Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. написва своята първа повест „Нещастна фамилия“. Публикува преводи от и през руски език.
Пише втората си повест „Ученик и благодетели...“ (1864-1865). По същото време постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва с отличие (1869). През 1869 г. отива в Галац (Румъния), после в Браила. Работи като учител и заедно с В. Стоянов, М. Дринов и др. основава Българското книжовно дружество (БКД). Става негов действителен член, деловодител и редактор на периодическо списание на БКД. Там публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от в. „Дунавски лебед“ (1861) „Житие и страдания грешнаго Софрония“с интересен предговор и бележки.
Васил Друмев – творческа дейност
Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана е под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива.
В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение.
В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.
Повестта му „Нещастна фамилия“ може да бъде открита и закупена от няколко онлайн книжарници, може да бъде прочетена в библиотеките в страната, както и да бъде чута в интернет, благодарение на новите технологии и иновативния начин за „четене на книги“.