Иван вазов под игото

111
да го убие! Ние сме тука в ада. Бунт? Такова нещо, не дай боже, то ще бъде пропаст! Няма да остане камък на камък тука.
Ганко кафеджият се обади:
— Право има бай Марко. Въстанието е цяла пропаст за нас. — И
той погледна потона, дето стояха вересиите му във вид на цели полкове драски от тебешир.
Марковият укор поразсърди Мича.
— Марко — каза той, — ти мъдро приказваш, но от нас има по- мъдри хора, които са предвидели, че всичко това ще се сбъдне.
Турция, как-как, трябва да падне.
— Аз не вярвам на вашите пророци — каза Марко, като подразбираше с това Мартин Задека, в когото религиозно вярваше бай
Мичо. — Не твоят Задек да ми го каже, ами цар Соломон да дойде тука, пак няма да му вярвам, че можем направи нещо. Детински работи не ща.
— Ама виж, Марко, ако е речено от бога? — забележи поп
Ставри.
— От бога е речено да си налягаме парцалите ние, дядо попе.
Ако той е решил да погуби Туркия, то няма да възложи на нас,
сополковци, такава работа.
— Кой ще бъде, то се знае отсега, джанъм — каза Павлаки.
— Дядо Иван, дядо Иван! — избъбраха мнозина. По чорбаджи
Мичовото лице се прочете удовлетворение; той подзе живо:
— А бе, та това на мене ли ще казвате? И аз, като казвам,
разбирам, че ние ще вървим напред, а той ще върви подир нас с топуза, чак до „Света София“! Без негово питане бива ли? Нима и
Любобратич щеше да ги трепе по хиляди тия кучета, ако да се не облягаше на силен гръб? Но думата ми е, че на турското царство са прочетени дните, както на един охтикалия. Това го има черно на бяло,
не го изсмуквам из пръстите си. Слушайте пак, който не вярва:
„Константинополь, столица султана турецкаго, взята будет без малейшаго кровопролития. Турецкое государство в конец разорят, глад и мор будет, окончажем сих бедствый, они сами от себя погибнут жалостнейшим образом!“ И на друго място пак е казано: „Мечета ваши разорени, а идоли ваши и алкоран вовсе изтреблени будут!
Мохамед! Ти, восточний антихрист! Время твое миновало, гробница твоя сожжена и кости твои в пепель обращеным будут.“

112
В разпалението си бай Мичо беше се изправил и сечеше въздуха с ръка.
— Но това кога ще се изпълни? — попита поп Ставри.
— Казвам ви скоро, часът е ударил!
В същия миг вратата се отвори и влезе Николай Недкович; той държеше в ръка вестник „Век“, току-що приет.
— Новият ли е, Николчо? — извикаха няколко души. — Чети,
чети!
— Дай да видим много ли зелки са паднали от ножа на
Любобратича — казаха други нетърпеливо.
— Аз ви казвам с хиляди бе. Седни тук, Николчо! — И бай
Мичо му стори място до себе си, Николай Недкович разгърна вестника.
— За Херцеговското въстание чети най-напред — заповеда бай
Мичо.
Недкович зачете сред тържествена тишина. Всички напрегнаха уши, но приятната новина за победата, явена от „Клио“, не се потвърдяваше. Напротив, известията от бойното поле бяха лоши: не само Подгорица не беше взета, но и последнята чета на Любобратича беше разбита в пух и прах и той сам беше забягнал в Австрия.
Носовете на всички увиснаха. Голямо разочарование и скръб се прочете по всичките лица. Сам Недкович биде разстроен и гласът му пресипна и отслабна.
Мичо Бейзадето, облян от внезапен пот, побледнял и разтреперан от яд, извика:
— Лъжи, лъжи и лъжи! Те на кирливия ми фес да разправят бабини деветини! Любобратич ги е бил, та ги е поразил! Вие не вярвайте ни една дума от тоя вестник!
— Но, бай Мичо — забележи Недкович, — тия телеграми са взети от разни европейски вестници. Ще да има нещо истина.
— Лъжи, лъжи — турски лъжи, ковани в Цариград! Ти „Клио“
намери да четеш.
— И аз не вярвам — каза Хаджи Смион; — вестникарите лъжат като цигани. Аз в Молдовата помня, имаше един вестник, каквото кажеше — все лъжа.
— Уйдурмасиони.

113
— А бе аз нали ви казвам? Турските известия наопаки трябва да ги разбираш: ако пишат, че са паднали сто херцеговци, наздраво знай,
че са сто зелени, ако кажеш хилядо, не ще да сгрешиш.
Думите на бай Мича поуспокоиха духовете. Те бяха убедителни,
защото отговаряха на тайното желание на всекиго. Известията трябваше да бъдат неверни, защото бяха лоши. И вестникът не беше за вярване. Но когато същият вестник съобщаваше за успехите на
Любобратича, никому не скимна да подложи на съмнение достоверността им. При все това днешните новини разстроиха духа на гостите в Ганковото кафене. По-нататъшните разговори завехнаха,
всекиму тежеше нещо на душата. На самия бай Мича беше неловко.
Той беше сърдит на себе си, на вестника и на всичкия свят, задето не намери потвърждение новината от „Клио“. Затова той кипна, когато
Петраки Шийков каза иронически, сред общата тишина:
— Каквото се види, бай Мичо, твоята херцеговска искра ще си остане само искра, и после нищо. Ти мене слушай — Турция ще си остане жива и здрава и тая година, и догодина, и подир сто години, а ние ще се лъжем с твоите пророчества, додето умрем.
— Шийка! — извика Мичо разярен. — Твойта куфалница не достига дотам, ти да си мълчиш! На такива говеда като тебе с даул да им блъскат, няма да разумеят нищо.
Избухна караница, но появата на Стефчова тури край и ней, и на опасните разговори за падането на Турция.

114

Изтегляне 3.72 Mb.

Сподели с приятели: