Курсова работа на тема: „Туристически дестинации Афганистан и Виетнам”



Дата02.05.2017
Размер330.51 Kb.



Курсова работа на тема:

Туристически дестинации - Афганистан и Виетнам”

Изготвил: Проверил:….……

Иван Желязков, фак.№ 285257 /гл.ас. Т. Тончева/

Гр. 1210

Виетнам
Социалистическа република е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам е на 13-то място по население в света.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две - Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическия блок подкрепя Севера, а Съединените щати - Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

В края на 70-те години Виетнам се намесва с военни сили в полза на една от комунистическите фракции в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическия режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз и продължителен икономически растеж. През 2007 година Виетнам става член на Световната търговска организация, а на следващата година е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Страната членува успешно и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Наименование
През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг (Văn Lang) по време на династията Хонгбанг, Ъолак (Âu Lạc) по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън (Van Xuan) по време на династията Ли, Дайковиет (Đại Cồ Việt) по време на династията Дин и късната династия Ле.

Сегашното наименование на страната, Виетнам (Việt Nam), става официално през 1804 година, когато е утвърдено от император Гиълон.[1] То представлява вариант на използваното в древността наименование Намвиет (Nam Việt, „южни виет“), с което са означавани южните области, обитавани от народите юе (на виетнамски: Việt).[1] През 1839 година император Минман отново преименува държавата на Дайнам (Đại Nam, „Велик Юг“),[2] но след възстановяването на независимостта през 1945 година отново е прието името Виетнам.



География
Площта на Виетнам е 331 688 km² (без спорните Параселски острови) и заема източното крайбрежие на полуостров Индокитай. Граничи с Китай на север (дължина на границата - 1281 km), с Лаос на запад (2130 km) и с Камбоджа на югозапад (1228 km).[3] Има излаз на Южнокитайско море и неговите Тайландски залив на юг и Тонкински залив на север, като бреговата линия има обща дължина 3260 km (без да се включват островите).[3] Виетнам има силно удължена форма, наподобяваща буквата S, като и дължината ѝ от север на юг е 1650 km, а ширината в най-тясната част – едва 50 km.

Виетнам е страна на тропични равнини, хълмове и покрити с гъсти гори планини. Разделен е на няколко физиогеографски региона. Това са делтата на Хонгха, северния планински регион, централния планински регион, крайбрежния равнинен регион и регионът на делтата на Меконг на юг.

В северната част на страната е разположена делтата на река Хонгха (Донг Банг Сонг Хонг), обширна равнина с триъгълна форма и площ около 15 хиляди km². В геоложкото минало част от Тонкинския залив, тя е запълнена с плодородни алувиални наноси и днес е най-гъсто населената и интензивно обработвана област в страната. Равнината около Хонгха е оградена с планини, които заемат по-голямата част от Северен Виетнам. Сред тях е разположената на северозапад планина Фансипан, която достига надморска височина 3143 m и е най-високата, както във Виетнам, така и в цял Индокитай.

Централната и южната част на Виетнам е доминирана от Анамската планина, планинска верига с продължаваща на северозапад в Лаос дължина от 1100 km и най-висок връх Нгоклин (2598 m). Източно от Анамската планина е разположена тясна крайбрежна низина, следваща бреговата линия на Южнокитайско море. В най-южната част на страната се намира делтата на река Меконг с площ около 40 хиляди km². Тя представлява обширна низина с преобладаваща надморска височина около 3 m, пресечена от сложна мрежа от канали и речни ръкави.



Климат
Климатът на Виетнам до голяма степен се определя от мусоните. По време на сухия зимен сезон, продължаващ от ноември до април, мусонните ветрове духат от север и североизток, през територията на Китай, където от въздушните маси се отнема значителна част от влагата. В периода на южния и югоизточен летен мусон, от май до октомври, в страната навлиза влажният въздух от морето, в резултат на което валят силни дъждове.

Заради различията в географската ширина и релефа, климатът не е еднакъв във всички части. В климатичната класификация на Алисов цялата територия на страната попада в субекваториалния пояс. Класификацията на Кьопен разграничава три основни области - влажен субтропичен климат (Cwa) в северните части, тропичен саванен климат (Aw) на юг и тропичен мусонен климат (Am) в Анамската планина.

Годишното количество на валежите в цялата страна е значително - от 1200 до 3000 mm. Почти 90% от валежите падат по време на летния мусон. Средната годишна температура в равнините е по-висока от температурата в платата и планините. В южната част на страната няма изразен хладен сезон, но на север най-хладните месеци са декември и януари, когато минималните температури падат до около 5°C. Най-горещи са месеците април и май с температури по-високи от 37°C.

Флора и фауна
Виетнам е разположен в източната част на Индомалайската биогеографска зона. Около 40% от територията на страната е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. Флората и фауната на тези области не е добре изследвана и през последните години продължават да бъдат описвани нови видове, включително едри животни, като саола (Pseudoryx nghetinhensis) или гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis). Характерни бозайници, срещащи се във Виетнам са биволите, гибоните, леопардите. В отделни изолирани райони се срещат тигри, както и част от последните запазени в природата явански носорози.

В страната са създадени множество защитени територии, сред които са и шест биосферни резервата – Кангио, Каттиен, Катба, Умин, Донг Банг Сонг Хонг, Нгеан.



Държавно устройство
В съответствие с конституцията на Виетнам, приета на 18 декември 1980 г., висш орган на държавната власт и законодателен орган се явява еднополатното Национално събрание, което се избира от населението през 5 години. В периода на сесии между Националното събрание, функция на колективен глава на държавата (колективен президент) изпълнява Държавания съвет. Висш изпълнитетелен орган в СРВ е Съвета на министрите. Органите на държавна власт извън столицата се явяват Народните съвети.

