Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Зендер: Човек не би очаквал имунната система да разпознае самите ракови клетки
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| Зендер : Човек не би очаквал имунната система да разпознае самите ракови клетки. Д-р Ланка : Да, така е. Навсякъде в тялото ни има множество ембрионални клетки. Такива са стволовите клетки. Когато нервните клетки се разрушат, от ембрионалните могат да се регенерират нови нервни клетки, защото те иначе не могат да се възпроизвеждат. Така, че ние навсякъде имаме ембрионални тъкани и ето тук идва мястото на еволюционната биология. Сега трябва да ви кажа за основите на нашия живот. Процесът на ферментация не доставя достатъчно енергия за многоклетъчните организми и не позволява клетките да се видоизменят. Бактериалните клетки не се видоизменят, не са способни да образуват многоклетъчен организъм, защото нямат достатъчно енергия. Единствено наличието на фотосинтеза (използвайки енергията от слънцето материята се разпада, за да се получат електрони) позволява животът да продължи. Животът е управляван от силата на електроните и с фотосинтезата те се появяват от разпада на водата, като основният продукт е кислород. Тази фотосинтеза била толкова успешна, че замърсила цялата планета. Водата, и евентуално атмосферата, били наситени с кислород. Едва когато бактерията се научила да използва кислород за образуването на повече енергия извън органичната материя, извън въглехидратната молекула, се е осъществила следващата стъпка в еволюцията. Животът се изправил пред кислородна катастрофа и оттогава насам имаме перфектно равновесие между кислородо образуващи и кислородо използващи бактерии, така те поддържат постоянно 20%-но ниво на кислород в атмосферата. Това е точно нивото, при което животът може да съществува. При по-ниско или по-високо ниво, това е невъзможно. Ние живеем в равновесие. Това е принципът на Гея, между другото. Бактериите, които се научили да използват кислород, образували 20-30 пъти повече енергия на въглехидратна молекула, защото кислородът в края засмуквал, поглъщал толкова много електрони, които биха могли да се вземат от въглехидратите, за да се образува много повече енергия, отколкото би било възможно без мощните окислителни субстанции в края на енергийната верига. Този прелом в енергийната структура е основен за всички висши клетки и всички висши организми. Разбира се, с тази свръх енергия клетките биха могли евентуално да се променят и да формират многоклетъчни организми. А бактериите, които са изсъхнали, използвайки кислорода, са част от всяка една наша клетка и се наричат митохондрии. Така една висша клетка е продукт на сливане на няколко различни вида бактерии – спирохетите, които са донесли подвижността и митохондриите, които образуват много повече енергия от преди. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 413 Тази свръх енергия е базисна за всички висши организми и ако ѐ пречите (ако не позволявате на кислорода да стигне до организма; ако кръвта е окислена от стимуланти или сулфонамиди; или ако транзитния път между кръвта и клетките е отровен с тежки метали, или недостигът на есенциални мастни киселини; или когато митохондриите в клетките са унищожени по време на гладуване, недохранване или антибиотици) тогава кислородът не може да бъде транспортиран от кръвта до клетките и клетките не са способни да образуват достатъчно енергия. Те или ще умрат в резултат на възпаление, или ще се превърнат в ракови, ако имат шанс да оцелеят. Когато клетката образува само ферментация, то това е рак, както Ото Варбург вече бе открил през 1940 г. От самото начало се знаеше, че раковите клетки имат само ембрионален маркер на повърхността си. От биологична и еволюционна гледна точка е показателно, че една ракова клетка представлява снижаване към един ембрионален стадий. Тя се дели по време на липсата на енергия и чака, докато липсата свърши и продължава отново да се дели. Разбира се, ако липсата на енергия се задържи, клетката губи генетичен материал. Това бяха старите критерии за определяне на рака, когато клетките губят доста генетичен материал, защото в този случай губят и способността си за делене. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|