организми като хора, животни или растения.” В биологията водораслите не се считат за растения! В резултат на своето откритие, д-р Ланка започва да се съмнява в съществуването на ХИВ вируса. Той препрочита отново всичката налична научна литература по въпроса за ХИВ и с изненада открива, че няма нито едно научно доказателство за съществуването на ХИВ. Защото: • вирусът никога не е бил изолиран от клетка гостоприемник (това е критерий за съществуването на вирус); • ДНК на вируса никога не е била точно идентифицирана (във вирусологията може да се говори за даден вирус само, ако е определена неговата ДНК); • снимките не показват вирус, а части от нормални клетки. Д-р Ланка: „Нито една част от ХИВ не е наблюдавана в чист вид, без примеси; нито пък пълна част от РНК-то му (или транскрибирана ДНК) е доказана, че съществува.” Д-р Ланка не е първият, който разкрива, че ХИВ не е доказан и изолиран. В уеб сайта www.virusmyth.com може да се намери достатъчно много информация по този въпрос. Ето някои цитати от там: „До ден днешен няма нито едно научно убедително доказателство за съществуването на ХИВ. Няма нито едно доказателство, че ретровирус е бил изолиран и пречистен с методите на класическата вирусология.” (д-р Хайнц Лудвиг Сангер, заслужил професор по молекулярна биология и вирусология от Биохимическия Макс-Планк институт в Мюнхен). „Ако има доказателство, че ХИВ причинява СПИН, това би трябвало да е научно документирано и демонстрирано. Такъв документ няма.” (д-р Кари Мулис, биохимик, получил Нобелова награда за химия през 1993 година). След като д-р Ланка обявява мнението си относно ХИВ той е изключен от научната общност в Германия. Въпреки това продължава да изнася лекции и презентации. Един ден му хрумва брилятната идея хората да не му се доверяват, а да започнат да питат съответните институции. Написани са хиляди писма до политици, здравни организации, университетски клиники и научни институти. Не е представено нито едно доказателство или снимка за съществуването на ХИВ вируса. Тези писма д-р Ланка внася в съда и на 15 януари 2001 г. съдията на Областния съд в Дортмунд, Германия, публично обявява:
