Изграждане на националната архивна система в България структура, етапи, профил на архивите

3. Архивът на Държавна сигурност

През 1962 година отделът е превърнат в Четвърто управление.⁵ Освен него в структурата на Държавна сигурност от 1962 година с техническа поддръжка се занимават и три самостоятелни отдела - Втори отдел (външно наблюдение и проучване), Трети отдел (картотека и архив; от 1986 година - Управление „Информация и архив“) и Четвърти отдел (шифров). През 1986 година управлението спира да се нарича Четвърто, като този номер започва да се използва от стопанското контраразузнаване.

Държавна сигурност има мащабна дейност, вследствие на която в системата се създават редица документи. Първата част на този механизъм започва със събиране на информация за живота на отделни хора, като една от главните цели е да се направят обобщени изводи за вътрешното състояние на българското общество. Същото важи и в контактите с отделни чужди граждани от чужди институции или държави. Събраната, проверена, оценена и анализирана информация се поднася на ръководството на БКП. Оттук към органите на ДС се спускат нови задачи за изпълнение. Сега механизмът действа по обратен ред. Чрез пряко действие в живота на отделни личности и малки групи хора, към въздействие върху обществената дейност на по-големи социални или професионални групи. И всичко това е белязано със знаците на най-строга секретност. Архивните документи могат да бъдат разграничени на:

• 
  документи от дейността на офицерите, агентите и други Специални служби;
  
• 
  служебни документи, отразяващи структурата и функциите на съответното управление или служба;
  
• 
  документи на първичните партийни организации.
  

След 1990г, в българското общество възниква дебат по отношение на документите на ДС. На 24 април 1991 г. ВНС, позовавайки се на чл. 79, ал. 1 от Конституцията, излезе със следното решение: "по повод злонамерено огласяване на данни за народни представители":

Все пак през 1994 година е постигнат сериозен законодателен пробив.⁶ На 13 октомври XXXVI Народно събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, гласува следното фундаментално решение: "Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България." (Въпросните две точки от този списък гласят: т. 19.: "Обобщени сведения за състава, бойната готовност, специалната подготовка, боеспособността и разпределението на кадрите, за материално-техническото и финансовото осигуряване на поделенията на Министерството на вътрешните работи (без тези на Народната милиция и Противопожарната охрана) и разузнавателните служби на Народна република България; т. 20. Сведения за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на контраразузнавателните и разузнавателните служби на Министерството на вътрешните работи, на криминалната и стопанската милиция на Народна република България, както и данни за специалните им съоръжения."

През 1994 г. по предложение на депутата от СДС Любомир Павлов Народното събрание приема решение, с което обявява, че документите на ДС не представляват държавна тайна. То обаче остава без приложение, защото липсва процедура за достъп до архива на ДС. Отварянето на документи и архиви е регламентирано за първи път със закона през 1997 г. ⁷ До това решение, срещу което БСП винаги се е обявявала против, се стига след приетата от народните представители на 8 май 1997 г. "Декларация за национално спасение", обединяваща приоритетите за излизане от тежката криза, в която страната е изпаднала в резултат на управлението на БСП и правителството на Виденов. Към първоначалния текст на документа е добавено решение "за отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори", като целта е да бъде прекъсната "тяхната зависимост от бившите тайни служби за сигурност". Социологическите изследвания през 1997 г. показват, че 81 на сто от българите са за отваряне на архивите на ДС. ⁸