Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
278
В допълнение на това аз подробно изследвах досиетата на моите пациенти, за да открия какво би могло да причини тези въздействия (т.нар. „огнища на Хамер”). Всеки един случай потвърди, че пациентите са имали или все още преживяват
остри емоционални конфликти, които впоследствие евентуално ще причинят сериозни промени в различните органи (възпаление, увреда, функционална загуба, тумори и дори психологични промени). Аз също така открих, че колкото по-склонен бе даден пациент да говори открито и без срам за конфликта си, толкова по-добри шансове за справяне с болестта имаше той. Но за това по-късно.
Откритията на д-р Хамер нееднократно са отхвърляни от чиновничеството като заблуда на един луд.
Затова аз
бях изключително изненадан, когато прочетох статия за пост-травматичните стресови разстройства, публикувана в
Medical Tribune на 18 февруари 2004 г. (бр. 8), писана от следните лекари:
1. проф. д-р Алекзандер Фрийдман, Университетска
клиника по психиатрия, Виена, Австрия
2. д-р Давид Високи, ръководител на Центъра по психосоциология ESRA във Виена, Австрия
3. д-р Мария Щайнбауер, Университетска клиника по психиатрия, Грац, Австрия
Авторите
подчертават, че емоционалната травма, която е преживяна изключително като заплаха или опустошение, може да провокира състояние на дълбоко отчаяние. Неспособен да се справи със ситуацията, човекът се
чувства безпомощен и неподготвен. „Този психологически шок разбива света на индивида. Бихме могли да говорим за
дълбоко въздействие, което създава не само пропаст, но
образува и сеизмични вълни. Целият човек се превръща в бедствена област. Такава остра психологична травма оставя
следи в мозъка, които могат да се открият с помощта на позитронен томограф или ядрено-магнитен резонанс”. Концентрацията от нервни връзки в областта на лимбичната и паралимбичната система, които са
резултат от въздействието, се определят като
Сподели с приятели: 
