Нагласи, убеждения и модели за справяне при здраве и болест



Дата21.01.2018
Размер113.44 Kb.
Нагласи, убеждения и модели за справяне при здраве и болест

Темата за нагласите, убежденията и моделите за справяне при здраве и болест е изключително важна за съвременния човек и успешното му реализиране в живота. Този проблем е поставен върху взаимовръзката между психологията и здравето, защото ролята на убежденията и моделите на поведение се асоциират с позитивното човешко здраве и благополучие. Проблемът за дефиницията на здравето може да се разглежда от историческа и социокултурна перспектива. Различните модели на психологията на здравето следва да се анализират критично от гледна точка на техните концептуални основания, приложение, емпирична верификация и предикативни възможности. Целта е да се подпомогнат пациентите и медицинските работници при разбирането и приемането на културното многообразие и неговото влияние върху промоцията на здравето и превенцията на болестите.

Още в ранното детство в човека се формират модели за възприемане на себе си, на другите и на света.  Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Днес основният модел, използван в рамките здраве – психология, е известен като „биосоциален модел”. According to this view, illness and health are the result of a combination of biological, psychological and social factors. Според него болестта, както и здравето са резултат на комбинация от биологични, психологични и социални фактори. Biological factors include inherited personality traits and genetic conditions. Биологичните фактори включват наследени личностни черти и генетични проблеми. Psychological factors involve lifestyle, personality characteristics and stress levels. Психологическите фактори включват начина на живот, личностните характеристики и нивата на стрес. Social factors include such things as social support systems, family relationships and cultural beliefs. Социалните фактори включват системите за социално подпомагане, семейните отношения и културните вярвания на всеки индивид. Хората, които още от ранна възраст възприемат отговорно отношение към здравословното си състояние и имат реалистични вярвания и представи за здравето и болестите, имат по-малко проблеми с психични и физически заболявания.

Определението за „здраве”, което дава Световната здравна организация, гласи: Здравето е пълно физическо, психическо или социално благополучие на индивида, а не само липсата на болест или недъг”. В психологията на здравето то се разглежда като състояние на психическо благополучие и пълноценно функциониране, а не като отсъствие на заболяване.

Доброто здраве не е отделно състояние, а процес на пълноценно психологическо функциониране, преживяване на психологическо благополучие и щастие. То се определя като интегрална категория, защото като динамичен феномен и процес на продължителна промяна, изложена често на невидими вариации на различните фактори на окръжаващата го среда, отразява интегралната характеристика на взаимодействието на организма с нея. В себе си то включва множество взаимодействия, състояния и процеси.

През периода на живот човешкия организъм се сблъсква с различни влияния на известни и неизвестни фактори, които могат да доведат до заболяване. Това е динамичен процес, който преминава през различни стадии - възникване, протичане, лечение и излекуване. Познаването на естествения ход на заболяването е фундаментално за откриване на най-ефективните подходи за успешното прекъсване или промяна  на болестния процес за пациента, за семейството или общността.

В човешката история разбирането за болестта е претърпяло динамично развитие. В древността болестта се е обяснявала като последица от прегрешение на обществото, грехове на дедите или на личността. За християнството болестта има нравствени измерения — тя е уместно и справедливо наказание за личните грехове. Съществувало е и разбирането, че болестта зависи от характера на човека и тя може да бъде отблъсната със силата на волята. През ХХ век от много хора се възприема психологическото обяснение на състоянието, т.е. разболява се този, който иска това, макар и несъзнавано. Психологизирането сякаш дава контрол над преживяванията и случващите се събития (като болестта), върху които иначе човек не би имал власт. Типично, макар и силно прикрито, е разбирането, че се разболява този, който го заслужава. Тези нагласи, най-често неосъзнати, са присъщи както сред част от потребителите и техните близки в миналото, така и днес.

Болестта е периодът, през който протича процеса на заболяването и отразява нарушаване на една или повече жизнени, социални и психични функции на организма. Дадена болест възниква, когато има взаимодействие между причинителя, гостоприемника и факторите на окръжаващата среда и създадат неблагоприятни за здравето на организма условия. Причините за болестта могат да бъдат различни: механични, физически, химически, биологични и психогенни. Развитието на болестта според съвременното разбиране се свързва с:

• водещата роля на външната среда;

• състоянието на защитните сили на организма;

• страданието на целия организъм — не съществува съвършено изолиран болен орган или тъкан. При всички болести в по-голяма или по-малка степен е въвлечен целият организъм.

Поведението на боледуване представлява начините, по които определени симптоми се възприемат и оценяват от пациента по определен начин. Те служат като отправна точка за действие или съответно за бездействие от негова страна. В същото време, промените в обичайните роли, действия и емоционално състояние на пациента, отразяват степента на влиянието на болестта върху неговия живот.

Търсенето на помощ от пациента е предизвикано от срив във възможностите за адаптация към симптомите. Психологичният компонент често е факторът, който води пациента до лекаря. Критичната оценка на пациента към болестта му е само част от отношението му към самия него. Характерът на това отношение отразява не само особеностите на заболяването, но и личностните качества на болния, личната му история, междуличностните му отношения, условията на съществуване в микросоциална среда, както и културалните фактори. Така например,  етническите малцинства и представителите на култури с нисък социално - икономически статус имат здравни убеждения, които пренебрегват в по-голяма степен оплакванията на индивида. Само в екстремни за здравето ситуации те търсят помощ в медицинска служба. 

Не по-маловажен е демографският фактор. В старческата възраст например възникват множество страхове от биологичен тип, свързани с нарастващата безпомощност и с процеса на затихване на жизнените функции на организма. Нарастването на биологичните страхове може да бъде свързано и с намалената активност, в резултат на което човек се фокусира върху собственото си състояние. Налице са и други ирационални страхове - от преследване, морални, социални (например от самота), от смъртта, от външна агресия  и много други. Съществена част от характерното поведение на болните стари  хора може да бъде обяснено с тези страхове – прекалено резки реакции, склонност към размишление и философстване, затваряне в себе си, понижено настроение, склонност към критика и т.н.

Към индивидуални фактори се отнасят: нагласите към здравните заведения и тяхната ефективност; здравната мотивация; значението, функцията и ролята на самата болест; убежденията относно собствената податливост към определена болест; убежденията относно сериозността на определена болест; убежденията относно цената и ползата от определено здравно поведение; убежденията относно ефикасността от определено здравно действие; способностите за разпознаване и интерпретиране на симптомите като болестни; защитните механизми; личният опит, свързан със здравето; степента на значимост на засегнатия орган.

Хората имат различна субстанционална нагласа и сензитивност към собствените усещания, включително и болестен дискомфорт на своето тяло. Има хора, които имат нисък праг на чувствителност към болката, а други висок. От друга страна, във възприемането едни хора се фокусират към околната среда и промените в нея, други се фокусират върху себе си и по-специално върху своето тяло или емоции.  Трети се фокусират към поведението или мисловната си  продукция. Хора, които се фокусират повече върху себе си, отколкото върху околната среда, по-бързо разпознават симптомите на дадено заболяване.

Ситуативните фактори имат изключително голямо значение за това, как индивидът ще разпознае симптомите. Индивидуалният опит с боледуване в детската възраст оставя траен и силен отпечатък върху разпознаването на болестните симптоми и в по-късна възраст. От една страна, индивидите с продължителна история на боледуване може да станат по-толерантни към поредица симптомни промени, но ранният им опит дава възможност за по-бързото разпознаване, включително и отчитане на възможната увреда. Тук голяма стойност има убеждението, дали засегнатият орган е важен за тялото и живота, или е от второстепенно значение. Заседналият начин на живот прави хората по-внимателни и разпознаващи симптоматичните промени, докато тези с активно физическо натоварва по-слабо ги разпознават. От друга страна, когато хората са продължително време под системен стрес, те започват да вярват, че са по-уязвими към заболявания и вниманието им е отправено повече към здравето.

Социокултурните фактори, които оказват влияние върху поведението при боледуване на пациента, са свързани със здравните убеждения и вярвания за болестите и тяхното преодоляване в една общност. Определянето на даден симптом по определен начин, както и моделите на действие за справяне със симптомите, са социално установени и поддържани по същия начин, както и останалото социално поведение.

