Използвайте мозъка си
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
| 13 ПЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА Слънцето не винаги грее. Гроздето не винаги е узряло. Гробарите не винаги са без работа и мирът не винаги цари. Сега за жалост разбирам още една истина. Въпреки че чрез тези свитъци вече съм вкусил силното вино на успеха, знам че не мога да очаквам да премина останалите си дни по планинските върхове. Независимо колко се старая, колко упорствам и колко изпъквам в избраната работа, ще има все пак дни и седмици, и месеци, в които всичко, което опитвам, ще завършва с осуетяване на плановете и неуспех. Всички ние, дори най-силните и храбрите, изживяваме твърде много от дните си в страх от провал. Притежаваме ли торби злато и скъпоценни камъни? Не са достатъчни. Други имат повече. Защитени ли сме, в безопастност ли сме? Безопастност от какво? Имаме ли много любящи приятели и семейство? Можем ли изобщо да се доверим на приятелството? Ще издържи ли тази любов? Страхът от бедствие, водещо до провал, хвърля ужасна сянка върху всичките ни дни от живота. Формите и цветовете му са разнообразни, въображаеми и реални, смътни и ясни, временни и постоянни. Бедствието тероризира работника, борещ се да запази службата си, бащата, шепнещ молитва да може да изхрани семейството си, търговеца, надяващ се, че ще продаде стоката си, войника, повеждащ другите в битка. Той еднакво измъчва всички, принца и просяка, мъдреца и глупака, светеца и престъпника. Преди нямах понятие как да се справям с бедствията и получените от пораженията рани бяха достатъчно тежки, за да замъглят надеждите ми и да разбият амбициите ми. Никога повече. Това е нов живот и вече знам тайната за извличане на полза от пораженията, когато и да се натъкна на тях. Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата. Няма по-добра школа от бедствието. Всяко поражение, всяка мъка, всяка загуба, съдържат свой собствен кълн, свой собствен урок как да се осъвършенствам при следващата изява. Никога повече няма да спомагам за поражението си като отказвам да погледна истината в очите и да се поуча от миналите си грешки. Опитът е най-ценният екстракт от страданието, но едно от ужасните условия в живота е, че неговата мъдрост не може да се предаде на друг. Всеки трябва да посети собствената си школа и за всеки уроците са различни. Няма никакъв друг начин. Бедата обаче винаги е първата пътека към истината и аз съм готов да науча, което ми е необходимо да знам, за да подобря условията си на живот. Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата. Сега съм по-добре подготвен да се справя с всяка беда. За първи път разбирам колко бързо Bookbg.net 63 преминават и отминават всички случки и събития, лоши и добри, важни и маловажни, дело на човека, както и на природата. Всичко в живота не само постоянно се променя, но чрез взаимодействие причинява постоянни и безгранични промени. Всеки ден заставам на един тесен риф. Зад мен е бездънната бездна на миналото. Пред мен е бъдещето, което ще погълне всичко случило се днес. Независимо каква съдба ми е отредена знам, че ще й се насладя или изстрадам за много, много кратко време. Толкова малко хора разбират тази очевидната истина, а останалите оставят мечтите и целите си да изчезнат веднага, щом трагедията ги повали. Тези нещастни хора носят до смъртта със себе си собствения си венец от тръни и всеки ден очакват от другите съчувствие и внимание. Бедата никога няма да съсипе личност с храброст и вяра. Всички ни проверяват в пещта на бедствието, но не всички излизат от нея. Аз ще изляза. Златото може да остане цял месец в горящи въглени, без да загуби прашинка, а аз съм по-ценен от всяко злато. Всичко ще отмине. Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата. Сега виждам, че от бедата има голяма, но почти непризната полза. Единствено с нея, като на кантар, мога да претегля онези, които заявяват, че са ми приятели и така да науча истината. Тя е и състоянието, в което много лесно се запознавам с духовната си същност, и има удивителната възможност да ме предразполага към таланти, които в обстоятелства на благополучие вероятно биха останали неизползвани. От раждането до погребението бедата е с нас. Скъпоценният камък не може да се шлифова без търкане, а аз не мога да се осъвършенствам без изпитания. Приемам, че прегарянето от горещината и прогизването от дъжда на живота са били полезни за мен и все пак признавам, че след всяко преживяно нещастие съм крещял от гняв и негодувание срещу небето. Защо Бог да ми причинява толкова ужасни моменти? Защо Бог ме лишава от идни или други така важни за мен неща? Вече знам, че никога шансът да съществуваш и да действаш не са така цялостно обединени както при преживените от душата мъчителни бедствия. Тогава всичко зависи от това дали изправям глава, или я обронвам, дирейки помощ. Ако прибягна до обикновени уловки и трикове, шансът се губи завинаги и ще се окаже, че не съм нито по-богат, нито по-велик — за мое огорчение, може би, дори по- затруднен, по-беден и по-дребен. Но ако се обърна към Бог — и отсега нататък ще го правя, всеки злополучен момент може да се превърне в победоносен поврат в живота ми. Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата. Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|