Конфликтът е на самообезценяване, поради невъзможност за захапване. В действителност тогава говорим за т.нар. ПАРОДОНТОЗА (пародонтит) , при която шийката на зъба видимо се удължава, а венецът се отдръпва, така че зъбите се разклащат. Но и тук причината е декалцификация – остеолиза на челюстта около зъбната шийка. Последствието: в процеса на отхапване и дъвчене зъбът се криви в прекалено голяма ямка, поради което венецът постоянно бива разтеглян и придърпван и в крайна сметка зъбните шийки се показват, а това означава, че засегнатият зъб лесно може да се откърти. По време на лечебната фаза погрешно се смята, че става влошаване - при болки или кървене от време на време, зъболекарят обикновено говори за „абсцес на корена”, тъй като периостът на зъбната кост (т.е. дентиновата обвивка) се разтяга и причинява силни болки в зъба. Често калусът намира път навън, в устната кухина, тъй като зъбът е разклатен и не може да се затвори плътно остеолизата (усеща се сладникав вкус в устата). По този начин често остеолизата не може вече да бъде правилно рекалцифицирана. По принцип това е процес на остеосарком без сарком, тъй като калусът не минава в тъканта, както обикновено, а изтича в устата. В резултат на това се получава набръчкване на костната тъкан, а разтягането на периоста всъщност има за цел да предотврати такова набръчкване. За съжаление, зъболекарят най-често изважда здравия, но клатещ се зъб, като евентуално може да шлифова и други, и ще сложи (скъпа!) коронка. Това не би трябвало да се случва, тъй като днес съществува възможност засегнатият зъб – дори, когато са повече един до друг – да бъде закрепен с една т.нар. „лента”, която се залепва на задната стена на зъбите, докато остеолизата (след завършване на лечебната фаза) бъде рекалцифицирана. Както венецът, така също и емайлът (макар и по-бавно) могат да се нормализират отново, съответно след решението на конфликта (с подуване на венеца).
Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 88 Дупките в емайла на зъбите, т.нар.