Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
ПУЛМОНАРЕН БЕЛОДРОБЕН РАК (аденокарцином)
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| ПУЛМОНАРЕН БЕЛОДРОБЕН РАК (аденокарцином) Алвеоларният аденокарцином, наречен още пулмонарен белодробен рак, се отнася към вътрешния зародишен лист, управлява се от мозъчния ствол и винаги е свързан с конфликт смъртен страх. Туморът расте по време на активната фаза на конфликта и се разлага по време на лечебната от туберкулозна микобактерия (при положение, че е налична в организма), казеира се и се изкашля навън. Това, което остава са каверни (дупки). Досега мислехме, че микробите причиняват т.нар. инфекциозни болести. Това изглеждаше разумно предположение, тъй като тези микроби са винаги налице при инфекциозните заболявания. Обаче това не е точно така, защото всяка инфекциозна болест се предхожда от конфликтно-активна фаза и само когато конфликтът е решен, на тези микроорганизми им се разрешава да се активират. Всъщност, те се активират и ръководят от мозъка. Микробите подпомагат лечебния процес като разлагат тумора, който е станал излишен или възстановяват и запълват празнини, некрози и Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 70 тъканни улцерации, които са контролирани от главния мозък. Микробите са наши верни помощници. Представата за имунната система като армия, която се бори със злите микроби е очевидно погрешна. Ако туберкулозната бактерия липсва по време на лечението, белодробните възли остават. Има много пациенти, които имат множество белодробни възли с различни размери, остатък от предишни състояния, произлизащи от смъртен страх; например, че са обезпокоени за роднини, които са катастрофирали (или за домашен любимец). Такива белодробни възли често се откриват инцидентно по време на рутинен преглед – често години по-късно, когато пациентът вече не е болен. Ако по същото време са имали и налични туберкулозни бактерии, щяха да имат белодробни каверни и никой не би говорил за белодробен тумор. Лечимите белодробни възли преди се диагностицираха като белодробна туберкулоза. Сега все по-често се определят като белодробен рак. По този начин туберкулозата намалява (като болест), а ракът се увеличава. Странното е, че никой не забелязва този факт. Когато пациентът получи диагноза „рак”, това често се преживява като опустошителен шок, който незабавно задейства друг паник-конфликт и новият конфликтен шок причинява нов рак, който стандартната медицина след това нарича „метастази”. Ето защо, „метастазите” са преди всичко причинени от ятрогенни (от лекаря) диагнозни и прогнозни шокове. „Вълшебната приказка за метастазите” е сбор от различни видове предположения и недоказани хипотези. Никой изследовател досега не е успял да открие и една ракова клетка в артериалната кръв на болен от рак пациент. Ако всичко е истина, то там е мястото, където би било нормално да се открие – плувайки в периферния кръвен поток на тялото. Пълна лудост и средновековен догматизъм е да се мисли, че мигриращите ракови клетки, на тяхното никога ненаблюдавано криволичещо пътуване през кръвта, може да мутират в друг клетъчен тип. Като например, ракова клетка от дебелото черво (ендодерма и контролирана от мозъчния ствол), която формира карфиолоподобен тумор се представя, че внезапно се отправя към костите (мезодерма и контролирани от медулата на главния мозък), причинявайки тъканна загуба. „Онтогенетичната система на рака и раковите еквивалентни болестни СБС програми” (Третият биологичен закон) сега вече определено опровергава това; например клетка, която е контролирана от стария мозък и образува компактни тумори, не би могла ей-така изневиделица да напусне определеното си от мозъка място, да се свърже с главния мозък и да произведе клетъчно стопяване. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|