Информация за преценяване необходимостта
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.10. Здравно хигиенни аспекти на околната среда.
6.9. ОтпадъциУправление на отпадъците – Община Брацигово в обособената територия сключва договор с фирма за събиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци, които изпълняват този вид дейност. Общината има изготвена Програма за управление на отпадъците. Малките населени места не разполагат със съвременна сметоизвозваща техника и съдова база, което се отразява на санитарно-хигиенните условия в населените места и разходите за издръжка на сметопочистването. Почти не се прилагат системи за разделно събиране на отпадъците. Единственият начин за третиране на отпадъците на територията на областта е чрез депонирането им. Няма въведена ефективна система за разделно събиране на битовите отпадъци , а също и компостиране на биоразградимите отпадъци. Изгражда се регионална система за управление на битовите отпадъци от общините Пазарджик, Пещера, Белово, Лесичово, Брацигово, Септември, Ракитово, Батак и Велинград, която се състои от регионално депо, инсталация за сепариране, съоръжения за компостиране, регионален център за рециклиране, съоръжение за строителни отпадъци и претоварна станция (Велинград/Ракитово), включително съоръжения за предварително третиране и компостираща площадка. Площадката на регионалното депо се предвижда да бъде с обща площ 349 дка, от които 123 дка са на съществуващото сметище в землището на село Алеко Константиново. Управление на утайките и депонирането им. България спазва изискването на Директива 91/271/ЕС, Член 14, т.3 да бъде преустановено нерегламентираното депониране на утайки от ПСОВ. Утайките от ПСОВ следва да се обеззаразяват или оползотворяват, ако е възможно. За целта още при проектирането на ПСОВ се изготвя и Програма за управление на утайките, която да вземе предвид наличните регионални възможности, качествата на утайката и начина на третиране й. 6.10. Здравно хигиенни аспекти на околната среда.Директивата на ЕС за питейната вода (98/83/ЕC) определя общото задължение, че питейната вода трябва да бъде здравословна и чиста и респективно да отговаря на стандартите за качество на питейната вода при консуматорите (микробиологични, химични и органолептични параметри). Директивата е транспонирана в България чрез редица нормативни документи. Показателите за качество на водата се регламентират в Наредба № 9/16.03.2001 г.. В Дружеството е с установена система за наблюдение качеството на водата в обособената територия. Системата за държавен контрол върху качеството на водите включва РИОСВ и РЗИ. Допълнителен оперативен контрол се осъществява от МРР като принципал на регионалното водоснабдително дружество. Извършва се Мониторинг на качеството на питейните води във всички населени места (вземане на проби и лабораторен анализ) на сурова вода от водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, при “крайния консуматор, на вода на различни етапи на пречистването, на доставянето й към “крайния консуматор”, вода от самостоятелно водоснабдени обекти, вода от “обществени местни водоизточници”. Задължението на РЗИ е да се извършват минимум 50% от пълния обем изследвания, които трябва да бъдат извършени от водоснабдителните дружества. РЗИ извършва контрол на санитарно-хигиенното състояние на обектите и съоръженията за централно питейно-битово водоснабдяване: За контрола на качеството на питейната вода се провежда постоянен мониторинг на питейните води в отделните пунктове по утвърден график, който се актуализира всяка година и периодичен мониторинг.. Не са регистрирани инфекциозни или други заболявания, дължащи се на питейната вода. Регистрирани са отклонения от изискванията на Наредба №9 /16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели . Част от проблемите се дължат и на аварийни повреди на пречиствателните/дезинфектиращите съоръжения и завишена мътност и др. Отклонения по органолептични показатели (цвят, мирис, вкус, мътност) - Проблемът има широко разпространение, kaтo най-често отклоненията са характерни за водоснабдителните системи, подаващи вода от повърхностни водоизточници, но се получават и при стари и амортизирани водоснабдителни системи, особено такива изградени от етернитови водопроводи. Реконструкцията и обновяването на водопроводните мрежи на населените места е от значение за подобряване органолептичните качества на водата. Други фактори, влияещи неблагоприятно върху качеството на питейните води- След аварийни ситуации се прекъсва за известно време водоснабдяването до отстраняване на аварията. Създават се различни проблеми с качеството на водата и се повишава риска от възникване на здравни проблеми. Лошото техническо състояние на част от довеждащите водопроводи и водопроводните системи на самите населени места, Остава голям процентът на изградените от етернит (азбестоцимент) водопроводи. Тези фактори водят до загуби на вода и създават редица проблеми с качеството на питейната вода, поради възможността за вторичното й замърсяване, особено при чести аварии на водопроводната мрежа. Поддържането на СОЗ, актуализацията им, където е необходимо и спазването на режима на забрани и ограничения на извършването на определени дейности в СОЗ също имат важно значение за опазване качеството на питейните води. Приоритет в дейността на ВиК операторите и РЗИ е осигуряване на мониторинг на водата в пълен обем, съгласно Европейското и национално законодателство. Препоръки за подобряване на качеството на питейните води Необходимо е да се осигури достатъчно количество вода с добри питейни качества, отговаряща на всички нормативни изисквания на действащото законодателство, като да се пристъпи към решаване на съществуващите проблеми. Мерките които е необходимо да бъдат предприети са законодателни и финансови Канализационни системи и съоръженията към тях. Пречиствателни станции за отпадъчни води. В обособената територия към момента се създават условия за здравен риск за населението по следните причини :
|