дюни между к-г Златната рибка и к-г Градина” - разположена до гр. Созопол и е с площ 11 531.20 дка. Целта на обявяване е опазването на редки видове.
  

През периода на строителните дейности се очаква въздействие върху растителността на съседни територии, произтичащо главно в резултат на отделяни във въздуха прахово-газови емисии от неорганизирани източници от строителна техника. Спазването на нормативните изисквания при строителството и предприетите превантивни мерки, с които може да се ограничи и предотврати негативно въздействие, ще гарантират доброто качество на санитарно-хигиенната обстановка на територията на строителните площадки, от което следва, че при добра строителна дисциплина не се очаква силно негативно въздействие върху прилежащите растителни съобщества и животински видове. Въздействието върху тях ще зависи от спазване на строително-технологичната дисциплина от строителите и контрола на органите по опазване на околната среда.

Дейностите от реализирането на инвестиционното предложение няма да предизвикат въздействия с трансграничен характер.

Районът, в който се намира имота представлява природна среда със сравнително запазена самовъзстановителна способност, поради отдалеченост от силно урбанизирана територия с активно участие на промишлена дейност. В близките околности се намират къмпинг „Каваци” и къмпинг „Смокиня”, изградени са и функционират ваканционни селища.

Атмосферният въздух, повърхностните води и почвите в района са в много добро състояние.

5.Подробна информация за всички разгледани алтернативи

Не се предвижда алтернатива на инвестиционното предложение по отношение на местоположение, обяснимо от наличието на собственост върху този имот.

3. 
   Характеристика на потенциалното въздействие
   
   1. 
      Въздействие върху хората, здравето им, флората и фауната, почвите, земеползване, материални активи, хидрологията и качеството на водите, качеството на въздуха, климата, шума и вибрациите, ландшафта, историческите и културни паметници и взаимодействието между тях
      

Мотивите са:

► Процесите, свързани с изграждането на обекта са максимално екологосъобразени и не са източник на емисии в атмосферния въздух, почвите и водите;

► Шумовите емисии ще бъдат незначителни и епизодични (само за процеса на строителство);

► С реализиране на инвестиционното предложение за изграждане на сгради за курорт и отдих не се променя функционалната принадлежност на територията, тъй като съгласно предвижданията на Проекта за Изменение на ОУП на Община Созопол, разглеждания имот попада в устройствена зона Ок4 за изграждане на сгради за отдих и курорт;

► 50 % от площта на имота ще се използва за озеленяване, като 1/2 част ще бъде с дървесна растителност, характерна за района и климатичните особености на територията;

► Въздействието върху атмосферния въздух се оценява като незначително;

► Въздействие върху качествата на водите - на този етап въздействието се оценява на незначително при спазване на предписани мероприятия, съпътствуващи цялостното изпълнение (строителство) и последваща експлоатация.

►Въздействие върху ландшафта – да. Промяна във визуалното възприятие в положителна посока, тъй като изгледа на сградите, както и озеленяването ще бъдат съобразени със съществуващия ландшафт и местните растителни видове.

А. Източници на неорганизирани емисии в атмосферния въздух- не

Емисиите на прахови частици и ауспухни газове от пробутването, товаренето, разтоварването на изкопните земни маси по време на строителството (работа багер и др. строителна механизация) са показани на следващата таблица.

вредно вещество	максимално възможна мощност на емисията [гр / сек]	средна мощност на емисията [гр / сек]	мощност на емисията за периода на асфалтополагането [тон]
ЛОС	0.335	0.00183	0.005782
РАН	0.00616	3.371E-05	0.000106

Тези емисии няма да окажат отрицателно въздействие върху атмосферния въздух, защото работата на обслужващите строителството машини е периодична, например до няколко машиносмени за изкопните работи. Въздействието се ограничава до границите на имота.

► Не се очакват отрицателни въздействия върху хидрологията на района и качеството на водите

► Въздействие върху растителния и животински свят, защитени природни територии

Характеристика на растителността и местообитанията

в ПИ №67800.10.398, местност „Ачмалъци”, землище на гр. Созопол
ПИ с № 67800.10.398 с площ от 1 340 м², трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване на земята: „Друг вид нива”.

Нивата е изоставена и в процеса на протичащата вторична сукцесия е формирано преходно съобщество между плевелно-рудерален и ливаден тип растителност. Общото проективно покритие на растителността варира между 70 и 100 %.

В периферните части на имота са разположени микрогрупировки с участие на някой дървесни и храстови видове като - Prunus cerasifera Ehrh. (джанка), Paliurus spina-christi Mill. (драка), Rosa canina L. (обикновена шипка), Prunus spinosa L. (трънка), Rubus caesius L. (полска къпина) и др.

Въз основа на участващите характерни видове, по флористичния подход за класификация на растителността формираните съобщества се отнасят към клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., към който принадлежат мезофитни пасища, сенкосни ливади и поляни и хигрофитни тревни съобщества на богати, незасолени почви.

По физиономичния подход за класификация на растителността, растителните съобщества се отнасят към клас формации Pratoherbosa. Аналогичен е състава и структурата на растителността в съседните имоти.

Анализът на флористичния състав и фитоценотичната структура на растителността в проучвания имот и в съседните на него имоти показва, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растения и растителни съобщества.

Комплексната оценка на реалното местообитание показва, че то е от производен и вторичен тип и не попада в приоритетните за охрана хабитати в България, включени в Приложение №1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие (Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г.и последващи изменения).

Анализът на съвременното състояние на растителността и местообитанията (хабитатите) в района на предвидения проект дава възможност да се направят следните изводи и препоръки:

• 
  На територията на поземлен имот №67800.10.398, м. „Ачмалъци”, разположен в землището на гр. Созопол, Община Созопол, не са установени редки, застрашени от изчезване и защитени растения и растителни съобщества;
  
• 
  На територията на проучения имот и на прилежащите към него имоти няма местообитания от европейска значимост включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т.1 (Изм., ДВ, бл. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие (Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г. и последващи изменения);
  
• 
  На територията на проучвания имот и на прилежащите имоти няма растителни видове включени в Приложение № 3 на ЗБР и в списъка на видовете - предмет на опазване на ЗЗ „Бакърлъка”;
  
• 
  Препоръчва се при озеленяването на територията на инвестиционното намерение да се използуват характерни растителни видове за района, с което ще се осигури по-голяма устойчивост на създаваните зелени площи и възстановяване на типична за района растителност. Препоръчва се и избягването и употребата на инвазивни и екзотични растителни видове при озеленяването.
  

Теренът на ИП се намира в местност „Ачмалъци”, разположена в землището на гр. Созопол и отстои на разстояние от 88 m североизточно от главен път I-99. Поземления имот е с начин на трайно ползване „друг вид нива” в етап на вторична сукцесия. Растителността е предимно тревиста с преобладаване на рудерални, плевелни и в по малка степен пасищен тип растения. Поради напредналия етап на сукцесията в периферните, граничещи с имота терени, се забелязва процес на захрастяване и обрастване

Според зоогеографската класификация по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), района попада в южната половина на Черноморския зоогеографски район. Тази част на района се характеризира със засилено средиземноморско влияние и съответно с присъствието на редица специфични понтийски, предноазиатски и медитерански видове. Теренът се намира на миграционния път Via pontica, по който преминават редица видове, сред които пеликани, щъркели, дневни хищни птици и др. Стратегическото място на района и близостта му до морския бряг, са причина за обявяването на ЗЗ „Бакърлъка” с код BG 0002077.

