Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Упълномощаването на св. Йоан (1:17-20)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Христос живее вечно
| Упълномощаването на св. Йоан (1:17-20)
17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; 18 Бях мъртъв, и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. 19 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, 20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви. 17-18 Когато видя Господния ангел, Данаил каза: “Аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. . . . И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан” (Данаил 10:9-11). Реакцията на св. Йоан при вида на прославения Господ е почти същата; но Христос му казва да не се страхува. Макар страхът да е правилната първа реакция, той трябва да бъде премахнат. В крайна сметка внушителното великолепие на Бога не е причина за ужас в християнина; то е основание за нашата увереност и стабилност. Присъствието на Христос е, много основателно, повод за невярващите да припадат и да се крият, подбудени от истински ужас (сравнете 6:15-17); но нашият Господ идва при св. Йоан (и при нас) в любов, и го изправя на краката му. Присъствието и дейността на Бога в Облака беше за египтяните ужасно знамение за тяхното унищожение; но за заветния народ Той беше Утешителят и Спасителят. Същото противопоставяне е изложено в Авакум 3:10-13: Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо. Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие. С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеел народите, Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началник от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. Исус е Бог, Първият и Последният, както казва Господ за Себе си в Исая 44:6: “Аз съм Първият и Последният, и няма друг Бог освен Мене” (сравнете Исая 48:12). Възприемайки друго старозаветно име за Бога, Исус обявява, че Той е Живият (ср. Вт. 5:26; Исус Навиев 3:10; Псалм 42:2; Еремия 10:10): Той е самосъществуващ, независим и управлява всичко – и Той, “като беше възкресен от мъртвите, не умира вече, смъртта няма вече власт над Него” (Римляни 6:9). Св. Йоан може да бъде възкресен в стих 17 поради истината от стих 18, че Христос живее вечно. Като Възкръснал Господ, Христос има ключовете на смъртта и на ада.148 Империята претендира, че има всяка власт, че притежава властта над живота и смъртта, и над гроба; но Исус заявява, че Той – а не Държавата, нито императорът, нито Сатана, нито началникът на синагогата – владее над цялата действителност. Той е Господар на живота и на смъртта, на цялата история и на вечността; и според това пълно господство Той поръчва на св. Йоан да напише тази книга, която толкова ясно и недвусмислено излага истината за Неговата вечна и пълна власт. 19 Упълномощаването на св. Йоан е прекъснато от неговото припадане като мъртъв; сега, когато е “възкресен,” на него отново му е заповядано: Напиши, прочее,149 това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире. Някои тълкуватели разглеждат това като трикратно очертаване на цялата книга: св. Йоан пише за това, което е видял (видението на Христос), после за настоящето (църквите, в глави 2-3), и накрая за бъдещето (глави 4-22). Но такова разделение е доста произволно; Откровение (като всички други библейски пророчества) разкрива минало, настояще и бъдеще едновременно в цялата книга. По-приемливо значение на това твърдение е, че св. Йоан трябва да напише това, което е видял – видението за Христос между светилниците, държащ звездите – и това, което те са, т.е. какво те означават или на какво съответстват. Думата са (гръцки eisin) е най-често използвана в Откровение в този смисъл (1:20; 4:5; 5:6, 8; 7:13-14; 11:4; 14:4; 16:14; 17:9, 10, 12, 15). Така стих 20 продължава именно в това, да обясни символизма на “това, което си видял” (звездите и светилниците). След това св. Йоан е упълномощен да напише нещата, които имат да станат подире, или (както ни казва в стих 1) “онова, което има да стане скоро.” Изглежда изразяването има за цел да съответства на описанието на Този, “Който е, Който е бил, и Който иде”: Така, “процесът на времевата история отразява вечното естество на Бога.”150 Можем на това място да направим едно отклонение, за да обсъдим една грешка, която е широко разпространена сред хората, които възприемат претеристкото тълкуване на Откровение. Двата