Северна Америка Положение и големина
Изтегляне 83.14 Kb.
|
| Северна Америка
Положение и големина: лежи изцяло в западното полукълбо и на север от екватора. Отделена е от останалите континенто чрез Тихи и Атлантически океан. Най-северна точка – н. Мърчисън на п-в Бутия; на юг – н. Мариато на Панамския провлак; на изток – н. Чарлз на п-в Лабрадор и на запад – н. Принц Уелски в Аляска. Северна Америка заедно с прилежащите и острови заема площ от 24 247 000 кв.км. Брегова линия: силно нарязана, полуостровите съставляват 9% от площта, а островите без Гренландия 8%. Дължината на бреговата линия е 75500км. Северното крайбрежие е разположено на Северния ледовит океан, в който са разположени многобройни острови, които образуват Северноамериканския полярен архипелаг (най-големите от тях са: Бафинова земя, Виктория елзмир, Девън – силно рачленени брегове, фиорди). Дейвисовият проток отделя Северна Америка от Гренландия (най-големият о-в на земята). Най-дълбоко вдаденият залив в сушата е Хъдзъновият. На изток континента граничи с Атлантически океан, който образува дълбоко-вдаденият залив-естуар на р.Сейнт-Лорънс. Крайбрежието на Нова Шотландия има фиордов х-р. На изток от о-в Нюфаундленд се простира окенски шелф, който има голямо значение за риболова, тъй-като тук се срещат студеното Лабрадорско течение и топлите води на Гълфстрийм. Източното крайбрежие е равнинно и разчленено. От голямо значение за корабоплаването са естуарите на реките Хъдзън, Делауер, Чесънпик. На юг от н.Хатъръс Атлантическият бряг е заблатен с множество дюни, пясъчни коси. Още по на юг е п-в Флорида, който се отличава с ниски брегове, пясъчни коси, дюнни валове, заблатявания и коралови рифове. Големите Антилски о-ви и п-в Юкатан отделят Мексиканският залив от Карибско море, чийто северна и южна „ограда” са Големите и Малки Антилски о-ви (Куба,Ямайка,Пуерто Рико,Тринидад и Тобаго). Брегът на Средна АМерика е нисък, заблатен с дюни, лагуни, и коралови рифове. В най-южната част на Северна Америка се намира Панамският провлак, който е условна граница м/у Северна и Южна Америка. На запад континента се мие от Тихия Океан. Най-значителни са п-вите Аляска на север и Калифорния на юг. Най-дълбоко вдадени заливи са Калифорнийският и заливът на Сан Франциско. Най-голям крайбрежен о-в е Ванкувър, а на север в заливът на Аляска о-в Коудияк. Северна Америка е отделена от Азия чрез Беринговия проток широк 85 км.
Кордилерите се делят на 3 вериги: източната верига – Скалистите планини; западната верига – Западни Кордилери, която следи Тихоокеанското крайбрежие. Най-високият връх се намира в Аляска – връх Маккинли 6183м; третата верига е Крайбрежни Кордилери, минава по самото Тихоокеанско крайбрежие и крайбрежните о-ви. Между Карйбрежните и Западните Кордилери се простират множество протоци, фиорди и долини (калифорнийската). Между Западните Кордилери и Скалистите планини се простират множество плата и басейни (големият басейн и колорадското плато). В югоизточното подножие на Колорадското плато се намира сухата депресия Долината на смъртта – 85 м под морското равнище. На юг Кордилерите се разделят на 2 с-ми: източна, която продължава в Антилските о-ви и южна – в Панамският провлак. Средна надморска височина 720м. На изок се простира старонагънатата планинска с-ма на Апалачите – заоблени върхове, рядко надминават 2000м. Климат: от полярен до субекваториален пояс: Пояс на субекваториалния климат: обхваща Средна Америка и се намира под влиянието на екваториалните мусони и на североизточните пасати. Времето е постоянни топло и дъждовно (обилн валежи в Коста рика и Никарагуа). Пояс на тропичния климат: обхваща цялта територия на Мексико, Гватемала, Хондурас и Салвадор, п-в Флорида, Антилски и Бахамски о-ви. Влияние както на Атлантическия така и на Тихия океан. Океанско климатично влияние в крайбрежната и островната част и континентален х-р във вътрешността на Мексико. Субтропичен климатичен пояс: тясна изица по Тихоокеанското крайбрежие (Калифорния), северната част на Мексико и южните щати на САЩ. В зависимост от преобладаването на океанско или континентално климатично влияние субтропичният пояс се дели на: тихоокеанска област – Калифорния, горещо и сухо лято и дъждовна зима. Континентална област – Северно Мексико и Големият басейн – оскъдни валежи и продължителни летни засушавания, поради което оскъдни валежи и пустинен х-р на климата. Високи температури през лятото и ниски през зимата. Мусонна климатична област – влияние на влажните въздушни маси, навлизащи откъм Атлантическия океан, причиняващи значителни валежи. През зимата преобладава за известно време континентален х-р на климата – понижаване на температурите, превалява слаб сняг. Пояс на умерените ширини: голямо широчинни разпространение, влияние на двата оекана Тихи и Атлантически. Голямо разнообразие на самия климат, поради което се дели на 3 области: тихоокеанска климатична област – тясна крайбрежна ивица до западните склонове на планините, под влиянието на Тихия океан зимата е мека и почти безснежна а лятото прохладно, по западните склонове на планините падат обилни валежи; мусонна климатична област – наподобява мусонниа климат на Източна Азия, но с по-слаби зимни застудявания. По крайбрежието на Хъдзъновият залив зимата е сурова, докато в Нюфаундленд поради силното океанско влияние падат големи валежи, а зимните температури не са толкова ниски; континенталана климатична област –заема главно територията на Канада и по-голямата част от Аляска, влиянието на оеканите не се чувства. Големи антициклони през зимата са причина за големи студове, подобно на Сибир. Лятото не се наблюдава особено затопляне поради наличието на много езера, нарязаното крайбрежие и голямата облачност. Субарктичен климатичен пояс: на север до северната полярна окръжност и се намира под влиянието на арктични въздушни маси-областта на тундровия климат. Западната част има по-мек климат поради океанското влияние, а във вътрешността зимите са много сурови. Арктичен климатичен пояс: обхваща Северноамериканският архипелаг вкл. Гренландия, отличава се със най-суровите климатични условия на севрното полукълбо. Целогодишно влияние на арктичен въздух – абслоютен минимум в Гренландия -65 гр. Води: Северна Америка е богата на води, които обаче не са равномерно разположени по територията и. р.Мисисипи (голяма РЯКА! : ) – влива се в Мексиканският залив чрез голяма делта, трета в света по дължина заедно с притока си р.Мисури 6418 км и най-голямата водосборна област в континента. Леви притоци – р.Охайо с притока Тенеси. Десни притоци – Йелоустоун, Арканзас, Ред ривър, водещи началото си от Скалистите планини.През пролетта и лятото в следствие на обилните валежи и на снеготопенето тези реки предизвикват големи наводнения. р.Рио Гранде – влива се в Мексиканския залив 3033км. Реките, които се вливат в Атлантическия океан водят началото си от Апалачите – Хъдзън, Делауер, Чесъпик. Големите американски езера – на границата между САЩ и Канада (Горно, Хюрън, Мичиган, Ери и Онтарио), свързани са помежду си с канали, протоци и реки. На р.Ниагара, която свързва езерата Ери и Онатрио се намира Ниагарския водопад висок 49м. Ледникови езера – във вътрешността на континента: Уинипег, Голямо мече езеро, Голямо робско езеро, Атъбаска, от които извират реките Съскачуан, Нелсън, Макензи. Към Тихи океан текат следните реки – Юкон (главната река в Аляска), р.Фрейзър, Колумбия и Колорадо. Най-малко надземни течаши води има в Мексиканското плато – голям брой солени езера в безоточните области (Голямото солено езеро). Растителност: Северна Америка спада към холарктичната растителна област – голямо сходство с европейската и азиятската. В крайния север има тундрова растителност, а в най-южната дървоводни храсти от върби и брези. Във вътрешността на континента и около Хъдзъновия залив тундрата постепенно преминава в лесотундра, която на юг преминава в иглолистни гори, които в Канада и Аляска образуват Северноамериканската тайга (бор, бяла и черна ела). На места се срещат широколистни видове – бреза, топола и др. В областта на Големите Американски езера преобладават иглолистни гори (канадска ела, смърч) и широколистни (бреза, клен). Още по на юг от прерийте до Атлантическото крайбрежие следват широколистни гори (дъб,бук,клен,орех,кестен,топола). В южните и югоизточни части на САЩ има субтропична и тропична растителност (бамбук,палми,блатен кипарис,червено гумено дърво). В южа флорида има мангрова растителност. Около басейнът н р.Мисисипи се среща обширна степна растителност – Прериите, които на юг преминават в пустинните области на Мексико и Калифорния. Иглолистната растителност на Аляска и Канада преминава на юг в планинската растителност на Кордилерите (изключително разнообразие, уникална растителност-дъгласов смърч, вечнозелена секвоя, гигантска секвоя-150м.