Курсова работа на тема: „Туристически дестинации Афганистан и Виетнам”

„Туристически дестинации - Афганистан и Виетнам”

Изготвил: Проверил:….……

Иван Желязков, фак.№ 285257 /гл.ас. Т. Тончева/

Гр. 1210

Виетнам
Социалистическа република е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам е на 13-то място по население в света.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две - Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическия блок подкрепя Севера, а Съединените щати - Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

В края на 70-те години Виетнам се намесва с военни сили в полза на една от комунистическите фракции в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическия режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз и продължителен икономически растеж. През 2007 година Виетнам става член на Световната търговска организация, а на следващата година е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Страната членува успешно и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Наименование
През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг (Văn Lang) по време на династията Хонгбанг, Ъолак (Âu Lạc) по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън (Van Xuan) по време на династията Ли, Дайковиет (Đại Cồ Việt) по време на династията Дин и късната династия Ле.

Сегашното наименование на страната, Виетнам (Việt Nam), става официално през 1804 година, когато е утвърдено от император Гиълон.[1] То представлява вариант на използваното в древността наименование Намвиет (Nam Việt, „южни виет“), с което са означавани южните области, обитавани от народите юе (на виетнамски: Việt).[1] През 1839 година император Минман отново преименува държавата на Дайнам (Đại Nam, „Велик Юг“),[2] но след възстановяването на независимостта през 1945 година отново е прието името Виетнам.

Виетнам е страна на тропични равнини, хълмове и покрити с гъсти гори планини. Разделен е на няколко физиогеографски региона. Това са делтата на Хонгха, северния планински регион, централния планински регион, крайбрежния равнинен регион и регионът на делтата на Меконг на юг.

В северната част на страната е разположена делтата на река Хонгха (Донг Банг Сонг Хонг), обширна равнина с триъгълна форма и площ около 15 хиляди km². В геоложкото минало част от Тонкинския залив, тя е запълнена с плодородни алувиални наноси и днес е най-гъсто населената и интензивно обработвана област в страната. Равнината около Хонгха е оградена с планини, които заемат по-голямата част от Северен Виетнам. Сред тях е разположената на северозапад планина Фансипан, която достига надморска височина 3143 m и е най-високата, както във Виетнам, така и в цял Индокитай.

Централната и южната част на Виетнам е доминирана от Анамската планина, планинска верига с продължаваща на северозапад в Лаос дължина от 1100 km и най-висок връх Нгоклин (2598 m). Източно от Анамската планина е разположена тясна крайбрежна низина, следваща бреговата линия на Южнокитайско море. В най-южната част на страната се намира делтата на река Меконг с площ около 40 хиляди km². Тя представлява обширна низина с преобладаваща надморска височина около 3 m, пресечена от сложна мрежа от канали и речни ръкави.

Заради различията в географската ширина и релефа, климатът не е еднакъв във всички части. В климатичната класификация на Алисов цялата територия на страната попада в субекваториалния пояс. Класификацията на Кьопен разграничава три основни области - влажен субтропичен климат (Cwa) в северните части, тропичен саванен климат (Aw) на юг и тропичен мусонен климат (Am) в Анамската планина.

Годишното количество на валежите в цялата страна е значително - от 1200 до 3000 mm. Почти 90% от валежите падат по време на летния мусон. Средната годишна температура в равнините е по-висока от температурата в платата и планините. В южната част на страната няма изразен хладен сезон, но на север най-хладните месеци са декември и януари, когато минималните температури падат до около 5°C. Най-горещи са месеците април и май с температури по-високи от 37°C.

Флора и фауна
Виетнам е разположен в източната част на Индомалайската биогеографска зона. Около 40% от територията на страната е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. Флората и фауната на тези области не е добре изследвана и през последните години продължават да бъдат описвани нови видове, включително едри животни, като саола (Pseudoryx nghetinhensis) или гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis). Характерни бозайници, срещащи се във Виетнам са биволите, гибоните, леопардите. В отделни изолирани райони се срещат тигри, както и част от последните запазени в природата явански носорози.

В страната са създадени множество защитени територии, сред които са и шест биосферни резервата – Кангио, Каттиен, Катба, Умин, Донг Банг Сонг Хонг, Нгеан.

Ръководна сила на виетнамското общество е Комунистическата партия на Виетнам (КПВ). Тя е създадена през 1930 г. от Хо Ши Мин и негови съмишленици.

Пътят към реформите обаче започва още през 1981 година с началото на третия петгодишен план (1981 — 1985), в който като основна цел е заложен компромисът между идеологическото и прагматическото мислене, децентрализация на плановата система и подобряване на кадровото образование и ръководни умения. Тази реформа идва след провала на първите два петгодишни плана след края на войната срещу САЩ.

Основен отрасъл е селското стопанство, като в него са заети 77 % от трудоспособното население. Основна култура - ориз (две реколти годишно - 30 млн. т. г.). Отглеждат се още батати, царевица, маниока, добитък - говеда и биволи - общо 4 млн. свине. Риболовът по традиция е добре застъпен.

Основа на промишленото произвоство е нефтената промишленост - 9.8 млн. т. добив (нефтените залежи на Виетнам са разположени в Южнокитайско море). Виетнам има голям запас от висококачествени въглища - 10.5 млн. т. Добивът на минерали и метали генерира 9,4% от БВП (за 2003), но като цяло в тази област са заети едва 0,7% от общата работна ръка.

Туризъм
Страната се посещава годишно от 4 милиона и 180 хил. туристи (за 2007), което я прави на 46 място в света по посещаемост.

Екскурзии с професионални гидове във Виетнам (Виет Нам) има в изобилие. От вас се иска само да стигнете дотам и те ще ви посрещнат и настанят, ще разграфят престоя ви в страната по дни, часове и минути, ще ви раздадат по една шапка в оранжево или друг ярък цвят, за да ви намират по-лесно в тълпата, в случай че се заблудите и се отделите от стадото. И естествено — ще си заплатите за това обслужване.

Както и в България, още преди да сте излезли от летището, услужливи таксиджии ще ви приканват да ви извозят до града. И за да не бъдете наистина извозени, задължително уточнете цената на цялото пътуване преди да се качите на колите им. Имайте наум, че обичайната сума за тази услуга е 200 000 донга, което грубо възлиза на 20 български лева. Разбира се, те ще приемат вашите долари на драго сърце, но е хубаво да се запасите с малко местна валута чрез обменното бюро на летището.
Автобусът е другият значително по-евтин и сравнително удобен вариант, ако багажът ви е скромен за 20 те дни престой. Автобус номер 7 ще ви откара само срещу 3 000 донга, т. е. 0,30 лв.
Навлизайки в града, освен с климата и часовата разлика трябва да свикнете и с шума, прахта и огромните тълпи от хора на мотори, мотопеди и велосипеди, които се изпреварват и заобикалят без никакъв ред и ползват клаксона по-често от педала на газта.

Местните разделят туристите на два типа: 1. споменатите вече ходещи оранжеви шапки и 2. т. нар. tay ba-lo, което в буквален превод означава западняк с раница. Българският вариант на тази дума е изпадняк. Успях да издебна трима от тях, докато обядваха на един тротоар в Сайгон (Сай Гон).

Да бъдете представители на втория тип има още едно прекрасно преимущество — търговците не ви дърпат за ръкавите да разгледате техните стоки, а таксиджиите xe om, за които ще ви разкажа малко по-късно, не ви одират с тройна тарифа. Местните просто знаят, че от един tay ba-lo не могат да изкрънкат много.

