Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
315
Според стандартната теория гените на рака представляват „дефектни” мутации на нормалните клетки. Осъзнавайки
новата медицинска парадигма, ние разбираме, че в природата нищо не е
„дефектно” или „анормално”.
В средата на 90-те години на ХХ век д-р Хамер написа в своя труд (
Legacy
of a New Medicine) следното: „Ние вече знаем, че например аденоидните ракови клетки на млечната жлеза, образувани
само за еднократна употреба, се различават генетично от истинските клетки на млечната жлеза. По време на лечебната фаза, след като конфликтът е бил решен, туберкулозна бактерия премахва
единствено раковите клетки, които вече не са нужни, като оставя истинските клетки непокътнати.
Очевидно генетичната разлика е отличителният белег, който показва на микробите кои клетки да се премахнат и кои да останат”.
Друг признак, който позволява на микробите да разпознаят раковите кллетки е този, че те се различават от „нормалните” клетки по форма и размер, което всъщност е и причината традиционната медицина да ги определя като „злокачествени”.
Д-р Хамер обяснява генетичната разлика между раковите и „нормалните”
клетки с факта, че раковите клетки имат специфична, ограничена, временна функция по време на всяка специална биологична програма. Затова
генетични промени се случват при всеки тумор и при всяко т.нар. заболяване! Генетичните промени не могат да се осъществят без участието на мозъка. Следователно мозъчното реле, което контролира „болестния” процес, контролира и промените в гените на клетките на съответния орган.
Изследванията на
д-р Хамер разкриват, че специалните биологични програми на природата са закодирани във всяка клетка и следователно записани в генетичния код.
Значимото естество на тези програми за спешно реагиране опровергава теорията, че болестите и в частност ракът, се причиняват от „дефектни гени”. То
доказва, че доктрината за генетичния произход на болестите е погрешна.
Сподели с приятели: 
