Информация за преценяване на необходимостта

ЗЗ „Бакърлъка” предлага местообитания на различни видове птици, придържащи се към различни биотопи, предимно влажни зони, острови, част от акваторията на Черно море, обширни гори и храсталаци в покрайнините на горите, и в по-малка част степни местообитания. Този комплекс от местообитания е мозаечно разпръснат в голямата по площ ЗЗ.

По местоположението на ПИ №67800.10.398, който е разположен в непосредствена близост до интензивно натоварен път и в близост до трайно урбанизирани територии (къмпинг „Каваци”, „Смокиня” и изградени и функциониращи ваканционни селища), спрямо елементите на ЗЗ „Бакърлъка”, може да се приеме, че действително имотът не представлява местообитание на защитените по Закона за опазване на биоразнообразието и предмет на опазване в защитената зона птици. Основната част от птиците - предмет на защита в зоната се придържа до Черноморските заливи, островите Св. Иван и Св. Петър, скалите по Черноморското крайбрежие, влажните зони между гр. Созопол и с. Равадиново, широколистните гори по рида Бакърлъка, в местата отдалечени от селищата и натоварената с МПС транспортна артерия.

Най-често срещани и характерни за имота и околните на него са видовете птици от разред врабчоподобни (Passeriformes), полско врабче (Passer montanus), посевна врана (Corvus frigilegus), гарга (Corvus monedula), сива врана (Corvus cornix), сврака (Pica pica), бяла стърчиопашка (Motacila alba) и обикновения скорец (Sturnus vulgaris), чиито местообитания не подлежат на опазване от Закона за биологичното разнообразие. В околностите се срещат горската чучулига (Lullula arborea), сивата овесарка (Milaria calandra), средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio).

Друга част като осояд (Pernis apivorus), черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus), сокол скитник (Falco peregrinus), козодой (Caprimulgus europaeus), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка орската чучулига (Lullula arborea), сивата овесарка (Milaria calandra), средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio)., червеногърба сврачка (Lanius collurio/, черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), орко (Falco subbuteo), обитават гори и територии с дървета и храсти, на по-голямо разстояние от населени места какъвто е ридът Бакърлъка, представляващ едно от основните орнитологично важни места в зоната.

На територията на имота съставът на орнитофауната исторически е определен, поради което влиянието върху тези видове птици и местообитанията им след реализиране на инвестиционното предложение ще бъде незначително. Някои птици като обикновен мишелов (Buteo buteo), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), и горска чучулига (Lullula arborea) ще продължат да се виждат по клоните на крайпътните дървета, по дърветата в границите на имота и в близките горски участъци. Същите птици проявяват търпимост към човешко присъствие, срещат се покрай населените места и градски паркове и градини и предвиденото озеленяване ще се яви като допълнителен източник на храна и място за гнездене на някои от тях.

От двата вида щъркели, а като място за почивка по време на миграции белият щъркел (Ciconia ciconia) ползва като места за почивка влажните зони, близо до южната граница на защитената зона в мочурищата около блато Алепу и мочурливите места и ливадите между с. Равадиново и с. Атия. Гнездата на белия щъркел (Ciconia ciconia) са предимно разположени на електрически стълбове в селищата в зоната или близо до тях, а местата за хранене са отдалечени от тях.

Трита вида орли: малък орел, скален орел и орел рибар не гнездят в зоната, срещат се само като преминаващи видове по време на миграции, а малкият креслив орел е регистриран само с една двойка.

Представителите на блатарите - тръстиков блатар (Cyrcus aeruginosus ) полски блатар (Cyrcus cyaneus), ливаден блатар (Cyrcus pygargus) не гнездят в района на местността „Ачмалъци”, а степният и ливадният блатар не гнездят и на територията на страната. Регистрирани са само като прелетни и преминаващи видове.

От анализа на фауната могат да бъдат направени следните изводи и препоръки:

• 
  На територията на ИП не са констатирани редки и защитени видове. Присъствието на някои такива може да бъде свързано с географското разположение и климатичното влияние. Повечето видове животни използват терена на ИП като място за хранене, преминаване или отдих. Размножаващите се видове са специфични за цялото черноморско крайбрежие или за неговата южна половина;
  
• 
  Терена на ИП е малък (1.340 дка), за да може реализацията на инвестиционното предложение да окаже въздействие върху който и да било животински вид;
  
• 
  Местообитанията в района са вторични и в процес на сукцесия, поради което и фауната е в процес на формиране. Вероятно при естествените процеси на сукцесия открито живеещите комплекси ще бъдат заменени от горски такива;
  
• 
  Препоръчва се Възложителя да използва за озеленяване само естествени видове за района, които да заимства от природата в околностите;
  
• 
  Реализацията на ИП не би повлияла по никакъв начин на ЗЗ „Бакърлъка” поради малките си размери и спецификата на инвестиционното предложение. Възстановяването на естествената растителност би била от полза на ЗЗ;
  
• 
  Необходимо е Възложителя да монтира уведомителни табели, които да информират за наличието на ЗЗ и за целите й.
  

На базата на направените констатации при проведените огледи и проучване са направени следните преценки за степента и обхвата на въздействието върху растителния и животински свят:

Предполага се, че на разстояние 100м от строежа, шумът ще бъде под 40 – 50 dB

Съгласно Наредба №4 за защита от шум на територията на населените места (Приложение № 3), нивото на очаквания шум на границите на обекта е:

• 
  Изходно еквивалентно ниво на строителната механизация е от 80 dB до 100 dB;
  
• 
  Редуцирането на нивото на шум на разстояние 50м от строежа е в рамките на 40 – 45 dB, т.е изчисленото ниво на шум на 50м от генератора е в рамките на 40 – 55 dB
  

• 
  При реализирането на обекта не се очакват негативни въздействия от излъчвания шум.
  

• 
  Шумът от строителните машини ще бъде от порядъка на 45 – 55 dB на границата на парцела;
  

• 
  Нивото на шум извън селищните територии не се нормира;
  
• 
  Съгласно хигиенните норми № 64 за пределно допустими нива на шум в жилищни райони, допустимото ниво на звуково налягане за нови терени до главни пътни артерии е 55 dB през деня и 45 dB през нощта.
  

2. 
   Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа, включително и разположените в близост до обекта на Инвестиционното предложение
   

► Инвестиционното предложение попада в ЗЗ „Бакърлъка”, с код BG 0002077 за съхранение на дивите птици.

3. 
   Вид на въздействието
   

Въздействието се оценява като положително, непряко, епизодично по отношение на въздуха от реализирането на инвестиционното предложение.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие върху хидроложките характеристики на разглеждания район, а също и свързаните с тях компоненти на околната среда.