Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
346
По време на Първата световна война милиони хора са изпитвали страх от смъртта и когато войната свършила тези хора навлезли в лечебна фаза, която причинила епидемията от белодробна туберкулоза през 1918 година. Но защо са умрели толкова много хора? Трябва да знаем, че когато туберкулозната бактерия разгражда туморите, тя образува много туберкулозен секрет.
Този секрет, който се изхвърля с храчките, е богат на протеини. По този начин се предизвиква загуба на протеини, което може да причини протеинов дефицит, който дефицит да доведе до смърт. Поради тежестта на войната хората не
са имали достатъчно храна, която да компенсира протеиновия дефицит и поради това болшинството от тях са умрели.
През 1944 година за пръв път се прилага антибиотик против туберкулозната бактерия. Причината, поради която изглежда, че антибиотикът действа, е
че той убива бактерията, която разрушава тумора. На практика антибиотикът предотвратява втора епидемия от белодробна туберкулоза чрез ликвидирането на тази бактерия. За сметка на това обаче, хората, които са преживели смъртен страх по време на Втората световна война, не са имали необходимите бактерии, които да разрушат туморите и туморите са останали капсуловани. При рутинен медицински преглед тези капсуловани тумори са били откривани и са диагностицирани като рак на белия дроб. Това е причината белодробният рак да е най-широко разпространеният в днешно време. Втората причина е
шокът от диагнозата рак, който шок също причинява „страх-смърт конфликт”.
Сподели с приятели: