Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Вавилон
- Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да споделите нейните язви
- – за да не участвувате в нейните грехове
- Затова в един Ден нейните язви ще дойдат, мор, печал и глад, и тя ще бъде изгорена с огън; защото е силен Господ Бог, който я съди
18 – ВАВИЛОН ПАДНА!Излезте от нея! (18:1-8) 1 След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се освети от неговата слава. 2 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; 3 защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудствуваха с нея, замните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. 4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й; 5 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. 6 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. 7 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал и дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. 8 Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди. 1 Сега св. Йоан ни представя друг Ангел – вероятно Господ Исус Христос, според описанието, сравнено с думите за Христос в Евангелието на св. Йоан: Той идва от небето (Йоан 3:13, 31; 6:38, 58), има голяма власт (Йоан 5:27; 10:18; 17:2), и земята се освети от Неговата слава (Йоан 1:4-5, 9, 14; 8:12; 9:5; 11:9; 12:46; сравнете 1 Тимотей 6:16). Изразът съответствува на този в 10:1, който както видяхме ясно говори за Божия Син. Последният израз е на практика повторение на Езекиил 43:2, където за Бога се казва, че “земята светеше с Неговата слава.” Самият Христос, който носи Божия гняв върху Блудния Град, идва да обяви съда върху него. Унищожението на отстъпниците от завета изявява Неговата власт и слава в Земята. 2 Прогласяването на Божия Пратеник е същото (сравнете 14:8): Падна, падна великият Вавилон! Нейната гибел е сигурна, и затова за нея се говори като за вече извършена. Това е подобно на погребалната песен, която Амос пее против Израел: Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я дигне. (Амос 5:2) Отстъплението на Ерусалим е станало толкова голямо, че нейната присъда е вечна и неотменима. Тя е Вавилон, непреклонният враг на Бога, станала е обиталище на демони и свърталище на всеки нечист дух, и свърталище на всяка нечиста и омразна птица, обратно на Новия Ерусалим в 21:27 (“нищо нечисто . . . няма да влезе в него”). Блудницата е в пустинята (17:3), направена е запустена заради своите грехове (17:16; сравнете Матей 24:15; нашите думи пустиня, пустош, запустяване и запустявам са в основата си една и съща дума на гръцки). Пустинята е, както вече отбелязахме, мястото на греха и на демоните (Матей 12:43; сравнете Лука 8:27). Важен източник за това е първоначалното запустяване на света чрез демонично вдъхновения бунт срещу Бога (Битие 3:17-18). В следствие от това, в Деня на Изкуплението един козел беше изпъждан в пустинята, носейки греховете на хората. Този “изкупителен козел” беше буквално пращан на или за “Азазел” (Левит 16:8, 10, 26),601 име за “козела-демон,” който живее в пустинята.602 Исая пророкува за запустяването на Вавилон: Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там. (Исая 13:21) Божият гняв срещу Едом е изразен в подобен език: Няма да угасне ни нощем ни денем; Димът й ще се издига непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века. Но пеликанът и таралежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И Господ ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване. . . . Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици. Дивите котки ще се срещат там с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Също и бухалът603 [Lilith] ще се настани там Като си намира място за почивка. (Исая 34:10-14) Сега ангелската заповед прилага древните проклятия за бутновните юдеи от първи век. Тъй като Израел отхвърли Христос, целият народ стана обладан от демони, без каква да е надежда за възстановяване (сравнете Матей 12:38-45; Откровение 9:1-11). Тази трагедия е подчертана от Йоановата употреба на понятието обиталище (katoikētērion), дума, която на друго място е използвана за мястото на Божието особено Присъствие, в небето, в святия град, в Храма и в Църквата; “на мястото (katoikētērion), Господи, което си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха” (Изход 15:17; сравнете 3 Царе 8:39, 43, 49; 2 Летописи 30:27; Псалм 33:14; 76:2; 107:7; Ефесяни 2:22). Ерусалим, който беше Божието обиталище, сега стана нечисто обиталище на бесове. 3 Изоставянето на Израел и извращаването на нейното призвание като учител-свещеник отново се посочва като причина за нейното погубление (сравнете 14:8; 17:2, 4). Тя е извършила блудство с народите, с царете и с търговците, продавайки своите дарове вместо да води народите към Царството, присъединявайки се с тях в опит за събаряне на Царя. Ударението върху търговците е най-вероятно свързано с търговските дейности около Храма (виж по-долу, върху 18:11-17а). Покварата на търговията в Храма е засегнала литургията на целия народ. Целият живот произтича от религиозния център на обществото;604 ако коренът е изгнил, плодът е негоден. Затова Исус влезе в конфликт със среброменителите в Храма (Матей 21:12-13; Йоан 2:13-22). Като отбелязва, че много от магазините са принадлежали на семейството на първосвещеника, Форд цитира описанието на Йосиф Флавий за първосвещеника Анания като “големия печалбар.” Конкретно, “дворът на езичниците явно е бил място на процъфтяваща търговия с животни за жертвоприношения, вероятно поддържана от семейството на първосвещеника.”605 Това е в съгласие с вече направената бележка, че Вавилон не е обикновена блудница: Нейното наказание чрез огън показва, че тя е от свещеническото съсловие (вижте върху 17:16). 4-5 Тъй като Израел щеше да бъде унищожен, апостолите прекараха голяма част от своето време в Последните Дни призовавайки Божия народ към религиозно отделяне от него, увещавайки ги да се съединят в Църквата (сравнете Деяния 2:37-40; 3:19-26; 4:8-12; 5:27-32). Това е посланието на св. Йоан в Откровение. Божиите хора не трябва да се стремят да реформират Израел, с неговата нова религия на юдаизма, а трябва да го изоставят на неговата съдба. Юдеите бяха “опитали сладостта на Божието слово и силата на бъдещия Век” – Век, донесен от Христовото изкупително дело – и отново отпаднаха. Щеше да е “невъзможно да се обновят пак и доведат до покаяние.” Юдаизмът – напразният опит да се продължи Старият Завет, заедно с отхвърляне на Христос – “е отхвърлен, и скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори” (Евр. 6:4-8). Старозаветната религия не може да бъде съживена; невъзможно е да имаме Завет без Христос. Не може да има връщане “назад” към нещо, което никога не е съществувало, защото дори бащите под Стария Завет се покланяха на Христос под знаците и печатите на временната епоха (1 Коринтяни 10:1-4). Сега, когато “Бъдещият Век” е дошъл, спасението е в Христос и в Църквата. Само погибел очаква онези, които се съединяват с Блудницата: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да споделите нейните язви (сравнете Евреи 10:19-39; 12:15-29; 13:10-14). Времето за покаянието на Израел беше изтекло, и сега греховете му бяха стигнали [буквално, приближили] до небето (сравнете Битие 19:13; 2 Летописи 28:9; Ездра 9:6; Еремия 51:9; Йона 1:2). Исус предсказа, че поколението, което Го разпъна, ще “допълни мярката” на своите бунтовни бащи, и така върху тях ще дойде “всичката праведна кръв проляна на земята” (Матей 23:32-35). Това пророчество беше изпълнено през първи век, както отбелязва св. Павел: “Те на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна” (1 Солунци 2:15-16). Затова се изисква не само религиозно отделяне – за да не участвувате в нейните грехове – но също е необходимо и физическо, географско отделяне (сравнете Матей 24:16-21), за да не споделите нейните язви. Езикът напомня за призива на Бога към Неговия народ да излезе от Вавилон в края на плена. Старозаветният текст говори в рамките на три идеи: идващото унищожение на Вавилон, идващото изкупление на верния Заветен народ, и възстановяването на Храма (Ездра 1:2-3; Исая 48:20; 52:11-12; Еремия 50:8; 51:6, 9, 45). По същия начин новозаветният народ трябваше да се отдели от Израел. Гонителите щяха да претърпят погубление от Божиите ръце, изкуплението на Църквата наближаваше (Лука 21:28, 31) и новият Храм щеше да бъде напълно установен. 6-8 Праведният Съдия изисква пълно възмездие: Въздайте й, както и тя е въздала, да, платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете и нея (сравнете Еремия 50:15, 29; Псалм 137:8; Исая 40:2). Както може да се предполага, тази заповед е изречена или към небесните ангели, или към римските войски, които са изпълнителите на Божия гняв. Изразът преведен като платете й двойно всъщност има еврейско удвояване на смисъла, давайки “двойно свидетелство,” с цел подчертаване: Удвоете й двойните неща. Това е нормалната реституция, изисквана според Библейския закон (Изход 22:4, 7).606 Така до степента, в която тя се е прославяла и е живяла разкошно, до същата степен й дайте мъки и печал. Двойна (или многократна) реституция в Библията е единственото, което престъпникът заслужава. Точно това заслужава той – строго, пропорционално нанасяне на гняв според принципа на равностойност на Божия lex talionis: “живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар” (Изход 21:23-25). Това наказание идва върху Блудницата, понеже тя казва в сърцето си: Седя като царица и не съм вдовица, и никога няма да видя печал – подобно на самохвалството на Лаодикийската църква: “Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо” (3:17). Текстът се основава върху Божието осъждение на Вавилон в Исая 47:6-11, произнасяне за съд, който ще дойде заради лошото отношение към Заветния народ: Но ти не им показа милост, Но си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца; И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му. Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, - И двете тези неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден Обезчадяване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейсва И голямото изобилие на обаянията ти. Понеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда – Понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга – Затова ще дойде върху тебе зло, Без да знаеш от къде се явява; И беда ще те нападне, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, Без да ти е било известно. Ерусалим е извършил греха на Ева, която прелюбодействува със Змея в стремеж да направи себе си Бог (Битие 3:5); защото когато казва “Аз съм,” тя се противи на изявлението на всевишния Бог: “Аз, само Аз, съм Господ; и няма друг Спасител освен Мене” (Исая 43:11). Затова в един Ден нейните язви ще дойдат, мор, печал и глад, и тя ще бъде изгорена с огън; защото е силен Господ Бог, който я съди. Господният ден ще дойде върху Израел в огнен съд, носейки внезапно погубление (1 Солунци 5:2-3). Думата Ден тук не означава някаква конкретна продължителност от време; но се използва тук за да покаже известна внезапност, както и да наблегне, че унищожението на Ерусалим няма да бъде случайно събитие: то идва като Ден на съда. Като свещеническа дъщеря, която е станала Блудница, тя щеше да бъде изгорена с огън (Левит 21:9). След като дойде този страшен ден, “там не остана нищо, което да накара идващите там да вярват, че някога е бил населяван.”607 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|