Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев


Социално психологически модел на терориста



страница95/106
Дата03.01.2022
Размер223.36 Kb.
#113038
1   ...   91   92   93   94   95   96   97   98   ...   106
Кр. Марков Екстрем.Психология – Копие
Свързани:
Стр.Мендж, Кр. Марков Екстрем.Психология, Top 10 Tanks, Top 10 Tanks
2.2. Социално психологически модел на терориста.
Отчитайки всичко това, както и действието на останалите фактори Шоу стига до извода, че терористите произтичат от рискова група хора, които от детството си изпитват проблеми със самооценката. Индентификацията с терористичната група им осигурява социална роля. Да скъса с групата за терориста е почти невъзможно, това е равносилно на психологическо самоубийство. Терористът има толкова ниска самооценка, че за него да се откаже от придобитата самоиндентификация е практически невъзможно. Така общо взето тези не авторитарни хора стават членове на крайно авторитарни групи. Включването в такава група им предоставя защита от страха от авторитаризма. И тук се наблюдават два особени момента: от една страна всяко нападение върху групата се приема като нападение върху индивида лично, а от друга всяка атака на групата повишава груповата сплотеност. Това обяснява и абсолютистката реторика на терористите, за тях всичко е безкритично, без съмнение и неясноти и се разделя полярно: „наши-чужди”, „черно-бяло”, „правилно-неправилно”. В този смисъл организацията, в която терориста членува се превръща в негова естествена „семейна” среда, която те възприемат като по-добра от заобикалящото ги общество. По този начин и привличането към тези организации и групи е без затруднение, в много случаи то е спонтанно.

Особен социално психологичен феномен в терористичните организации и групи е особената роля на лидера, който за членовете им е духовен или религиозен абсолютен авторитет.

Изследванията проведени на подобни организации и групи показва, че те използват определени групови динамични процеси и собствени корекционни техники на въздействие като на практика изменят съзнанието на хората. По този начин у терористите възникват ирационални представи за разширяване на тесните граници на човешките чувства и действия, което се превръща за тях в нов вид религия, тъй като те вярват, че могат да влияят върху хода и изхода на социалните събития и процеси в зависимост от собствената си воля. Потъването в този измислен свят на неадекватни и далечни представи способства за стимулиране на дълбинните сфери на подсъзнанието. Това стимулиране представлява заплаха за целостта на психиката, заплаха заключаваща се в инфлация и пробив на съзнанието и образуване на корелативното подсъзнание. Изследванията показват, че участието в терористични организации и групи довежда до появата на емоционален регрес, в процеса на който човек променя своята точка на зрение за ставащото около него и незабележимо, но постоянно задълбочава своя разрив с реалността. Това по същество представлява прекъсване на процеса на самоактуализация, а оттам и на развитие и формиране на личността, при което често възниква феномен на разкъсване на съзнанието, чиито прояви варират от психични нарушения до развитие на шизофреноподобни състояния.

Както вече подчертахме хората попадат в подобни терористични групи най-вече в условията на кризисни ситуации като интегрирайки се в групата те приемат за себе си идеята за спасението и се изпълват с духовни надежди. В този смисъл тези организации на практика реализират стремежа на своите членове да запълнят психологичния си дефицит и да преодолеят тревогата.

Особен процес, протичащ в групата и т.нар. индоктринация, представляваща психологически средства за влияние на индивида или групата с цел внедряване на идеи, възгледи и отношения към произтичащите събития. Основа е внедряването на стереотипно мислене в рамките на определени парадигми. Една от най-опасните в случая зависимости е това, че психологическата манипулация произтича незабележимо, поради което хората не могат да включат механизмите на психологична защита. Има няколко етапа на индоктринация на членовете на терористичните групировки: първи – осъществяване на вербовка чрез използване на ефекта на емоционалната дестабилизация и забъркване в противоречие; втори – въвеждане в идеологическата концепция, заключаващо се в активно въздействие върху личността за поява на нова идентичност; трети – усилване на връзката с групата; четвърти – отчуждение от околния свят; пети – укрепване на привързаността към идеологията на организацията.

Всички изследователи на съвременния тероризъм се опитват да изградят психологически модел на терориста като изследват особеностите на личностовата и груповата психика. Все още няма единно разбиране, но могат да се определят някои от основните черти от личностовата характеристика на терориста: жестокост и агресивност към околните и безразличие към съдбата на невинните хора; хипертрофирано самочувствие, егоизъм и егоцентризъм, които са в основата на разбирането, че всичко се осъществява и се подчинява на тяхната воля; неспособност и нежелание да се мисли и действа последователно в съчетание с повърхностния характер на знанията и оценки. Това се компенсира със сравнително богата фантазия, комбинативни възможности и импровизаторска дарба; склонност към самоизтъкване; неспособност за социална адаптация и психологическа несъвместимост със социалната среда; идеалистична нагласа в част от терористите; авантюристична нагласа и влечение към силни усещания, съчетана с лесна възбудимост и липса на волеви задръжки; силна впечатлителност, податливост на влияние и внушение, голяма импулсивност; психична неуравновесеност съчетана със склонност към конфронтация с реален или въображаем противник; физиологични смущения и недостатъци заключаващи се в сексуални смущения, нарушени семейни връзки, редуващи се прояви на гняв и жестокост със сантименталност и т.н.






Сподели с приятели:
1   ...   91   92   93   94   95   96   97   98   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница