Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
71 асцит, а в перикарда – перикардиална ефузия). Обаче, тези диагнози се наблюдават само при
„синдром” –
иначе ги наричаме плеврит, перитонит или перикардит.
ДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БРОНХИАЛЕН КАРЦИНОМ С ортодоксалната медицина пациентът сега скача от пожара в пословичния врящ тиган.
Диагнозата „плеврален карцином” (интерпретирана като „метастази”) е по-вероятно да предизвика нов шок,
например, конфликт „страх от рак” или конфликт „фронтален страх”, които причиняват улцерация във фарингса. Това също се забелязва само в лечебната фаза, когато ресничестата епителна мукоза в улцерираната област се подува и
се формира серозна киста, пълна с течност. Конвенционалната медицина иронично нарича това центрокистозен-центробластозен не-Ходжкинов „лимфом”. След няколко повтаряния кистата се втвърдява. В медиастинума (средностение) те могат да достигнат до диафрагмата. Дори и тук диагнозата се дава изключително в лечебната фаза, когато пациентът чувства дискомфорт. Трагичното е, че диагнозата сега става „
дребноклетъчен бронхиален карцином”.
Със сигурност не е трудно да се разбере защо само след няколко седмици или месеци повечето пациенти умират в резултат на паниката и последващите конфликти.
Човек може лесно да предположи, че около 80% от вторичните и третични тумори са резултат от ятрогенни диагнозни шокове и отживели псевдотерапии.
Сподели с приятели: 