Естествените растителни съобщества в района са ксеро-термофилни горски местообитания. Тези хабитати се обитават от редица редки и специфични видове животни, пряко свързани със средата на обитание или с конкретен тип местообитание. Освен горските хабитати, специфични за района на ИП са и крайбрежните хабитати, обрасли с халофилна тревиста растителност. Откритите територии в района са вторични по произход, за което може да се съди по типа на сукцесията и по растителността.

От едрите бозайници в района на ИП може да бъдат регистрирани невестулката и пъстрия пор. Присъствието и на двата вида е свързано с наличието на гризачи. Вторият вид е относително рядък за България, но се среща по цялото черноморско крайбрежие, понякога дори в силно урбанизирани територии.

С относително висок природозащитен статус и консервационна значимост за района от гръбначната херпетофауна са: сирийската чесновница, зелената крастава жаба, жълтокоремника, пъстрия смок, двата вида сухоземни костенурки.

Макар и малко вероятно е намирането и на леопардовия смок (видът обитава каменисти терени с медитеранска растителност, каквато в конкретния терен липсва). Малко вероятно е и присъствието и на черновратата стрелушка, която се среща в подобни на леопардовия смок терени, но с изразени скални разломи и засега само в три километровата крайморска зона. За тези два вида няма сведения за намирането им в района на ИП и околностите му.

Двата вида костенурки са вероятни за района, но само за периферните територии, обрасли с храсти и микрогрупировки от дървета.

Вероятни за района са жълтокоремникът и пъстрият смок, които се срещат, почти без прекъсване по цялото крайбрежие.

Теренът се намира на миграционния път Via pontica, по който преминават редица видове, сред които пеликани, щъркели, дневни хищни птици и др. Стратегическото място на района и близостта му до морския бряг, са причина за обявяването на ЗЗ „Бакърлъка” с код BG0002077 и ОВМ с код BG077.

Орнитофауната в района е представена от няколко специфични орнитокомплекса. Гнездящата орнитофауна включва открито живеещи видове, основно от разред пойни. Във формулярите на ЗЗ „Бакърлъка” от този комплекс са включени червеногърбата сврачка, черночелата сврачка, късопръстатат чучулига, полска бъбрица, големия маслинов присмехулник и градинската овесарка. За повечето видове района на ИП не е специфичен и гнезденето им е малко вероятно. Тези от видовете, които гнездят, са видове за които географското разположение и климатичните условия имат определящо значение за тяхното присъствие. За хищните птици районът е само ловна територия. По време на миграция, района на ИП може да служи като място за отдих и нощуване на щъркели и други мигранти.

По литературни данни на територията на Бакърлъка са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

От описаните в стандартния формуляр видове птици, предмет на защита в зоната, 48 вида са водолюбиви и местообитанията им са отдалечени от района предвиден за осъществяване на инвестиционното предложение.

Останалите са предимно горски обитатели или обитават покрайнините на горите, един синантропен вид - белия щъркел (Ciconia ciconia) и един степен вид обитаващ открити пустинни пространства и пясъчните дюни - полската бъбрица (Anthus campestris), но поради съседството на урбанизирани зони допринесли за формирането на сегашния състав на орнитофауната в района на имота промени след застрояването му и по време на експлоатацията му не се очакват. След реализирането на инвестиционното предложение храсталаците в близост до пътя ще продължат да бъдат място за кацане и гнездене, на някои от видовете - предмет на опазване в защитената зона: няколкото вида кълвачи, хранещи се с личинки на паразити по дърветата, обикновения мишелов (Buteo buteo), сврачките, които дебнат от крайпътните дървета и храсти за преминаващи мишевидни гризачи и убити от МПС животни чучулигите и овесарките.

Голяма част от защитена зона „Бакърлъка” представлява морска акватория обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците включително няколко острова, като и акваторията на Черно море - няколко километра от брега, от Поморие до Аркутино. Акваторията на тези заливи, крайбрежните скали и няколкото островът са от значение за водоплаващите и водолюбиви видове от птиците, предмет на защита в зоната. Тези водни пространства няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното намерение.