височна, възраст до 4000г.). Степна растителност между Сиера Невада и Скалистите Планини, а около Голямото езеро пустинни степи, достигащи до Мексиканското плато (кактуси,агаве,юка). Вечнозелена тропична растителност по Калифорнийското крайбрежие, известна като чапарал. Влажноекваториални гори в крайбрежните райони на Мексико,Средна Америка и Антилските о-ви (дървоводна папрат,палми,банани,махагоново дърво,кампешово дърво). Северна Америка е родина на редица култури, като: царевица, картофи, тютюн, домати. Животински свят: Северна Америка заедно с Европа и Азия образува голяма зоографска област. Поради безпощадното унищожаване на животинските в-ве някой от тях са изчезнали завинаги, а други са на изчезване (бизон, америк.гълъб, брадатият пешо). Арктични жив.в-ве в Аляска и Северна Канада (северен елен-карибу, мускусно говедо, бяла мечка, полярна лисица, бяла яребица, бял заек, а в крайбрежните води-тюлн, морж). В иглолистните гори се срещат американски лос, снежен козел,снежен овен, мечка, вълк, лисица, видра, бобър и др.). В поречието на р.Мисисипи и по Атлантическото крайбрежие се срещат редица влечуги и земноводни (мисисипски алигатор, гигантска костенурка) и множество птици (каролински папагал, колибри). В областта на прериите и пустинните райони на Кордилерите се срещат бизони, вълци, лисици, зайци, антилопи, ягуар. В неотропичната област на Южно Мексико и Средна Америка по-забележителни представители са тапирът, елени, свинята пекари, пумата, ягуарът, широконоси маймуни, мравояд и др.). Бостън е наричан най-европейският град в САЩ, тъй като е смесица от културата на двата континента Европа и Северна Америка. Градът е и световноизвестен студентски център, който привлича с красивите си тухлени сгради от ХІХ век, оживените кафенета и забележителни музеи с богати експозиции. Въпреки че е огромен, гъсто населен и много забързан град, Ню Йорк има какво да предложи на посетителите си, за да ги впечатли. Забележителностите, които привличат милиони туристи в Голямата ябълка, са разнообразни. Сред най-известните и красиви обекти са Статуята на свободата, Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Уолстрийт, централата на ООН, Бруклинският мост и още много други.Град Ню Йорк е един от най-големите градове както в САЩ, така и в света. Той е чудесно място за посещение от туристите, но не и за живеене. Едва ли има природна забележителност, която през последните десетилетия да е толкова експлоатирана от писатели, поети, туристически фирми, фотографи, модерни библейски учения, скъпи брачни агенции или пък търсещи реклама безумци, колкото Ниагарският водопад. Всъщност този водопад изобщо не е най-големият в света - нито е най-широк, нито е най-висок. Ниагарският водопад продължава да е най-посещаваният и най-атрактивният за милиони по света. Той представлява страхотна гледка и от канадска, и от американска територия. И двете държави са се постарали да направят всичко необходимо за рекламата и за привличането на туристи. 46-метровата статуя на жена с корона и вдигнат факел в ръка се превърна в символ на Америка от края на XIX и началото на XX век. Статуята на свободата си остава и до днес най-високата метална фигура в света. Ледниците и вулканите на Аляска По пътя към Ниагарският водопад Апалачите са най-старите планини в САЩ Долината на смъртта Каньонът на река Колорадо Ниагарският водопад - картини и звуци от края на света При гейзерите в Йелоустоунския национален парк Северноамериканското сладководно море През лятото експресът “Полярна мечка” превозва посетителите до резервата на индианците от племето кри в северната част на провинция Онтарио. Железницата е единствената сухопътна връзка на индианците с останалата част от Канада. На брега на езерото в Манитоба на няколкостотин метра отвъд тънкия пласт от лед, можете да видите жълтеникаво очертание да лежи в контраст с новия бял сняг. Това са белите мечки, които се срещат само на няколко места на планетата и Манитоба е едно от тях. В тази провинция на Северна Канада можете да предприемете организирана обиколка за наблюдение на белите мечки, което вече се превръща в туризъм. Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files -> destinacii UNWE%20files -> При какви обстоятелства придобиването на съществуваща компания е предимство за Хайнекен, в сравнение с инвестициите „на зелена поляна”? UNWE%20files -> Спам и системи за защита от спам UNWE%20files -> Експозе Русия destinacii -> Австралия и Океания destinacii -> Българско черноморско крайбрежие destinacii -> Южна Америка Изтегляне 83.14 Kb. Сподели с приятели:
|