Придвижване из Ханой
Ако сте търсачи на силни усещания, можете да се възползвате от услугата rent a (motor-)bike. Аз от две години шофирам всеки ден в София, но там не посмях нито веднъж да подкарам мотор.
Потокът от хора залива улиците от 6 сутринта и не секва до 9 вечерта. Понятие като толерантност на пътя е чуждо за местните хора — всеки всекиго изпреварва и прави резки завои, когато му скимне.
Пресичайте внимателно и само на светофари. В случай че някой се засили към вас с мотор, не се паникьосвайте, а спрете на едно място — той няма да намали скоростта заради вас, но ловко ще ви заобиколи.

Автобусът е най-културното и евтино транспортно средство. Билетът струва скромните 3 000 донга за едно пътуване, закупува се директно от контрольора и не се дупчи. Всички автобуси са снабдени с климатици. Седнали удобно на седалките можете спокойно да разглеждате града, без да ви застига дъжда, вятъра, шума и прахта.

— качването на автобуса става само през първата врата при шофьора,

— предвид горното трябва да застанете в началото на спирката в бойна готовност да се качите на секундата, когато автобусът спре; не се учудвайте, ако хората ви блъскат и гледат раздразнено на вашата мудност — ако не се бърза, шофьорът най-безцеремонно може да затвори вратата и да ви остави със зейнала уста на пътя,

— слизането се извършва само през втората врата като трябва предварително да застанете на изхода и да натиснете един червен звънец; в противен случай автобусът може и да пропусне вашата спирка.

Въпреки досадната необходимост да се пазарите всеки път, това е най-бързият начин да се придвижите от едно място до друго. Вместо да се взирате в картата и да търсите спирки на автобуси, можете да откриете xe om на всяко кръстовище, седнали кротко на своите мотори с шарещи в тълпата очи. Нямат табели или други отличителни белези, затова изчакайте да ви фиксират и подканят с ръка, за да не попаднете в неловката ситуация да се устремите към някой младеж, който просто си чака приятелката на улицата.

В буквален превод Ха Лонг означава Заливът на спускащия се дракон. Името на залива се свързва с една тукашна легенда, според която преди много много време, когато прадедите на днешните виетнамци се отбранявали от нахлулите китайски войни, на помощ им се притекли боговете, които им изпратили семейство дракони, които да им помогнат да защитят земите си. Семейството дракони се спуснали от небето точно там, където сега се намира Халонг и започнали да ги засипват със скъпоценни камъни.

От Бей Чей има опция да наемете лодка, за да разгледате удивителната красота на Ха Лонг. Невероятните варовико формирования напомнят по формата си животни и хора и са нещо, което не можете да видите на друго място. Днес около хиляда формирования имат имена.

Като културна столица, Ханой (столицата на Виетнам) предлага традиционни куклени представления, музикални и танцови изпълнения и концерти. Културата в Ханой може да бъде открита най-вече на стария площад с неговите древни храмове, монументи и магазини за кафе.

Отпуснете се с питие на 20-ия етаж на Summit Lounge на хотел Sofitel Plaza с панорамни гледки към Червената река от едната страна, Ho Tay (Западното езеро) на другата и планините в далечината по време на ясен ден.

Разгледайте еклектическите архитектурни стилове на Ханой, от червените покриви на жълтите къщи до величествените френски сгради от колониалната ера, покрай осеяните от дървета авенюта и няколко нови офисни кули. Както слънцето залязва и небето потъмнява , вие ще видите най-ярко осветената сграда в Ханой - мавзолея Хо Чи Мин.

Предприемете 10-минутна разходка с такси до ресторант Vine близо до Западното езеро, който е познат със своята голяма селекция от вина, подредени на рафтове покрай стените. Популярен сред нарастващата емигрантска общност в столицата, Vine има декор, интимна обстановка, международни ястия и меню на северно американско бистро, но с по-ниски цени.

Ако имате достатъчно енергия, можете да спрете по пътя към вашия хотел при един от нощните пазари и да обиколите древния квартал на Ханой.

Всеки става рано в Ханой и много започват деня си със сутрешни упражнения и купа със закуска Pho или супа с юфка с говеждо месо или пиле. Гастрономите казват, че това популярно ястие е особено вкусно в Ханой и може да бъде опитано на уличните павилиони на улиците Dan, Ly Quoc Su, Nguyen Khuyen и Hai Ba Trung.

Разходете се около хубавото езеро Hoan Kiem, или Езерото на Възстановената сабя. Осеяни с древни дървета, които се извиват към водата и пъстрите цветя, езерото е смятано от много жители на Ханой като сърцето и центъра на града. Наредете се на опашка на големия площад Ba Dinh, за да минете през мавзолея Хо Чи Мин на националния герой Хо Чи Мин (1890-1969 г.) на място не далече от това, където той обявява независимостта през 1945 г.

Посетете красивите градини и къщата на Хо Чи Мин на кокили зад мавзолея в земите на президентския палат, който представлява характерна жълта сграда, построена приблизително през 1906 г. и бивш дом на френския генерал-губернатор на Индокитай. Столицата си спечелва репутация на такава с много отлични ресторанти, сервиращи виетнамска, западна и друга азиатска кухня. Ресторантът Bobby Chinn на улица Ba Trieu 1 се стреми да предложи всички ястия от тези кухни. Дори ако сте били разочаровани, някои от шеговитите коментари на собственика в менюто могат да ви накарат да се смеете.

Превоз на cyclo (велосипедната рикша) е един от най-лесните начини за изпитването на местата, звуците и миризмата на оживените улици по древния площад на Ханой. Много улици са наречени на оригиналните сдружения или майстори, които са правили или продавали своите продукти там. В днешни дни стоките от играчките до обувките и кухненските съдове и прибори се разливат на тротоарите, състезавайки се за пространство за паркиране с мотоциклетите, които са навсякъде по градските улици.

Време е за сладолед на езерото след вашата обиколка с cyclo. Fanny`s е мястото на улица 48 Le Thai To. Сладоледът се сервира с прекрасни вкусове и много различни форми, включително лодка и cyclo.

Прекарайте час в театъра Thang Long близо до езерото Hoan Kiem, гледайки водното куклено шоу. Театърът ще ви представи това очарователно изкуство, което се е организирало в делтата на Червената река 1000 години по-рано. Пъстрите дървени марионетки се люлият в басейн от вода, контролирани от скрити кукловоди и акомпанирани от жива музика и разказват народни приказки, които са изиграни от марионетките.

Посетете градините и стаите на Храма на литературата, който подслонява първия имперски университет на Виетнам. Van Mieu, както е известен, е бил построен през ХІ век като конфуцианска пагода. Една от неговите завладяващи черти са каменните костенурки и stellae с гравираните имена на висшистите от ХV до ХVІІІ век.

Добро място за обяд в тази част от стария Ханой е ресторант "Koto on Van Mieu", който се намира срещу Храма на литературата. Готвачите и другият персонал в Koto са бивши деца, които са живеели на улицато или бедни деца, които са обучени за работа в хотели и ресторанти.

Отправете се с такси към историческия пазар Dong Xuan на древния площад. Пазарът е изгарял няколко пъти през годините, но се е запазил днес като място, което е затрупано с дрехи, обувки, чорапи и коприна. Също така има щандове с други стоки като подправки, зърнени храни и консервирани плодове.

Повече пазарувайте този път във високия край на пазара покрай улица Hang Giay, където можете да си купите коприна за дрехи, виетнамско изкуство, японски изделия и сувенири.

Никой не трябва да напуска Ханой без да опита Bia Hoi или "свежа бира" и леко похапване в една от кръчмите на многото страни на улиците около града. Хората се събират в Bia Hoi в обедно време, след работа или уикендите, за да опитат златно оцветената оризова бира.


Музея Хо Чи Мин
Забележителност на Ханой е Мавзолея Хо Чи Мин, където е балсамирано тялото на лидера Хо Чи Мин. Входа в мавзолея е безплатен. Преди да се отправите на посещение към мавзолея проверете кога работи, защото през 3 месеца в годината, мавзолея не приема посетители.

