Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
319 със синдром на Даун. По
никакъв начин не твърдя, че лечението на такова дете е лесна задача.
Трябва да вземем предвид и факта, че терапията изисква на първо място съвместната работа на цялото семейство и най-вече на майката. Освен това ние все още не знаем кои симптоми са обратими и кои не. Поне знаем сега откъде да започнем, въпреки че има доста работа за вбъдеще –
и за семейството, и за терапевта – за да се върне малкият човек в нормалния път. От една страна това изглежда почти невъзможно. От друга – обоснованата надежда, че сега има истинска терапия и че Даунистите вече не трябва да се определят като „нелечими”, може да даде сили на семействата.”
(
Legacy of a New Medicine
)
За да помогнат на Ана да
реши слуховите си конфликти, родителите положили всички усилия, за да отстранят силните шумове от близкото ѐ обкръжение, особено стържещия звук на циркуляра. Това било голямо предизвикателство за
нейния баща, чиято работа като майстор на църковни органи налагала използването на тази машина.
Родителите били богато възнаградени. В рамките на няколко месеца физическото и психическо развитие на Ана се подобрило значително. Тя пораснала с 10 см, ходела нормално, можела да произнася цели изречения и страхът ѐ от силни звуци изчезнал. Започнала да ходи на детска градина, където напълно се интегрирала като „нормално” дете.
До тогава подобно забележително възстановяване било невъзможно. За родителите на Ана това било 100%-во доказателство за точността на откритията на д-р Хамер.
Сподели с приятели: 