Други фактори като етнически и социален произход, образование, професия, материално положение, възраст, пол, семейно положение и мироглед също определят начина на реагиране спрямо болестта. Абнормното поведение на боледуване се отнася до поведение, което се смята за несъответно или несъразмерно спрямо конкретната ситуация.

Емоционалните фактори имат решаващо значение за определяне на поведението спрямо болестта. Научаването на диагноза на болестта действа като атака спрямо познатото и сигурното. Първите преживявания са чувството за разкъсване, усещането за безпомощност. Пациентите използват различни стратегии за справяне с несигурността: затваряне в себе си, прикриване на степента на увреждане и развитие на умения за самоконтрол. Някои болни предпочитат да живеят с чувството за несигурност, отколкото да знаят, че заболяването им е терминално. Често пъти хората възприемат стратегията да живеят „ден за ден“, като избягват мисли за бъдещето. В първите дни след разбирането на диагнозата (при някои пациенти може да продължи и по-дълго) водещи преживявания са:

• чувство за безпомощност и опит да се върне контрола; болестта се преживява като срив на тялото; то се възприема по-скоро като неблагонадеждно, но необходимо средство, отколкото като част от самия човек; наблюдава се дистанциране от собственото тяло — „Това всъщност не съм аз“;

• страх и вина - човек започва да търси вината за състоянието си в здравната система, в обществото, в близките и т.н.; локализирането на болестта извън индивида намалява страха и снема усещането за вина.

Емоционалните промени, които настъпват при боледуване, са предимно от негативния регистър – неспокойствие, страх, чувство за заплаха, нетърпеливост, апатия, гняв. В клиничен аспект могат да се проявяват и протекат като: физиологични реакции спрямо болестта, невротични реакции, краткотрайни реактивни психози, разстройство на личността. Тук се включват и хипохондрията, хистерията, себепричинената болест и симулирането, отричането на болестта, реактивни психози или разстройство на личността. Тези реакции определят главно интензивността на предприеманите от пациента здравни дейности. Екстремно силните негативни емоции могат да доведат до защитно отричане на болестта и избягване на здравните дейности.

Болестното  състояние често поставя сериозни психологически предизвикателства пред самия  човек. Това налага индивидът да придобие умения за живот чрез дадена диагноза, особено ако тя е тежка.  Това значи той да преживее позитивни промени, които могат да се обозначат като “развитие” в психоматиката на болестта, т.е. болният да може да се справи със следните задачи:



  • поддържане на привичното равнище на интелектуална и физическа дееспособност;

  • пренасочване на психиката и поведението към нови социални роли и активности;

  • цялостно приемане на своя живот с фактическото минало и текущата социална позиция;

  • формиране на адекватна гледна точка относно смъртта, особено при значително тежки диагнози.

Несъответните нагласи и поведение често се подкрепят от близките, които много често са ангажирани социално или професионално. Семейната и битовата среда съобуславя мотивацията за борба с болестта, начина на възприемане на болестта, отношението към лекаря и лечението и изобщо към цялостната диагностично-терапевтична ситуация. Затова те трябва да се включат в консултативно-терапевтичния план с оглед модифициране на въздействието им върху пациента.

В зависимост от актуалната житейска ситуация приемането на ролята на болен може да бъде сериозно препятствие, да няма съществено значение или дори да означава облекчаване и полза. Всяка една от тези ситуации би довела до различно поведение спрямо болестта – съпротива срещу приемането на ролята на болен, влизане в тази роля без специални проблеми или продължаване на периода на изпълняването ѝ и след действителното оздравяване.

Съществуват два принципно различни подхода към  запазване и възстановяване на здравето. При първия от тях човек смята, че здравето трябва да му бъде дадено от страничен човек - лекар, лечител, чудодеен препарат или апарат. Неговата роля в този процес е малка, защото смята, че е безсилен, че всичко зависи само от специалистите, които трябва да върнат здравето му. Този подход е единствен за хората, при които здравето стои по-назад в ценностната им система и те са твърдо решени да не губят време и сили за неговото запазване, а да си го купят с пари.  

