При хипогликемията индивидът бързо поглъща храна, която за кратко време повишава стойностите на серумната глюкоза и снабдяването на мускулите с глюкоза.
При диабета нараства подаването на налична глюкоза към мускулите чрез спадане нивото на инсулин.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕ (наднормено тегло)
При хипогликемията индивидът поглъща големи количества храна, за да има достатъчно глюкоза за погнусяването и съвсем логично напълнява, въпреки конфликтността, т.е. въпреки симпатикотонията, се увеличава именно болестната субстанция.
Смятам, че в около 90% от случаите, увеличаването на теглото се дължи на „синдром”, придружен със СБС програма на бъбречното легенче, респективно воден конфликт
. Официалната медицина няма представа за това, тъй като събирането на вода (карцином на бъбречното легенче) всъщност няма нищо общо със захарния конфликт.
Виждаме колко различни симптоми са смятани за „типични” за диабета, при което хипогликемията изобщо не се разглежда като отделна болест („в такива случаи човек винаги може да хапне нещо набързо”). Поради тази причина, всички „изследвания” върху диабета са пълна глупост. И ще останат глупост, докато се смята, че откритията на ГНМ могат да се игнорират.
ДИАБЕТ ПРИ ДЕЦАТА
При децата диабетът се среща толкова често, колкото и хипогликемията. Последната не се смята за нещо лошо – знаем, че децата обикновено са „лакомници”.
Конфликтите са същите, както и при възрастните – конфликт на погнуса и страх и конфликт на настръхване
. Причината да се смята диабетът за нелечим при децата и младежите се корени в това, че те по-трудно избягват „следите” (т.е. придружаващите конфликта събития, хора, миризми, шумове ... всичко, което би напомнило за конфликта). Възрастният може да каже: „Гнус ме е от това. Няма да го правя повече”. Детето обаче, се конфронтира със „следите”, без някой да му обръща внимание – „Ах, само не се преструвай”!
Сподели с приятели: |
