Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| сензорни парализи. С моторния и сензорния коров център (кортекс) отдавна се свързват определени органи или инервации на органи. Също така е известна чувствителността на кожата и нейните програми за управление в сензорния кортекс на двете полукълба на главния мозък. За съжаление, тези знания се загубиха по странен начин, защото невролозите, неясно защо, търсеха МС винаги в бялото вещество (медулата на главния мозък), където наистина я намираха, в изобразените от скенера на мозъка или ЯMР "демиелизационни огнища" и тези малки плаки или глиозни уплътнения смятаха за причина за МС. Това естествено е грешно. Вярно е, че пациентите, които имат моторна парализа, често страдат от сривове на самочувствието (органично-костни остеолизи). Когато най-накрая се справят психически със съществуването на парализата и разрешат или компенсират своя конфликт на самообезценяване, тогава тези малки глиозни огнища се откриват като остатък на тези костни програми в бялото вещество. Следователно, можем да заключим, че МС никога не е съществувала в смисъла, в който ние сме я определяли. Затова в Германската нова медицина днес не говорим вече за множествена склероза, а за моторни или сензорни парализи, които можем да причислим точно към хомункулуса в моторния и сензорен кортекс. Съдържанието на конфликта е винаги конфликт на невъзможност да избягаш или невъзможност да следваш (крака), невъзможност да се отбраняваш или невъзможност да задържиш (ръце), невъзможност да се отклониш (мускулатура на гърба и раменете) или на не знаеш как да влезеш и излезеш (парализа на краката). В конфликтно-активната фаза, започвайки с ДХС и в зависимост от интензивността на конфликта, моторната парализа се увеличава. Все по-малко или никакви импулси не се подават вече от моторния кортекс на главния мозък към напречно набраздените мускули. Може да са засегнати отделни мускули, мускулни групи или цели крайници. Парализата обаче не е болезнена. При по- продължителна парализа нараства опасността от вторичен конфликт, а с него и опасността от шизофренична констелация! Един от най-честите вторични конфликти е диагнозата на лекарите: "Имате МС и никога повече няма да можете да ходите!" или нещо подобно. В резултат на това пациентът преживява вторичния конфликт не мога да ходя , който се затвърждава от вярата му в "диагнозата", която всъщност не е вярна, но остава като един вид постхипнотична енграма, което пък го прави трудно достъпен за терапия. Около 70 до 80 % от нашите т.нар. напречни парализи влизат в тази група. В подобни случаи трябва да се подходи детективски, да се разбере кога какви парализи са възникнали. Не може повече да наричаме всичко, което не можем да обясним, с понятието напречна парализа или притискане корените на нервите. Едно малко момиче получило ужасен ДХС, когато му била поставена ваксина срещу едра шарка паравертебрално между плешките. Малко след това детето получило парализа и на четирите крайника. Лекарите предполагали погрешно, че става въпрос за тумор в прешленния канал, т.е. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 107 непълна напречна парализа. Така конфликтът се запазил, защото манипулациите били извършвани постоянно на едно и също място. И децата, които се раждат с парализа са преживели вътреутробно тежък конфликтен ДХС, който е засегнал моторния или сензорния център. Често в резултат на диагнозата „МС” първият конфликт става абсолютно безпредметен за пациента, защото тогава на преден план излиза неговото собствено заболяване. Но поради активния вторичен конфликт парализата се запазва. Съществуват два вида парализи: моторни, които свързваме с моторния кортекс на gyrus praecentralis и сензорни, които свързваме със сензорния кортекс на gyrus postcentralis, като в този случай е блокиран пътя на аферентното предаване. Конфликтът се изразява в страх от невъзможността да забележиш или невъзможността да почувстваш , т.е. страх, че няма да забележиш навреме дадена опасност, което в природата е смъртоносно. Към това се прибавя и страхът от загуба на телесен контакт, респ. от конфликта, предизвикан от страха да не бъдеш изоставен (конфликтът да бъдеш изоставен , на загуба на контакт с членовете на семейството, стадото, ордата, племето и т.н.). Тези конфликти (с ДХС) предизвикват сензорна парализа. Ако се стигне до разрешаване на моторния конфликт, кръговете в ОХ в мозъка преминават в оток, в резултат на което моторната функция по време на лечебната фаза привидно временно се влошава. Освен това се появяват неконтролирани конвулсии. Винаги се стига до епилептичен припадък с Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|