П.М.С., или ПРЕДМЕНСТРУАЛНИЯТ СИНДРОМ

при такива условия. Не е изненадващо, че мъжете от тази група бяха сред първите засегнати от ужасния СПИН.
Сред хетеросексуалните има много жени, които се ужасяват от остаряването, защото силно им влияят системите от убеждения, изградени около великолепието на младостта.
За мъжете е по-лесно, защото видът им започва да става по-изискан с прошарена коса.
Възрастният мъж излъчва респект и хората дори гледат с подчертано уважение на него.
Не е такъв случаят при мъжете хомосексуалисти обаче. Те са си създали една културна среда, която държи извънредно много на младостта и красотата. В началото всички са млади, но само малцина се вместват в критериите за красота. Такова значение се придава на външния вид на тялото, че чувствата са напълно пренебрегнати, ако не сте млад и красив, тогава вие почти не съществувате. Човекът няма значение, важно е само тялото.
Този начин на мислене е позор за цялата култура. Това е равносилно на твърдението:
„Хомосексуалистите не ги бива достатъчно."
Поради начина, по който хората с хомосексуални наклонности се отнасят помежду си, за много от тях остаряването е нещо, от което те се ужасяват. Смъртта е едва ли не за предпочитане пред старостта. А СПИН е заболяване, което често убива.
Много от тези хора смятат, че когато остареят, ще бъдат негодни за нищо и нежелани.
По-добре е едва ли не да се самоунищожат, преди това да се случи, и много от тях си създават разрушителен начин на живот. Някои от представите и отношенията, които са част от този начин на живот - култът към тялото, непрестанната конкуренция, отказът да се сближиш с другия и т.н., - са чудовища. А СПИН е чудовищна болест.
Тези нагласи и начини на поведение могат да създадат единствено чувство за вина на едно много дълбоко ниво, независимо от това колко добре живеем. Защото този живот, колкото и наслада да носи, може да е изключително разрушителен и за даващите, и за вземащите. Това е просто начин да се избегне близостта.
В никакъв случай не се опитвам да създам чувство за вина у никого. Трябва обаче да погледнем отблизо нещата, които е необходимо да се променят, за да може животът ни да бъде изпълнен с любов, радост и достойнство. Преди петдесет години почти всички мъже хомосексуалисти живееха много затворено. Сега са успели поне да си създадат микрообщества, в които могат да бъдат относително по-открити. Жалко наистина, че много от онова, което са направили, е причина за страданията на техните събратя. Често отношението на обикновените хора към хомосексуалистите е възмутително, но начинът, по който много от самите хомосексуалисти се отнасят към другите като тях, е направо трагичен.
Обичайно е мъжете да имат повече сексуални партньори, отколкото жените, а когато много мъже се съберат, естествено е да има и повече секс. Дотук добре. Обществените бани задоволяват една подобна потребност, освен в случаите, в които сексуалността се използва поради погрешни причини. На някои мъже им харесва да имат много партньори, като по този начин се опитват да задоволят дълбоката си потребност от уважение към самите себе си, а не заради самата радост, която изпитват от секса. Не смятам за нередно да имаш няколко партньори, а и употребата на алкохол и някои безобидни стимуланти „от време на време" е нормално. Ако обаче се натряскваме до козирката всяка вечер или ако се „нуждаем" от няколко партньори на ден само за да си докажем, че сме голяма работа, тогава това съвсем няма да ни помогне. Необходимо е да направим някои промени в начина си на мислене.
Сега е време за лечение, за възвръщане на целостта, а не за осъждане и порицаване.
Трябва да се издигнем над ограниченията на миналото. Всички сме божествени, великолепни проявления на живота. Нека сега да го докажем!
84

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: