Исторически и логически сензорите са свързани с измервателната техника и измервателните уреди, например термометър, барометър, и др., но обобщаващият термин сензор (датчик) е свързан с развитието на автоматичните системи за управление (АСУ) като съставна част на обобщената логическа верига датчик — устройство за управление — изпълнително устройство — обект на управление. Специален случай е използването на датчици в автоматични системи за регистрация на параметри, например в системи за научни изследвания.
Съществуват две основни значения на термина:
1) чувствителен елемент, преобразуващ параметрите на средата в годен за техническо използване сигнал, обикновено електричен по природа, макар че може и да е друг, например — пневматичен сигнал;
2) завършено изделие въз основа на чувствителния елемент, което включва според потребностите: устройства за усилване на сигнала, линеаризация, калибровка, аналого-цифрово преобразуване и интерфейс за интеграция в системите за управление.
Тези две значения съответстват на практиката на използване на термина от производителите. В първия случай датчикът е неголямо, обикновено монолитно електронно устройство, например резистор, диод и т.н., което се използва в по-сложни електронни уреди. Във втория случай това е завършен функционален уред, който се свързва чрез някой от известните интерфейси към система за автоматично управление или регистрация. Например, фотодиодите от матрицата на цифровия фотоапарат и др.
Сензорите могат да бъдат различавани по големина, приложение, използвания преобразувателен метод или производствена технология. В зависимост от това как датчикът преобразува входящата величина, съществуват активни и пасивни сензори.