Ръководна сила на виетнамското общество е Комунистическата партия на Виетнам (КПВ). Тя е създадена през 1930 г. от Хо Ши Мин и негови съмишленици.



Стопанство
Виетнам е бързо развиваща се страна с традиции в селското стопанство. През 1989 година страната преструктурира икономиката си от планова в смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация. Оттогава насам Виетнам е сред най-бързо развиващите се държави в света, а този период остава известен като дой мой — "Обновлението". След 2000 започва и процес на силно интегриране към световната икономика — включително и приемането на страната в Световната търговска организация.

Пътят към реформите обаче започва още през 1981 година с началото на третия петгодишен план (1981 — 1985), в който като основна цел е заложен компромисът между идеологическото и прагматическото мислене, децентрализация на плановата система и подобряване на кадровото образование и ръководни умения. Тази реформа идва след провала на първите два петгодишни плана след края на войната срещу САЩ.



Традиционно оризище
Днес икономическата дейност е съсредоточена в малки и средни частни предприятия, докато големите предприятия със стратегическа важност остават в държавни ръце. През 2001 година Виетнамската комунистическа партия одобрява нов 10-годишен план, според който трябва да се засили ролята на частните предприятия, а в същото време да се запази водещата роля на държавата в икономиката. Голям проблем продължава да е ширещата се корупция, както и ефективността на управлението на пазарите. Икономическият растеж на Виетнам е силен, но започва от много ниско ниво заради Виетнамската война, станала причина за смъртта на милиони виетнамци.

Основен отрасъл е селското стопанство, като в него са заети 77 % от трудоспособното население. Основна култура - ориз (две реколти годишно - 30 млн. т. г.). Отглеждат се още батати, царевица, маниока, добитък - говеда и биволи - общо 4 млн. свине. Риболовът по традиция е добре застъпен.

Основа на промишленото произвоство е нефтената промишленост - 9.8 млн. т. добив (нефтените залежи на Виетнам са разположени в Южнокитайско море). Виетнам има голям запас от висококачествени въглища - 10.5 млн. т. Добивът на минерали и метали генерира 9,4% от БВП (за 2003), но като цяло в тази област са заети едва 0,7% от общата работна ръка.

Туризъм
Страната се посещава годишно от 4 милиона и 180 хил. туристи (за 2007), което я прави на 46 място в света по посещаемост.

Екскурзии с професионални гидове във Виетнам (Виет Нам) има в изобилие. От вас се иска само да стигнете дотам и те ще ви посрещнат и настанят, ще разграфят престоя ви в страната по дни, часове и минути, ще ви раздадат по една шапка в оранжево или друг ярък цвят, за да ви намират по-лесно в тълпата, в случай че се заблудите и се отделите от стадото. И естествено — ще си заплатите за това обслужване.

Както и в България, още преди да сте излезли от летището, услужливи таксиджии ще ви приканват да ви извозят до града. И за да не бъдете наистина извозени, задължително уточнете цената на цялото пътуване преди да се качите на колите им. Имайте наум, че обичайната сума за тази услуга е 200 000 донга, което грубо възлиза на 20 български лева. Разбира се, те ще приемат вашите долари на драго сърце, но е хубаво да се запасите с малко местна валута чрез обменното бюро на летището.
Автобусът е другият значително по-евтин и сравнително удобен вариант, ако багажът ви е скромен за 20 те дни престой. Автобус номер 7 ще ви откара само срещу 3 000 донга, т. е. 0,30 лв.
Навлизайки в града, освен с климата и часовата разлика трябва да свикнете и с шума, прахта и огромните тълпи от хора на мотори, мотопеди и велосипеди, които се изпреварват и заобикалят без никакъв ред и ползват клаксона по-често от педала на газта.

Местните разделят туристите на два типа: 1. споменатите вече ходещи оранжеви шапки и 2. т. нар. tay ba-lo, което в буквален превод означава западняк с раница. Българският вариант на тази дума е изпадняк. Успях да издебна трима от тях, докато обядваха на един тротоар в Сайгон (Сай Гон).

Да бъдете представители на втория тип има още едно прекрасно преимущество — търговците не ви дърпат за ръкавите да разгледате техните стоки, а таксиджиите xe om, за които ще ви разкажа малко по-късно, не ви одират с тройна тарифа. Местните просто знаят, че от един tay ba-lo не могат да изкрънкат много.

Придвижване из Ханой
Ако сте търсачи на силни усещания, можете да се възползвате от услугата rent a (motor-)bike. Аз от две години шофирам всеки ден в София, но там не посмях нито веднъж да подкарам мотор.
Потокът от хора залива улиците от 6 сутринта и не секва до 9 вечерта. Понятие като толерантност на пътя е чуждо за местните хора — всеки всекиго изпреварва и прави резки завои, когато му скимне.
Пресичайте внимателно и само на светофари. В случай че някой се засили към вас с мотор, не се паникьосвайте, а спрете на едно място — той няма да намали скоростта заради вас, но ловко ще ви заобиколи.

Автобусът е най-културното и евтино транспортно средство. Билетът струва скромните 3 000 донга за едно пътуване, закупува се директно от контрольора и не се дупчи. Всички автобуси са снабдени с климатици. Седнали удобно на седалките можете спокойно да разглеждате града, без да ви застига дъжда, вятъра, шума и прахта.


Трябва обаче да свикнете с някои странности:

— качването на автобуса става само през първата врата при шофьора,

— предвид горното трябва да застанете в началото на спирката в бойна готовност да се качите на секундата, когато автобусът спре; не се учудвайте, ако хората ви блъскат и гледат раздразнено на вашата мудност — ако не се бърза, шофьорът най-безцеремонно може да затвори вратата и да ви остави със зейнала уста на пътя,

— слизането се извършва само през втората врата като трябва предварително да застанете на изхода и да натиснете един червен звънец; в противен случай автобусът може и да пропусне вашата спирка.


Карта на автобусните линии можете да закупите от всяка книжарница срещу броени 3 000 донга.
Следват „таксиджии на мотори“ xe om [се ом]. В буквален превод xe означава превозно средство, а om — прегръщам. Идва от това, че трябва да прегърнете въпросния таксиджия, за да не изпаднете от мотора.

Въпреки досадната необходимост да се пазарите всеки път, това е най-бързият начин да се придвижите от едно място до друго. Вместо да се взирате в картата и да търсите спирки на автобуси, можете да откриете xe om на всяко кръстовище, седнали кротко на своите мотори с шарещи в тълпата очи. Нямат табели или други отличителни белези, затова изчакайте да ви фиксират и подканят с ръка, за да не попаднете в неловката ситуация да се устремите към някой младеж, който просто си чака приятелката на улицата.


Най-добрата цена, която постигнах с упорство и умели преговори беше 10 000 донга /сиреч 1 лв/ за разстояние от 3 км. Ще ви стисна ръката и почерпя с бира, ако успеете да смъкнете под тази цена!:)
На xe om може да се качи само един човек. Законът забранява возенето на трима души на мотор, освен ако единият не е дете под 14 г. Така че ако сте четирима най-изгодно ще е не да наемете 4 бр. xe om, а такси — те поне са с ясни фиксирани тарифи за рамките на града.
На последно място са така екзотичните рикши. Въпреки чаровната автентичност и особена тръпка, придвижването с тях е мудно, неудобно и струва скъпо, затова се ползват главно за забавление на чужденците. Някои хотели включват това удоволствие в своя пакет услуги, затова често може да видите наредени на опашка еднакво боядисани рикши с логото на дадения хотел на козирката.

Заливът Ха Лонг
Заливът Ха Лонг е невероятно красива природна местност, намираща се във Виетнам, която е част от списъка със световното природно наследство на ЮНЕСКО. Освен това Ха Лонг е единодушно приет в листата с 33-те най-красиви залива на нашата планета. Този райски кът е разположен в североизточната част на Виетнам, в пределите на провинция Куанг Нин. От тук столицата Ханой е на малко повече от 160 км. Заради удивителните природни гледки и дадености виетнамците са категорични, че този техен залив е сред чудесата на света.

В буквален превод Ха Лонг означава Заливът на спускащия се дракон. Името на залива се свързва с една тукашна легенда, според която преди много много време, когато прадедите на днешните виетнамци се отбранявали от нахлулите китайски войни, на помощ им се притекли боговете, които им изпратили семейство дракони, които да им помогнат да защитят земите си. Семейството дракони се спуснали от небето точно там, където сега се намира Халонг и започнали да ги засипват със скъпоценни камъни.


Когато паднали в морето тези камъни се превърнали в множество острови и по-малки островчета, които се събрали заедно и изградили защитна крепост, която спряла нашествениците. Така хората успели да запазят своята територия и основали Виетнам. Драконовото семейство се влюбило в красивия морски пейзаж и били трогнати от почитта на местните хора, така че решили да останат да живеят на Земята. Там където лежи майката-дракон, сега се намира Ха Лонг, а където са децата й, се намира залива Ту Лонг. Опашката на дракона образува областта Бач Лонг Ви, която е известна с просторните си белопясъчни плажове на полуостров Тра Ко.
Ха Лонг е характерен с хилядите си карстови образувания и островчетa с различна големина и форма. Той има 120 км. дълга брегова ивица и е близо 1 553 квадратни километра по площ, включително и над 2000 островчета. Някои от островите са дом за плаващите селища на рибарите, които се изхранват от плитките води.
Тези плаващи селища образуват нещо като воден град. Във водния град има всичко - детска градина, училище. На няколко от тях има огромни, чудно красиви пещери, с множество сталагмити и сталактити, съществуването и красотата на които в повечето случаи е свързано с местни предания и легенди. Друго характерно за Ха Лонг са островните езера във варовика. Красив пример е остров Дау Бе, който има 6 езера.
Една от най-големите му забележителности са тихите му води и множеството варовикови планини, които са разпръснати из морската шир. Водата в залива е кристално чиста през пролетта и ранното лято. Някои от островите са обширни, като имат приятни малки пясъчни плажове, където може да се излегнете или да се потопите в кристалните води. Особено атрактивен е известният плаж Бей Чей „Bai Chay”, чието име с епревежда като "изгорен", навярно заради тъмния пясък по бреговата ивица . Наименованието на плажа също е свързано с легенда. Тя гласи как през далечната 1287 г. монголците нападнали виетнамците и опожарили крайбрежната ивица, която тогава била покрита с гъста гора.

От Бей Чей има опция да наемете лодка, за да разгледате удивителната красота на Ха Лонг. Невероятните варовико формирования напомнят по формата си животни и хора и са нещо, което не можете да видите на друго място. Днес около хиляда формирования имат имена.


Районът е събрал и доста пещери, с внушителни сталагмити и сталактити, някои от които достигат до над 20 м. Някои от известните скални пещери тук са Hang Dau Go (Пещерата на дървените стълбове), която е и най-впечатляваща, Hang Bo Nau (Пещерата на пеликаните), Hang Trinh Nu (Девойката), Hang Sung So(Пещерата на благоговението), Dong Hang Hanh, Dao Tuan Chau , Qua Chuong (Камбаната), Con Voi (Слонът), Thien Cung.

Ханой
Ханой (Hanoi) е столица на Виетнам. Градът е красив, пълен със зеленина и прекрасна френска колониална архитектура. Атмосфертата на града може да се усети на стария площад сред древни храмове и монументи; както и на традиционните куклени представления, музикални и танцови изпълнения и концерти. Ханой се слави с отлични ресторанти, сервиращи виетнамска, западна и друга азиатска кухни. Интересни забележителности са: големия площад Ba Dinh, на който се намира мавзолея Хо Чи Мин; езеро Ho Tay; Храма на литературата, който подслонява първия имперски университет на Виетнам; сградата на операта; улица Hang Giay, подходящо място за избор на подаръци и сувенири.

Като културна столица, Ханой (столицата на Виетнам) предлага традиционни куклени представления, музикални и танцови изпълнения и концерти. Културата в Ханой може да бъде открита най-вече на стария площад с неговите древни храмове, монументи и магазини за кафе.

Отпуснете се с питие на 20-ия етаж на Summit Lounge на хотел Sofitel Plaza с панорамни гледки към Червената река от едната страна, Ho Tay (Западното езеро) на другата и планините в далечината по време на ясен ден.

Разгледайте еклектическите архитектурни стилове на Ханой, от червените покриви на жълтите къщи до величествените френски сгради от колониалната ера, покрай осеяните от дървета авенюта и няколко нови офисни кули. Както слънцето залязва и небето потъмнява , вие ще видите най-ярко осветената сграда в Ханой - мавзолея Хо Чи Мин.

Предприемете 10-минутна разходка с такси до ресторант Vine близо до Западното езеро, който е познат със своята голяма селекция от вина, подредени на рафтове покрай стените. Популярен сред нарастващата емигрантска общност в столицата, Vine има декор, интимна обстановка, международни ястия и меню на северно американско бистро, но с по-ниски цени.

Ако имате достатъчно енергия, можете да спрете по пътя към вашия хотел при един от нощните пазари и да обиколите древния квартал на Ханой.

Всеки става рано в Ханой и много започват деня си със сутрешни упражнения и купа със закуска Pho или супа с юфка с говеждо месо или пиле. Гастрономите казват, че това популярно ястие е особено вкусно в Ханой и може да бъде опитано на уличните павилиони на улиците Dan, Ly Quoc Su, Nguyen Khuyen и Hai Ba Trung.

Разходете се около хубавото езеро Hoan Kiem, или Езерото на Възстановената сабя. Осеяни с древни дървета, които се извиват към водата и пъстрите цветя, езерото е смятано от много жители на Ханой като сърцето и центъра на града. Наредете се на опашка на големия площад Ba Dinh, за да минете през мавзолея Хо Чи Мин на националния герой Хо Чи Мин (1890-1969 г.) на място не далече от това, където той обявява независимостта през 1945 г.

Посетете красивите градини и къщата на Хо Чи Мин на кокили зад мавзолея в земите на президентския палат, който представлява характерна жълта сграда, построена приблизително през 1906 г. и бивш дом на френския генерал-губернатор на Индокитай. Столицата си спечелва репутация на такава с много отлични ресторанти, сервиращи виетнамска, западна и друга азиатска кухня. Ресторантът Bobby Chinn на улица Ba Trieu 1 се стреми да предложи всички ястия от тези кухни. Дори ако сте били разочаровани, някои от шеговитите коментари на собственика в менюто могат да ви накарат да се смеете.

Превоз на cyclo (велосипедната рикша) е един от най-лесните начини за изпитването на местата, звуците и миризмата на оживените улици по древния площад на Ханой. Много улици са наречени на оригиналните сдружения или майстори, които са правили или продавали своите продукти там. В днешни дни стоките от играчките до обувките и кухненските съдове и прибори се разливат на тротоарите, състезавайки се за пространство за паркиране с мотоциклетите, които са навсякъде по градските улици.

Време е за сладолед на езерото след вашата обиколка с cyclo. Fanny`s е мястото на улица 48 Le Thai To. Сладоледът се сервира с прекрасни вкусове и много различни форми, включително лодка и cyclo.

Прекарайте час в театъра Thang Long близо до езерото Hoan Kiem, гледайки водното куклено шоу. Театърът ще ви представи това очарователно изкуство, което се е организирало в делтата на Червената река 1000 години по-рано. Пъстрите дървени марионетки се люлият в басейн от вода, контролирани от скрити кукловоди и акомпанирани от жива музика и разказват народни приказки, които са изиграни от марионетките.

Посетете градините и стаите на Храма на литературата, който подслонява първия имперски университет на Виетнам. Van Mieu, както е известен, е бил построен през ХІ век като конфуцианска пагода. Една от неговите завладяващи черти са каменните костенурки и stellae с гравираните имена на висшистите от ХV до ХVІІІ век.

Добро място за обяд в тази част от стария Ханой е ресторант "Koto on Van Mieu", който се намира срещу Храма на литературата. Готвачите и другият персонал в Koto са бивши деца, които са живеели на улицато или бедни деца, които са обучени за работа в хотели и ресторанти.

Отправете се с такси към историческия пазар Dong Xuan на древния площад. Пазарът е изгарял няколко пъти през годините, но се е запазил днес като място, което е затрупано с дрехи, обувки, чорапи и коприна. Също така има щандове с други стоки като подправки, зърнени храни и консервирани плодове.

Повече пазарувайте този път във високия край на пазара покрай улица Hang Giay, където можете да си купите коприна за дрехи, виетнамско изкуство, японски изделия и сувенири.

Никой не трябва да напуска Ханой без да опита Bia Hoi или "свежа бира" и леко похапване в една от кръчмите на многото страни на улиците около града. Хората се събират в Bia Hoi в обедно време, след работа или уикендите, за да опитат златно оцветената оризова бира.


Музея Хо Чи Мин
Забележителност на Ханой е Мавзолея Хо Чи Мин, където е балсамирано тялото на лидера Хо Чи Мин. Входа в мавзолея е безплатен. Преди да се отправите на посещение към мавзолея проверете кога работи, защото през 3 месеца в годината, мавзолея не приема посетители.

Музей Хо Чи Мин. Бялата сграда на музея, построена във формата на цветето Лотус ще ви грабне щом я видите. В музея ще видите голямата бронзова статия на Хо Чи Мин както и експозииции от Историята на Виетнам. Входа в музея е 10,000 донги.



Други интересни музеи в Ханой са музея на изкуствата, музея на авиацията, националния исторически музей, музея на революцията, етнографски музей както и храма на литературата и едностълбовата пагода (One Pillar Pagoda).

Храмът на литературата
Древният храм на литературата, част от един от най-забележителните храмови комплекси, е построен през 1070 г. от император Лай Тан Тонг в чест на Конфуций, всички мъдреци и учени. Той е и първият университет във Виетнам. Върху внушителни каменни стели, издигнати върху гърбовете на костенурки /символ на мъдростта и дълголетието / са записани имената на преподаватели и студентите, спечелили държавни конкурси. Над една от входните врати виси грамаден гонг, който навремето е призовавал учащите се на занятия. И сега студентите идват тук на поклонение, а в навечерието на важни изпити запалват ароматни пръчици за късмет и успех.


Езерото Хоан Кием
Храмът в езерото Хоан Кием „Езерото на върнатия меч” също пази част от историята на Виетнам. Легендата разказва, как героят Ле Лой застанал начело на освободителното движение срещу китайските поробители, бил дарен с вълшебен меч от свещената костенурка, излязла от дълбините на езерото Хоан Кием. Когато неприятелите били прогонени, костенурката се появила отново и поискала меча обратно. Ле Лой го върнал, верен на виетнамската традиция – след победата оръжията да се хвърлят. Смята се, че и днес във водите му продължава да живее голяма костенурка, а в нейна чест е издигната пагода на островче в езерото.

Разходка с рикша
Традиционната разходка с рикша „тук-тук” ни отвежда в Стария търговски квартал на Ханой с неговите уникални 37 улички на занаятите и забележителната му история. Има уличка на среброто, на хартията, на коприната, на подправките и на билките, на сладките, на бамбука и на цветята и т.н. Тук белезите на френската колониална архитектура се смесват с характерните местни традиции, а носещата се наоколо смесица от аромати е нещо забележително и трудно за описване. Виетнамците имат навика да прекарват по-голяма част от живота си на самата улица, дори готвят и похапват приседнали на групички на малки столчета или приклекнали пред магазинчетата си. Движението по улиците е интензивно. Хиляди мотори препускат минавайки на милиметри един от друг, може да се види как цяло семейство се вози на един мотор, а млади делови дами уверено шофират по улиците.

Етнологическият музей
Етнологическият музей е събрал образци от бита на 54 етнически групи на 86-милионен Виетнам. Във фоайето се извисява пищно украсено дърво за приветстване на Тет – Новата година. В чест на Тет е прието жените да се обличат в червено и жълто, а мъжете в черно, но вариациите в облеклото са най различни – важното е да са ярки и контрастни. Многообразието от обичаи и пъстра култура ни омайват. Някои от виетнамските носии и накити наподобяват българските. Будят интерес различните видове кошове за риболов, домашните олтари, плетени куфари за книги за изпити, пъстра тайска украса (на една от националностите във Виетнам), атрибути на шамани за предсказания, ловни оръжия, ритуални маски и костюми за сватба, гоблени от коприна... В парка на музея са построени къщи и работилници от различни части на страната.

Куклен театър на... вода
Това зрелище не може да се види никъде другаде по света. Дървените и покрити с лак марионетки, изобразяващи хора, животни, дракони, разиграват занимателни сценки от виетнамския живот, движейки се по вода на фона на плътна завеса. Зад нея са скрити кукловодите, потопени до кръста във вода, и изкусно разиграват куклите прикрепени на дълги бамбукови пръчки. Действието се акомпанира от музика на живо, изпълнявана от народни ансамбли. Неизличими спомени оставят отблясъците от пламъка на фенерите, дима и сенките предизвикващи удивителни ефекти.
Провинцията Нин Бин е известна с оризищата си и отглеждането на кози. Тук се намира и най-старата столица на Виетнам - Хоа Лу, от времето на династиите Дин и Ле. Разглеждаме известните храмове на императорите Дин Тиен Хоан и Ле Дай Хан. Много виетнамци са дошли на поклонение и да запалят ароматни пръчици. В една от постройките са запазени пищно украсени императорски носилки.

След обяд се качваме на бамбукови лодки „сам пан” и поемаме по канала на река Бой. Водите й са много спокойни, а течението не се усеща. Около нас, направо от водата, се издигат нежнозелените стъблата на оризовите насаждения. Реката е обградена от високи карстови хълмове с невероятни форми. Наслаждаваме се на изумителните гледки, на тишината и спокойствието. Водите на реката са издълбали под хълмовете чудните пещери Там Кок. В едно от заливчетата ни очакват продавачи на плодове, напитки и сувенири. На връщане се разминаваме с ученици тръгнали на разходка по реката – радваме се взаимно и си разменяме поздрави.


Виетнамската кухня е изключително разнообразна и по нищо не отстъпва на китайската. В това се убеждаваме в ресторант Сен Тай Хо, където предлагат 72 вида ястия, и където, и най-претенциозния вкус би могъл да се задоволи. Повечето виетнамци предпочитат супата „фъ”, която се приготвя от телешко месо, фиде и подправки и задължително се яде много гореща и люта. Други специалитети са пържените сармички „нем”, разнообразни ястия от прясна риба и много морски продукти. Смесването на сладки и кисели компоненти и включването на екзотични подправки, прави поднасяните ястия неустоими. Но без съмнение на първо място в националното меню е оризът. Има всякакви видове и се приготвя по всякакви начини.

