Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо
Изтегляне 95.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ. Проверката на редовността на ИМ
| Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят: 1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; 2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат; 3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.” Пише се: „Прилагам: Препис от ИМ за ответника; Документ за платена държавна такса (ДТ); Пълномощно или друг документ (ако е законен представител – акт за раждане), ако ИМ е подадена от пълномощник или процесуален представител. Приложенията (писмени документи) подробно се описват. Винаги като се представят доказателства пред съда, те се описват! Накрая – се поставя подпис на ИМ. Като всеки друг документ и този трябва да бъде датиран. Това е частен документ и не обвързва никой, освен този, който го подава. Подаването на ИМ става в регистратурата на съда! Там ИМ се „входира” – слага й се входящ номер. Един екземпляр от ИМ остава и в НАС! Същият печат, който се слага върху ИМ, когато се подава в съда, се слага и върху нашия екземпляр. След това няма как да ни кажат, че не е подадена. ИМ се разпределя за състава, който ще гледа делото от председателят на съда. В по-големите съдилища – това обикновено се прави по делегация от заместник-председателя на ГО. Напоследък си пробива път метода на случайното разпределение – компютърът разпределя. ІІ. Проверката на редовността на ИМ се върши еднолично от районния съдия или от председателя на ОС или натоварен от него съдия. Когато ИМ е вече при съдията, той по силата на служебното начало извършва две проверки: за допустимост – чл. 130 ГПК и за редовност – чл. 127 (1) и 128 ГПК. „Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.” Допустимост – дали е подведомствена на съдебната система и дали е родово подсъдна на съответния съд. Разбира се и други процесуални предпоставки трябва да са налице, но в този момент съдът няма как да ги провери – още няма ответник. Няма кой да реагира. Ако исковата молба е недопустима върху нея се слага разпореждане за връщане. С него се обявява недопустимостта и разпореждането за връщане на ИМ може да се обжалва с частна жалба. De jure се връща. De facto исковата молба не се връща. Разпореждането за връщане е обективирано върху самата ИМ. Ако ИМ се върне не е възможно да се докаже, че делото не е било подсъдно на съответния съд – реално доказателството остава в съда, а на ищеца се праща съобщение. Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели:
|