Музей Хо Чи Мин. Бялата сграда на музея, построена във формата на цветето Лотус ще ви грабне щом я видите. В музея ще видите голямата бронзова статия на Хо Чи Мин както и експозииции от Историята на Виетнам. Входа в музея е 10,000 донги.

След обяд се качваме на бамбукови лодки „сам пан” и поемаме по канала на река Бой. Водите й са много спокойни, а течението не се усеща. Около нас, направо от водата, се издигат нежнозелените стъблата на оризовите насаждения. Реката е обградена от високи карстови хълмове с невероятни форми. Наслаждаваме се на изумителните гледки, на тишината и спокойствието. Водите на реката са издълбали под хълмовете чудните пещери Там Кок. В едно от заливчетата ни очакват продавачи на плодове, напитки и сувенири. На връщане се разминаваме с ученици тръгнали на разходка по реката – радваме се взаимно и си разменяме поздрави.

Апетитните виетнамски ястия, разбира се, вървят най-добре с местните напитки – зелен чай, бира, оризова водка и оризово вино. Туристите често отнасят със себе си и по някоя традиционна бутилка с „лечебна настойка” – алкохол със спиртосана змия, скорпион, гъби. Твърди се, че това питие действа магически на половата мощ и пази от всякакви болести.

Афганистан е държава в Югозападна Азия без излаз на море. Тя граничи с Иран на запад, Пакистан на юг и изток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север. Има малка обща граница с Китай. Столицата е Кабул. Понякога е причислявана към страните от Близкия Изток и от Южна Азия поради културните и езикови връзки с повечето свои съседи.

Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са били използвани други имена за назоваването на нейните земи. В периода между падането на талибанския режим и Лоя джиргата от 2003 г. правителството на САЩ нарича Афганистан Преходна ислямска държава Афганистан. Според новата конституция държавата се нарича Ислямска република Афганистан.

Наименование
Името Афганистан произлиза от думата „афган“. Предполага се, че понятието присъства в речника на пущуните от началото на ислямския период. Според У.К. Фрейзър Тайлър, Жилет и други учени, първите писмени сведения за думата „афган“ са регистрирани в Худум-ал-Алам през 982 г.
География
Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. Неголеми площи са заети от равнини. В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 градуса по целзий, а на надморска височина между 2500 и 4000м е –10. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 градуса, но на места понякога се понижава до –30. На височина над 3000м снегът се задържа в продължение на 6-8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата,но те не са равномерни.

Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра.

Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.

Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400м - вечнозелен дъб,от 3300-3400м - бор, бяла ела, хималайски кедър.

Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните - вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите - костенурки, змии.

История
Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани,[1] страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света.

В началото на историческата епоха страната е населявана от индо-европейски народи, сред които скити, бактри, арийци, арахози. През следващите столетия тя последователно попада под властта на от мидийците, персите, Александър Македонски, Селевкидите, индо-гърците, индийците, тюрките и монголците. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на Иран, Централна Азия и Индийския субконтинент.

Законодателен орган е двукамарното Национално събрание. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара трябва да се състои от 102 представители - 1/3 назначени от президента, 1/3 - от провинциалните съвети и 1/3 - от районните съвети. Към 2010 година районни съвети все още не са избрани, поради което камарата функционира с 68 члена.

Сред по-голямата част от населението на Афганистан е разпространен ислямът с неговото сунитско направление. Единствено хазарите, както и част от населението на Бадахшан са шиити. Има малък брой привърженици на зороастризма.

В конфликта взимат участие въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична Република Афганистан от една страна и въоръжената опозиция (муджахидини) от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на Кабулското правителство.

Муджахидините в хода на военните действия, получават военна подкрепа от военни специалисти от САЩ [5], редица европейски страни — членове на НАТО, Китай, а също така и пакистанските спецслужби.