Апетитните виетнамски ястия, разбира се, вървят най-добре с местните напитки – зелен чай, бира, оризова водка и оризово вино. Туристите често отнасят със себе си и по някоя традиционна бутилка с „лечебна настойка” – алкохол със спиртосана змия, скорпион, гъби. Твърди се, че това питие действа магически на половата мощ и пази от всякакви болести.



Афганистан

Афганистан е държава в Югозападна Азия без излаз на море. Тя граничи с Иран на запад, Пакистан на юг и изток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север. Има малка обща граница с Китай. Столицата е Кабул. Понякога е причислявана към страните от Близкия Изток и от Южна Азия поради културните и езикови връзки с повечето свои съседи.

Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са били използвани други имена за назоваването на нейните земи. В периода между падането на талибанския режим и Лоя джиргата от 2003 г. правителството на САЩ нарича Афганистан Преходна ислямска държава Афганистан. Според новата конституция държавата се нарича Ислямска република Афганистан.

Наименование
Името Афганистан произлиза от думата „афган“. Предполага се, че понятието присъства в речника на пущуните от началото на ислямския период. Според У.К. Фрейзър Тайлър, Жилет и други учени, първите писмени сведения за думата „афган“ са регистрирани в Худум-ал-Алам през 982 г.
География
Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. Неголеми площи са заети от равнини. В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 градуса по целзий, а на надморска височина между 2500 и 4000м е –10. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 градуса, но на места понякога се понижава до –30. На височина над 3000м снегът се задържа в продължение на 6-8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата,но те не са равномерни.

Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра.

Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.

Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400м - вечнозелен дъб,от 3300-3400м - бор, бяла ела, хималайски кедър.

Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните - вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите - костенурки, змии.

История
Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани,[1] страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света.

В началото на историческата епоха страната е населявана от индо-европейски народи, сред които скити, бактри, арийци, арахози. През следващите столетия тя последователно попада под властта на от мидийците, персите, Александър Македонски, Селевкидите, индо-гърците, индийците, тюрките и монголците. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на Иран, Централна Азия и Индийския субконтинент.



Държавно устройство
Конституцията от 2003 година определя Афганистан като ислямска република с разделение на властите на три клона - изпълнителна, законодателна и съдебна. Изпълнителната власт се осъществява от президент, пряко избиран с петгодишен мандат, и назначената от него администрация. От приемането на конституцията постът се заема от Хамид Карзай (избран през 2004 и 2009 година).

Законодателен орган е двукамарното Национално събрание. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара трябва да се състои от 102 представители - 1/3 назначени от президента, 1/3 - от провинциалните съвети и 1/3 - от районните съвети. Към 2010 година районни съвети все още не са избрани, поради което камарата функционира с 68 члена.



Население
В Афганистан през 2007 година е 31 145 923 души. В страната има около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Етническия състав е следния: 40 % - пущуни, 30 % - таджики, 9 % - хазара, 9 % - узбеки, 3,5 % - аймаки, 2,5 % - туркмени, 2 % - белуджи и 4 % други националности. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100-120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река Аргандаб. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата Кабул, Кандахар, Херат, Мазари Шариф, Кундуз. В страната има два официални езика – пущунски (пущу, афганистански) и дари (фарси-йе кабули, персийски) - диалект на персийския език.

Сред по-голямата част от населението на Афганистан е разпространен ислямът с неговото сунитско направление. Единствено хазарите, както и част от населението на Бадахшан са шиити. Има малък брой привърженици на зороастризма.



Икономика
Афганистан е една от най-изостаналите и бедни страни в света. Брутният вътрешен продукт е около 11,7 милиарда долара или 416 долара на човек от населението (2008; по номинална стойност). Стопанският живот е силно засегнат от съветската окупация и последвалите продължителни конфликти, но след 2001 година се наблюдава известна стабилизация.Тя се дължи на прекратяването на военните действия, завръщането в страната на около 4 милиона бежанци и притока на външно финансиране, най-вече на инфраструктурни проекти.

Военни конфликти на територията на страната
1. Войната в Афганистан (1979—1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в Афганистан, включващ присъствието на военен контингент съветски войски, на територията на страната.

В конфликта взимат участие въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична Република Афганистан от една страна и въоръжената опозиция (муджахидини) от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на Кабулското правителство.

Муджахидините в хода на военните действия, получават военна подкрепа от военни специалисти от САЩ [5], редица европейски страни — членове на НАТО, Китай, а също така и пакистанските спецслужби.

Една от причините за началото на гражданската война става стремежа за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, поддържащо концепцията на социализма в Афганистан, дошло на власт в резултат на Априлската революция. Правителството се сблъсква с мощна опозиция на своите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски, има за цел да се противопостави на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран, през 1979 година.

Само по себе си, падането на просъветското правителство би нанесло силен удар по самата теория на марксистко-ленинската идеология, изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от феодализъм към комунизъм, а от там удара щял се пренесе върху външно-политическата позиция на СССР, което ако се случи, щял да бъде първия неуспех на съветското правителство след Втората световна война.

Теоретически, едно от последствията при успех муджахидините, би бил разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.

На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан, е взето на 12 декември 1979 година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със съкретно постановление № 176/125.
Ход на войната

1979 година:

- Навлизането на Съветската армия, на територията на Афганистан, декември 1979 година.