факта на символичния стил на св. Йоан и неговото очевидно съдържание против тоталната държава са накарали някои да вярват, че политически чувствителното послание е наложило употребата на символизъм – че св. Йоан написва Откровение в таен код, за да скрие своето послание от имперските бюрократи. Това е възгледът на Джеймс Калас (който между другото също твърди, че Йоан пише по времето на император Домициан, а не при Нерон): Той пише в умишлено прикрит език. Прибягва до образност, която римляните няма да разберат. Той не може да пише по буквален и очевиден начин. Не може да каже в ясни и недвусмислени понятия това, което е най-близо до неговото сърце. Какво би се случило, ако напише това, което вярва, че Домициан е богохулният син на самия дявол? Какво би станало, ако прогласи, че Римската империя, в своите изисквания човек да се поклони пред Цезаря и да го хвали, е дяволска схема на самия Сатана, предназначена да откъсне хората от Исус? Писмото никога нямаше да бъде изпратено. То никога не би минало през цензурата. И затова той трябва да замаскира и да прикрие неговия истински смисъл. Той трябва да прибегне до небуквален символизъм, до неясни и привидно безсмислени названия, които неговите римски цензори биха видели единствено като изкуфели бълнувания на полудял старец.151 Може да има някаква истина в това, като периферният поглед към употребата на числото 666 в 13:18 спрямо Нерон (не Домициан) – “код,” който Римляните биха били неспособни да разшифроват правилно. Но дори и без това сведение, книгата Откровение ясно е документ на държавна измяна, и всеки държавен бюрократ би бил способен да разбере това. Помислете какво видяхме вече в описанието на Исус Христос от св. Йоан: Самото твърдение, че Той е началникът на земните царе, е атака срещу автономността на императора. Самата първа глава на Откровение е подсъдна, и символизмът тук ни най-малко не прикрива този факт. Причината за употребата на символизма е, че Откровение е пророчество, а символизмът е пророчески език. Трябва също да помним, че римската власт знае много добре кой е бил св. Йоан. Той не е бил “полудял старец,” който е бил заточен само заради “изкуфели бълнувания.” Той е Апостол на Господ Исус Христос, под имперско заточение заради Божието Слово и Свидетелството на Исус (1:9). 20 Исус обяснява на св. Йоан тайната на седемте звезди и на седемте златни светилника. Тук също е важно да се подчертае, че това не са кодови имена. Библейският символизъм не работи по този начин. Истината е, че библейският символизъм поставя нещата във връзка едно с друго; той изгражда връзки в нашите умове и ни кара да видим предметите от тази гледна точка. Тези твърдения за звездите и светилата не са “дефиниции,” а излагат различни гледни точки към ангелите и към църквите. Коментарът на Майкъл Уилкок ни помагат да разберем тази употреба на символизма: “Дори едно много бегло изследване на новозаветната употреба на думата ‘тайна’ показва, че тя не носи тук своя обичаен съвременен смисъл на ‘загадка, мистерия.’ Тя е всъщност нещо скрито, но не по такъв начин, че да можете да следвате поредица от улики и накрая да го разберете; по-скоро това е истина, която или знаете, или не знаете, в зависимост от това дали ви е била открита.”152 Така, когато Христос отъждествява тези неща едно с друго, Той не казва, “това е символ, а онова е ‘истинското’ значение на символа. Той казва, че тук има две неща, които съответстват едно на друго, бивайки еднакво реални от различни гледни точки.”153 С други думи, “имаме не обяснение на символното понятие с истинско, а изявление, че тези две понятия, които са еднакво реални, са просто взаимозаменяеми. . . . Йоан не дава обяснения, а равностойни понятия. Той не се занимава да ни разказва, че ‘светилниците,’ които не разбираме, означават ‘църква,’ което ние разбираме. Той по-скоро се занимава да ни каже неща за светилниците и за невястата, и за града, и за църквата, за двадесет и четирите старци и за 144,000 и за безбройното множество; тяхното значение ние вече трябва да знаем от останалото Писание, и той само ни напомня в движение, че всички те съответстват едно на друго и са различни описания на едно и също нещо.”154 Така седемте звезди съответстват на ангелите на седемте църкви.155 Ангелите и звездите често се свързват заедно в Библията (сравнете Юда 5:20; Йов 38:7; Исая 14:13; Юда 13; Откровение 8:10-12; 9:1; 