При втория подход  пациентът смята, че здравето зависи единствено от него самия и  от собствените му възстановителни ресурси, които могат да бъдат разгърнати с помощта на различни мероприятия - хранителни, двигателни, разтоварващи режими,   дихателни техники, фитотерапия и други. Този подход е предпочитан от хората , които поставят собственото си здраве на по-горно място в пирамидата на ценностната си система - упорити, волеви, които могат да отделят време за оздравителни процедури. Този подход стои в основата на един съвършено нов модел на здраве и болест, създаден от Г. Витулкас. В книгата си „Нов модел за здраве и болест” авторът подчертава, че е нужно да се коригират с енергийна медицина проблемите, създадени от химическата медицина. Неговата хипотеза за вирусните мутации вследствие фармакологичното замърсяване на човешкия организъм намира все повече последователи по света.

Отношението между лекар и пациент също играе роля в начина, по който пациентът реагира на болестта. То включва активност на двете страни, обмен на информация, участието на двете страни и терапевтична връзка.
Личността в определена степен търпи промени в хода на болестта. Болестта във всички случаи определя преструктурирането на личността по време на боледуването, но са възможни и обратни взаимоотношения помежду им. Личностният тип на пациента оказва влияние върху оценката на дадено заболяване.

Внасянето на положителна промяна в тази насока може да стане с:



  • промяна на нагласите на пациентите - необходимо е пациентът да бъде ангажиран с болестта си, да бъде „въвлечен” в собственото си лечение чрез участие и контрол над него, да бъде убеден, че чрез активността и начина си на живот влияе върху процеса на оздравяване;

  • промяна в нагласите, подходите и моделите на общуване на медицинските специалисти.

За постигане на промени в досегашните модели на общуване е необходимо формиране на комуникативни умения, насочени към партньорство между лекарите и пациентите. Грижата за болните  хора предполага внимателно извършване на необходимите за пациента дейности, умение да се „влезе” в неговия свят и да се съотнесат неговите проблеми към усещанията на лекуващия. Грижата за болните  хора  изисква внимателно планиране на действията, доверие и помощ в процеса на адаптиране на болния  човек към променящите се условия на неговия живот.

Информацията относно начина, по който човек преживява своята болест, значението, което ѝ придава и влиянието, което тя оказва върху неговото поведение и взаимоотношенията му с другите, служи за изработване на диференциална диагностика, за оценка на резултата от лечението, за избора на методите за психотерапевтично въздействие, за разработването на рехабилитационни програми и за експертна дейност.

В заключение може да се каже, че колкото по-рано се формират модели на поведение, в които се отделя внимание и проявява грижа за здравето, толкова повече в дългосрочна перспектива ще се постигне превенция на заболяванията.   Промените в нагласите и убежденията на пациентите ще окажат положителен ефект върху лечебния процес и психичния им комфорт. Това дава отговор на въпроса защо са така важни нагласите, убежденията и моделите за справяне при здраве и болест.
    

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Грънчарова, Гена:  Управление на здравните грижи. Плевен. 2005

2. Попова, Стоянка; Керековска, Албена: Социална медицина. Варна. 2013

3. Стойков, Димитър: Справочник за здравни грижи. Плевен. 2012

4. Попова, Стоянка; Георгиева Лора: Професии в здравеопазването. Варна. 2011

5. Грънчарова, Гена: Социална Медицина. Плевен. 2002

6. Димитрова, Донка: Достъп до медицинска помощ - подходи и модели за измерване и оценка. Пловдив. 2010

7. Радева, Мария: Здравната система в България. Варна. 2008

8. Витулкас, Георгос:  Нов модел за здраве и болест / Георгос Витулкас ; Прев. от [англ.] Иван Енев и др - 2. изд. - София : Анхира, 2006

9. Найденов, Тотко:  Здравето и болестите на българите.  София : Ню медиа груп  2007

10. Балинт, М.: Лекарят, неговият пациент и болестта. Фонд. “Невронауки и поведение”. София. 1997



11. Николкова, С., Маринов, П.: Психиатрия, психология и психотерапия. София. 2007
   





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница