Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
69 контролира от главния мозък. Затова по време на активната фаза на конфликта не се наблюдава клетъчна пролиферация (растеж на тумор) в бронхиалната мукоза (лигавица), а точно обратното, наречено улцерация, т.е. бронхиалният
карцином е всъщност възпалено, гнойно поражение.
По време на
лечебната фаза бронхите могат да се запушат, поради оток на лигавицата. Това запушване,
наречено ателектаза, често е само временен недостиг на въздух, който заедно със сърбежа провокира интензивна кашлица. Трагичното е, че в повечето случаи това се случва само във възстановителната фаза, когато се и открива бронхиалният карцином. Ако тези пациенти бяха намерили пътя към Германската нова медицина преди да им бъде съобщена отрицателната
диагноза и прогноза, 95% от тях биха оживяли, защото те са вече в лечебната фаза.
Започвайки с малкия мозък латералността става определяща, за да се установи коя страна от мозъка на пациента е доминираща. За всички контролни центрове на малкия и на главния мозък има кръстосване на връзката от мозъка към органа.
Конфликтът, свързан с бронхите е винаги
страх в обкръжението(територията). Този страх може да бъде преживян по два начина: като двигателен конфликт или като сетивен конфликт.
Сетивният страх се показва по време на лечебната фаза като пневмония и в епилептоидната криза като пневмонично лизиране (разрушаване на кръвни клетки, бактерии и др. под действието на антитела, ензими). „
Астмата” засяга бронхиалната мускулатура,
която реагира като двигател, т.е. не е в състояние да мръдне или да се движи - конфликт на страх в обкръжението.
Страх в обкръжението може да бъде преживян само от мъже или от жени в менопауза. Въпреки това, жена левичарка може също да развие бронхиален карцином, но само като резултат на женски ужас-страх конфликт. Бронхиалният карцином в този случай би могъл да е съпроводен и с депресия.
Тук също изключения биха били констелациите и хормоналните промени (например, противозачатъчните хапчета).
Според Четвъртия биологичен закон на Германската нова медицина – „Онтогенетична система на микробите” – по време на лечебната фаза, контролираните от стария мозък органи разграждат туморите си с помощта на
специализирани микроби, докато всяка една дупка или улцерация в контролираните от главния мозък органи, се запълни с помощта на определени бактерии и вируси
(ако те съществуват в тялото!!!)
Сподели с приятели: 