12:4), и тук “ангелите” на църквите се свързват със съзвездието на Плеядите (виж коментарите върху ст. 16). В допълнение – и това е едно от тези неща, както Уилкок посочи по-горе, “които вече трябва да знаем от останалото Писание” – ангелите и звездите се свързват с властта и управлението (сравнете Битие 37:9; Юда 5:20; Данаил 8:9-11; 10:13, 20-21). Сега, когато Господ говори на седемте църкви в Глави 2-3, Той се обръща към ангела на всяка църква; ясно е, че Христос държи ангелите на църквите отговорни за живота и поведението на съответните им църкви. След това, в последните части на пророчеството виждаме седем ангела да изсипват осъждение върху бунтовната земя (сравнете Откровение 8-9, 16). Всички тези неща са съответствия: Седемте звезди, съзвездието на възкресението и господството, са ангелите, което съответства на управлението на Църквата. Друга страна на ангелската образност в Библията, която подкрепя това тълкувание, засяга връзката между ангелите и пророците. Главният белег на библейския пророк е, че той стои в присъствието на Бога и на ангелите по време на събиранията на небесния Съвет (сравнете Исая 6:1-8; Езекиил 1-3, 10), ставайки по този начин негов упълномощен говорител към Божия народ (сравнете Еремия 15:19). Съществената разлика между истинския пророк и лъжливия пророк е, че истинският пророк е взет чрез Духа в Облака, за да участва в това събрание: Така казва Господ на Силите: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват; Те ви учат суета, Изговарят видения от собственото си сърце, А не от устата Господни. На ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир; И на всеки, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло. Защото, кой от тях е стоял в съвета на Господа Та е видял и чул Неговото слово? Кой от тях е внимавал в словото Му и е чул? Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Дори ураган вихрушка; Ще избухне върху главата на нечестивите. Гневът на Господа няма да се върне Догдето Той не извърши и догдето не изпълни Намеренията на сърцето Си; В послешните дни ще разберете това напълно. Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не съм говорил, а при все това те пророкуваха. Но ако бяха стояли в съвета Ми, Тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми, И щяха да ги връщат от лошия им път И от злите им дела. (Еремия 23:16-22) Пророците не само наблюдаваха разискванията в небесния Съвет (сравнете 3 Царе 22:19-22); те действително участваха в тях. Всъщност, Господ не прави нищо без да се съветва със Своите пророци (Амос 3:7). Ето защо характерната дейност на библейския пророк е застъпничество и посредничество (сравнете Битие 18:16-33; 20:7, първата поява на думата пророк в Писанието). Като членове на Съвета пророците имат свободата да говорят с Бога, и са способни да спорят с Бога, често убеждавайки Го да промени Своето намерение (сравнете Изход 32:7-14; Амос 7:1-6). Те са Негови приятели, и затова Той говори открито с тях (Битие 18:17; Изход 33:11; 2 Летописи 20:7; Исая 41:8; Йоан 15:15). Като образи на напълно изкупения Човек, пророците участваха в Божията слава, упражнявайки господство над народите (сравнете Еремия 1:10; 28:8), бивайки преобразувани етично (сравнете Исая 6:5-8) и физически (сравнете Изход 34:29). Така те представляват небесните ангели, и затова не е изненадващо, че думата ангел (евр. mal’āk, гръцки angelos) се използва, за да опише библейския пророк (сравнете 2 Летописи 36:15-16; Агей 1:13; Малахия 3:1; Матей 11:10; 24:31; Лука 7:24; 9:52). Всъщност, първообразният Пророк в Писанието е Господният Ангел.156 Затова има изобилни библейски примери пророческите управители на църквите да бъдат считани за ангели на църквите. Вероятно всеки ангел представлява един пастор или епископ; но св. Йоан би могъл да говори за звездите/ангелите просто като олицетворение на управлението на всяка църква като цяло. И Господарят на небето и на земята ги държи в Своята дясна ръка. (Това е същата ръка, която Христос използва да възкреси св. Йоан в ст. 17; следователно св. Йоан е “ангел”). В по-общ смисъл това, което важи за ангелите, важи за Църквата като цяло: св. Павел увещаваше Филипяните да се докажат “безукорни и незлобливи, непорочни Божии деца всред опако и извратено поколение, между които блестите като светлина [светила, звезди] на света” (Филипяни 2:15). Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|