Една от причините за началото на гражданската война става стремежа за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, поддържащо концепцията на социализма в Афганистан, дошло на власт в резултат на Априлската революция. Правителството се сблъсква с мощна опозиция на своите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски, има за цел да се противопостави на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран, през 1979 година.

Само по себе си, падането на просъветското правителство би нанесло силен удар по самата теория на марксистко-ленинската идеология, изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от феодализъм към комунизъм, а от там удара щял се пренесе върху външно-политическата позиция на СССР, което ако се случи, щял да бъде първия неуспех на съветското правителство след Втората световна война.

Теоретически, едно от последствията при успех муджахидините, би бил разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.

На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан, е взето на 12 декември 1979 година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със съкретно постановление № 176/125.
Ход на войната

1979 година:

- Навлизането на Съветската армия, на територията на Афганистан, декември 1979 година.

- 9—12 декември — пристигане в Афганистан на първия „мюсюлмански батальон“

Първата фаза на съветската инвазия включва първите битки на съветските войници с различни групи на съпротивата. Съветската войска нахлува през два наземни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски обаче не внася нужното спокойствие в държавата - напротив, то изостря положението сред афганистанския народ. Войниците често участват в битки срещу градски въстания.

Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи водят партизанска война.

В последната фаза на войната Съветските войски се подготвят и извършват изтеглянето си от страната. Нападателните действия са силно ограничени, а основните ресурси са насочени към защита от атаките на муджахидинските бунтовнически групи.

Военните действия в Афганистан се водят от 2 основни чуждестранни сили, опитващ да установят контрол над страната. Операция Трайна Свобода (OTC) е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Около 28 300 американски военнослужещи са част от OTC. Втората операция е дело на НАТО (ISAF) и към декември 2008 включва 51 350 войника от 41 държави, повечето от страни членки на блока. САЩ имат около 19 950 военнослужещи към силите на ISAF.

През октомври 2001, в отговор на атентатите от 11 септември същата година, армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и великобритански самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 е даден старт и на сухопътната фаза. По-късно се създават и силите на НАТО с цел подобряване на сигурността в държавата.

Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 9/11. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. Централното правителство няма много реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти. Считано до края на 2009, операциите на коалиционните сили в страната не са довели до залавянето на Осама бин Ладен.
Жертви

• 
  1363 загинали Американски войници
  
• 
  823 загинали войници от други държави от коалицията и HATO
  

Инфраструктура като пътища и система за движение, телефонна система, ток, вода, канализация, ремонт на сгради, са в пълна бъркотия и необходимостта от реконструкция е твърде необходима, за да се превърне Кабул в по-добро място за живеене.

Приоритет е също така се дава на програми, предназначени за насърчаване на междукултурния диалог, културната индустрия и нематериалното културно наследство като средства за рекреация след конфликт с цел да се насърчи устойчивото развитие на базата на общи културни ценности.

Всичко това говори, че възможността за развитие на нормален туризъм е все още неосъществима.

Въпреки това полска туристическа агенция предлага екскурзии до Афганистан, като ги препоръчва само за хора, които търсят приключения и силни усещания.

Тези първи туристически пътувания до Афганистан, предлагани в Полша, са организирани от агенция "Логош" от западния град Познан.

15-дневните екскурзии струват около 4300 долара, като в цената влизат самолетните билети от Варшава до Кабул.

Въпреки че Афганистан има славата на опустошена от военни действия страна след години на конфликти, организаторите твърдят, че той лека-полека се превръща в дестинация за "най-смелите туристи".

Екскурзията включва посещения в Бамиан, където талибаните разрушиха две гигантски статуи на Буда, планинския район Тора Бора, където се смята, че се е укривал Осама бин Ладен след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г., и планините Хиндукуш -арена на сражения между съветската армия и муджахидините.

Агенцията е събрала 16-членна група, въпреки че един човек впоследствие размислил и се отказал.

"Нашата оферта е само за хора, които наистина искат това. Ето защо в началото се опитваме да разубедим клиентите", обясни собственикът на агенцията Марек Шливка.

Тези съкровища и много други трагично се губят при бомбардировките на Кабул през 1993 година. Първоначално, само галерии от горната част на музея претърпели загуби и грабежи. Останалите предмети били преместени на по-долните етажи в трезори със стоманени врати. През 1994 г. ООН се опита да спре разграбването като ремонтира врати, и възстанови прозорците. Разочароващо, но тези опити не дават нужния резултат и иманярските набези продължават като се ограбват 90% от колекциите в музея. Частни колекционери и антикварни търговци,някои от които чак от Токио, са закупили откраднати музейни експонати. Откраднати ценности се появяват по цял свят и те носят големи суми на престъпниците.

В началото на март 2001 г., талибаните решават да унищожи всички предислямски статуи и предмети в Афганистан, след като е обявен указ от техния лидер Мулла Омар в края на февруари. Талибаните унищожили множество статуи в музея, които устояли на предишни грабежи и на военните унищожения. Талибаните също унищожили двете гигантски статуи на Буда от 5-ти век в Бамиян, и други древни исторически статуи в Газни. Една от статуите на Буда в Бамиян е била най-високата изправена статуя на Буда на света.

Национален музей на Афганистан
Построен през 1930 г., Националният музей на Афганистан в Кабул притежава множество активи, които отразяват голямото разнообразие на културното наследство на Афганистан.

От създаването си, тази известна институция е привлякла вниманието на много западни учени, с които тя е създала тесни връзки на сътрудничество. В хода на афганистанската гражданска война, музеят е сериозно повреден, и значителна част от неговите колекции впоследствие са разграбени и умишлено се оскверняват по време на талибанския режим.

След падането на талибаните през 2001 г., множество организации в сферата на културното развитие са работили заедно с ЮНЕСКО за рехабилитация на Националния музей на Афганистан, включително сгради и площадки, впечатляващите колекции, както и на уменията и способностите на неговите служители. Дейностите са насочени към стратегии за защита и повишаване на осведомеността, разработването на проекти и динамична кампания за набиране на средства. Много е постигнато през последните пет години. В резултат, музеят не е само хранилище на най-добрите примери за богатството на изкуството и археологията в Афганистан и Централна Азия, той е възвърнал престижната си позиция в афганистанското общество като институция, която е свидетел на колективната и комплексната историческа и съвременна мулти-културна идентичност.

Основните организации и донори, участващи в процеса на възстановяване, включват ЮНЕСКО, Дружеството за опазване на културното наследство на Афганистан (Spach), Френската Археологически делегация в Афганистан (DAFA), на the Musée Guimet в Париж, Афганистанско-австрийското общество, Британския музей, Националното географско дружество, Британското външно министерство за благосъстояние, Международни сили за сигурност (ИСАФ), помощ от Гърция и правителствата на Италия, Япония и Съединените американски щати.

Какво може да се види?

1. 
   Статуите на Буда и пещерното изкуство в долината представят по изключителен начин дейността на училището по будистки изкуства в Централоазиатския регион
   
2. 
   Художествените и архитектурните останки в долината Бамиян и важния будистки център на Пътя на коприната, са изключително свидетелство за обмен на индийски, елинистически, римски и сасанидски влияния като основа за разработването на характерен художествен израз в училище Grandhan. Към това може да се добави ислямското влияние от по-късен период.
   
3. 
   Долината Бамиян е превъзходен пример за културен пейзаж, който илюстрира един паметен период в будизма и е изключително свидетелство за културна традиция в региона на Централна Азия, която е изчезнала.
   
4. 
   Долината е най-внушителната изява на западния будизъм. Тя е важен поклоннически център в продължение на векове. Поради тяхната символична ценност, паметниците са били жертва на набези по различно време на тяхното съществуване, включително и умишленото им унищожаване през 2001 г., което разтърси целия свят.