През 1951 г, с Указ се приема постановление, което създава Държавния архивен фонд на страната (ДАФ).1
Започва се изграждането на мрежа от специализирани учреждения и организации, свързани с архивистиката.
В практиката влиза и понятието Държавен архивен фонд – това е типичен съветски термин, които навлиза и в законодателното ни пространство.
Държавният архивен фонд е замислен и организиран като една отворена система, която постоянно се попълва с ценни архивни документи и фондове, наследени от миналото или създавани през съвременния период, намиращи се на територията на страната ни или извън нея. Част от тези документи, свързани с българската национална история, през последните десетилетия се придобиват под формата на микрофилми (т. е. копия на документи) със съдействието и на чуждестранни архиви и институти.
Сподели с приятели: |
