271
близнаците на гърба ми», казва тя. Вярваме, че нашите читатели ще пожелаят на Матилда и семейството й сили през идните месеци.“
Когато стигна до края на статията, Мак прекрачи прага и притвори вратата зад гърба си. Образите пред очите му се мержелееха и сърцето му препускаше като лудо.
— Мат Харпър е жена? Жена? Матилда?
Той започна да чете статията отново.
Успокой се, успокой се. Всичко ще бъде наред. Дженифър неможе да е чула, тя е в тоалетната. Това е поправимо. Скоро то нямада има значение, защото ти ще й разкажеш цялата история.Дженифър седеше на тоалетната чиния. Кресида имаше право,
любовта превръщаше хората в романтични глупаци. Тя нямаше представа къде щеше да я отведе любовта или какво щеше да стане,
когато Мат завършеше книгата си. Крес отново имаше право: човек трябваше да сграбчи живота с две ръце и да се остави да го понесе в най-удивителни посоки.
Когато той беше до нея, когато се бореше заедно с нея, а не вместо нея — хъм, Джен усещаше как нейното старо аз изправяше рамене.
Тя усети острия ръб на някакъв предмет и бръкна във вътрешния джоб на сакото на Мат. Сигурно някой бележник, който той още не беше загубил. Джен извади книжката, за да й хвърли тайно един поглед и се намръщи. Не беше бележник, беше паспортът му.
Тя го отвори, за да види дали снимката му беше като повечето ужасни фотографии за паспорт. Не, на
нея той изглеждаше добре, а в следващия миг тя скочи на крака и заби поглед в думите до снимката.
Там пишеше Мак Стоун. Снимката беше на Мат, но до нея пишеше
Мак Стоун.
О, боже мой, о, боже мой. Защо името му е различно? Да не е псевдонимът му? Не, не… името в паспорта трябва да е истинското…
Мат Харпър сигурно е измисленото име, но защо му е да се представя под измислено име?
Дженифър се хвана за мивката и остана там,
докато не се овладя,
после се втурна в спалнята, сграбчи дрехите си, опитвайки се да ги отдели една от друга и да ги облече. Тя се доближи до прозореца и дръпна леко завесата, както беше направил той преди малко. Долу
272
стоеше господин Армстронг. Джен едва си поемаше дъх от надигащия се в нея страх. Тя погледна леглото и й се зави свят. С кого беше спала,
чие име беше изричала в тъмното? Това не можеше да е истина. Джен обу ботушите си на босо и застана на най-горното стъпало. Не можеше да различи за какво разговаряха. Бавно, крадешком, тя заслиза по стълбите.
— Но тя има същото име като твоето —
възмути се господинАрмстронг. — Как е възможно.
— Това е съвпадение.
— Не може да бъде. — Господин Армстронг си взе списанието.
— Виж, тук пише заглавията на книгите. Те са твои, нали? Ти трябва да се оплачеш, защото друг човек си присвоява авторството на твоите книги.
— Може ли да поговорим за това някой друг път? — Мак почти избута господин Армстронг, тъй като не можеше да измисли как да се отърве от него.
Двамата чуха пронизителната свирка на чайника.
— Чай ли ще запарваш? — попита господин Армстронг с надежда.
— Не. — Мак се опита да влезе в къщата.
— Добре, добре — изръмжа старецът, — тръгвам си. Обаче това не го разбирам. — Той отново гледаше списанието. — Трябва да попитам някой друг как е възможно такова нещо.
Мак видя как старецът тръгна към магазина.
Сподели с приятели: