цирозен бъбрек
е резултат от активен конфликт, който продължава доста дълго време.
Лечебна фаза: с разрешаването на водния конфликт, се образува
киста
, пълна с течност, на мястото на некрозата. Във вътрешността на кистата клетките бързо се размножават, за да запълнят липсващата тъкан от загубата по време на активната фаза. През периода, когато се развива кистата, тя се свързва временно (!) със съседна тъкан, за да се кръвоснабдява. Ако бъде открита на този етап от лекарите, грешно се интерпретира като злокачествен
„инвазивен бъбречен тумор”
, който започва да се третира с обичайните псевдо терапии, вместо да се изчака спокойно, докато кистата се втвърди. Защото в рамките на девет месеца, при положение, че няма връщане на конфликта, течността, изпълваща кистата става твърда и започва да участва във всички бъбречни функции, включително и в образуването на урина. Това е и точната биологична цел на тази специална биологична програма.
Допълнителнителната бъбречна тъкан, осигурена от кистата (която вече има и собствено кръвоснабдяване), поставя индивида в една по-добра позиция в случай на друг воден конфликт. В традиционната медицина една такава киста се определя като злокачествен
„нефробластом”
(рак на бъбрека) или
„тумор на Уилмс”.
В края на лечебната фаза кръвното налягане се нормализира!
Обикновено, една киста може да се спука, ако едематозното налягане е много силно. Това може да се получи от например, наличието едновременно на активен екзистенциален конфликт със задържане на вода („синдром”), често ускорен от бъбречен тумор, диагностицирал се сам!
В основни линии, размерът на кистата е пропорционален на силата и продължителността на водния конфликт. Ако кистата стане твърде голяма и пречи механично, би могла да се премахне хирургично
– но само след като е напълно втвърдена и без да се премахва целия бъбрек!
Друг симптом, показващ излекуване и който би могъл да се появи по време на възстановителната фаза на бъбречния паренхим е
Сподели с приятели: |