- 9—12 декември — пристигане в Афганистан на първия „мюсюлмански батальон“



- 25 декември — колони от съветски части, от 40-та армия пресичат афганистанската граница по понтонни мостове, пресичащи река Амударя. Хафизула Амин изразява благодарност към съветското ръководство и дава разпореждане към Генералният щаб на Въоръжените сили на Демократична Република Афганистан да се оказва пълно съдействие на навлизащите войски

- 27 декември — Щурм на двореца на Хафизула Амин

Международен отзвук
Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, заклеймяваща съветската инвазия. Те призовават войските за незабавно оттегляне от Афганистан.
Декември 1979 - Февруари 1980 – Окупация

Първата фаза на съветската инвазия включва първите битки на съветските войници с различни групи на съпротивата. Съветската войска нахлува през два наземни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски обаче не внася нужното спокойствие в държавата - напротив, то изостря положението сред афганистанския народ. Войниците често участват в битки срещу градски въстания.


Март 1980 - Април 1985

Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи водят партизанска война.


Януари 1987 – Февруари 1989

В последната фаза на войната Съветските войски се подготвят и извършват изтеглянето си от страната. Нападателните действия са силно ограничени, а основните ресурси са насочени към защита от атаките на муджахидинските бунтовнически групи.


2. Войната в Афганистан започва на 7 октомври 2001 г. като военна операция на коалиция от държави, водена от Съединените американски щати, срещу режима на талибаните в Афганистан.

Военните действия в Афганистан се водят от 2 основни чуждестранни сили, опитващ да установят контрол над страната. Операция Трайна Свобода (OTC) е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Около 28 300 американски военнослужещи са част от OTC. Втората операция е дело на НАТО (ISAF) и към декември 2008 включва 51 350 войника от 41 държави, повечето от страни членки на блока. САЩ имат около 19 950 военнослужещи към силите на ISAF.

През октомври 2001, в отговор на атентатите от 11 септември същата година, армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и великобритански самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 е даден старт и на сухопътната фаза. По-късно се създават и силите на НАТО с цел подобряване на сигурността в държавата.

Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 9/11. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. Централното правителство няма много реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти. Считано до края на 2009, операциите на коалиционните сили в страната не са довели до залавянето на Осама бин Ладен.
Жертви




Столицата Кабул
Кабул се намира в централно-източен Афганистан. Градът е столицата на страната и на провинция Кабул. Кабул е разположен на река Кабул на височина от около 1800 м, което го прави една от най-високите столици в света. Населението е около 1 милион души. Националният икономически и културен център от дълго време е от стратегическо значение поради близостта си до Киберския проход, важен проход в планините между Афганистан и Пакистан. Индустрията на града включва текстил, преработени храни, химикали и изделия от дърво. Таджиките са преобладаващата група от населението на Кабул, и пущуните са основното малцинство. Кабулският университет (основана през 1932 г.) е бил най-важният институт на страната на преди неговото закриване поради войната през 1992 година. Университетът е най-известният в региона между 1970 и 1980. Дейността на университета в момента е частично възобновена, но малко са студентите, които се завръщат. Университетът се нуждае от много мащабна реконструкция, за да работи нормално.

Инфраструктура като пътища и система за движение, телефонна система, ток, вода, канализация, ремонт на сгради, са в пълна бъркотия и необходимостта от реконструкция е твърде необходима, за да се превърне Кабул в по-добро място за живеене.



Туризъм
След години на война и граждански вълнения, страната се стреми да изкорени промяната в националната идентичност, която е отразена в историческите обекти, силно повредени за съжаление по време на този тъмен период. Различни оперативни проекти, които се прилагат за спешно укрепване и възстановяване на две от местата, вписани в Списъка на световното наследство, както и други национални културни обекти. Благодарение на подкрепата на няколко правителства и международни организации, Националния музей на Афганистан в Кабул е бил преустроен, което дава възможност да се върнат през март 2007 г. около 1400 етнографски и археологически аекспоната, които са били съхранявани в изгнание в Bubendorf, Швейцария от 1999 г. насам.

Приоритет е също така се дава на програми, предназначени за насърчаване на междукултурния диалог, културната индустрия и нематериалното културно наследство като средства за рекреация след конфликт с цел да се насърчи устойчивото развитие на базата на общи културни ценности.

Всичко това говори, че възможността за развитие на нормален туризъм е все още неосъществима.

Въпреки това полска туристическа агенция предлага екскурзии до Афганистан, като ги препоръчва само за хора, които търсят приключения и силни усещания.

Тези първи туристически пътувания до Афганистан, предлагани в Полша, са организирани от агенция "Логош" от западния град Познан.

15-дневните екскурзии струват около 4300 долара, като в цената влизат самолетните билети от Варшава до Кабул.

Въпреки че Афганистан има славата на опустошена от военни действия страна след години на конфликти, организаторите твърдят, че той лека-полека се превръща в дестинация за "най-смелите туристи".

Екскурзията включва посещения в Бамиан, където талибаните разрушиха две гигантски статуи на Буда, планинския район Тора Бора, където се смята, че се е укривал Осама бин Ладен след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г., и планините Хиндукуш -арена на сражения между съветската армия и муджахидините.

Агенцията е събрала 16-членна група, въпреки че един човек впоследствие размислил и се отказал.

"Нашата оферта е само за хора, които наистина искат това. Ето защо в началото се опитваме да разубедим клиентите", обясни собственикът на агенцията Марек Шливка.



Кабулския музей
В продължение на хиляди години, Афганистан се е намирал на кръстопът за търговия с Индия, Иран и Централна Азия. В резултат на това много съкровища и артефакти са открити и събрани. Кабулският музей съдържа най-пълна документация на централно-азиатската история. Голяма част от нея датира още от праисторически времена. Един от най-големите експонати на музея е великолепна колекция Баграм. Открита през 1939 г. от археолози, изкопаващи Кушанската крепостта, тя съдържа 1800 невероятни елементи от Индия, Рим, Гърция, Египет и Централна Азия. В Кабулския музей също така се помещава една от най-големите експозиции на гръцки и римски монети, намерени в близост до Кабул. Тази колекция е историческо съкровище, тъй като тя съдържа монети от множество цивилизации, датиращи от 8 век пр. н. е. до края на 19 век.

Тези съкровища и много други трагично се губят при бомбардировките на Кабул през 1993 година. Първоначално, само галерии от горната част на музея претърпели загуби и грабежи. Останалите предмети били преместени на по-долните етажи в трезори със стоманени врати. През 1994 г. ООН се опита да спре разграбването като ремонтира врати, и възстанови прозорците. Разочароващо, но тези опити не дават нужния резултат и иманярските набези продължават като се ограбват 90% от колекциите в музея. Частни колекционери и антикварни търговци,някои от които чак от Токио, са закупили откраднати музейни експонати. Откраднати ценности се появяват по цял свят и те носят големи суми на престъпниците.

В началото на март 2001 г., талибаните решават да унищожи всички предислямски статуи и предмети в Афганистан, след като е обявен указ от техния лидер Мулла Омар в края на февруари. Талибаните унищожили множество статуи в музея, които устояли на предишни грабежи и на военните унищожения. Талибаните също унищожили двете гигантски статуи на Буда от 5-ти век в Бамиян, и други древни исторически статуи в Газни. Една от статуите на Буда в Бамиян е била най-високата изправена статуя на Буда на света.

Национален музей на Афганистан
Построен през 1930 г., Националният музей на Афганистан в Кабул притежава множество активи, които отразяват голямото разнообразие на културното наследство на Афганистан.

От създаването си, тази известна институция е привлякла вниманието на много западни учени, с които тя е създала тесни връзки на сътрудничество. В хода на афганистанската гражданска война, музеят е сериозно повреден, и значителна част от неговите колекции впоследствие са разграбени и умишлено се оскверняват по време на талибанския режим.

След падането на талибаните през 2001 г., множество организации в сферата на културното развитие са работили заедно с ЮНЕСКО за рехабилитация на Националния музей на Афганистан, включително сгради и площадки, впечатляващите колекции, както и на уменията и способностите на неговите служители. Дейностите са насочени към стратегии за защита и повишаване на осведомеността, разработването на проекти и динамична кампания за набиране на средства. Много е постигнато през последните пет години. В резултат, музеят не е само хранилище на най-добрите примери за богатството на изкуството и археологията в Афганистан и Централна Азия, той е възвърнал престижната си позиция в афганистанското общество като институция, която е свидетел на колективната и комплексната историческа и съвременна мулти-културна идентичност.

Основните организации и донори, участващи в процеса на възстановяване, включват ЮНЕСКО, Дружеството за опазване на културното наследство на Афганистан (Spach), Френската Археологически делегация в Афганистан (DAFA), на the Musée Guimet в Париж, Афганистанско-австрийското общество, Британския музей, Националното географско дружество, Британското външно министерство за благосъстояние, Международни сили за сигурност (ИСАФ), помощ от Гърция и правителствата на Италия, Япония и Съединените американски щати.



Долината Бамиян
Културният пейзаж и археологическите останки на долината представляват артистичното и религиозното развитие, което от 1-ви до 13-ти век характеризирало древната Bakhtria, интегрирайки различни културни влияния в училище по будисткото изкуство Gandhara. В района има множество будистки монашески ансамбли и светилища, както и укрепени сгради от ислямския период. Мястото също така е доказателство за трагичното унищожаване на двете статуи на Буда от талибаните, което разтърси света през март 2001 година.

Какво може да се види?



  1. Статуите на Буда и пещерното изкуство в долината представят по изключителен начин дейността на училището по будистки изкуства в Централоазиатския регион

  2. Художествените и архитектурните останки в долината Бамиян и важния будистки център на Пътя на коприната, са изключително свидетелство за обмен на индийски, елинистически, римски и сасанидски влияния като основа за разработването на характерен художествен израз в училище Grandhan. Към това може да се добави ислямското влияние от по-късен период.

  3. Долината Бамиян е превъзходен пример за културен пейзаж, който илюстрира един паметен период в будизма и е изключително свидетелство за културна традиция в региона на Централна Азия, която е изчезнала.

  4. Долината е най-внушителната изява на западния будизъм. Тя е важен поклоннически център в продължение на векове. Поради тяхната символична ценност, паметниците са били жертва на набези по различно време на тяхното съществуване, включително и умишленото им унищожаване през 2001 г., което разтърси целия свят.



Минаретата и археологическите останки на Джам
65-метровото минаре на Джам е грациозно извисяваща се постройка, датираща от 12 в.

За изграждането му е използвана сложна зидария, орнаментирана със сини плочки на върха. Достойно е за удивление поради качеството на своята архитектура и декорация, които представляват кулминацията на архитектурните и художествените традиции в този регион. Въздействието му е засилено от впечатляващата му визия, още повече, че е разположено в дълбока речна долина между извисяващи се планини в сърцето на провинция Ghur. Оригинална архитектура и декорация на минарето на Джам са изиграли важна роля в развитието на изкуството и архитектурата на Индийската част от Азия и отвъд нея. Минарето на Джам и свързаните с него археологически останки представляват изключително свидетелство за силата и развитието на цивилизацията Ghurid, която е населявала региона през 12-ти и 13-ти век. Минарето на Джам е изключителен пример за ислямска архитектура и украса в този регион и изиграва важна роля за по-нататъшното им разпространение.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница