Извършване на оценка на изпълнението на
Цел 4 Насърчаване участието на децата при формиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности
Изтегляне 4.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Оперативна цел 4 Насърчаване участието на децата при формиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности.
- Национални индикатори за ефективност на постигане на целта Степен, в която е децата участват при формиране и изпълнение на политики
- Степен, в която системата е подготвена да осигури участието на децата
- Етапни цели към реализирането на оперативната цел – липсват. Етапни срокове за реализирането на оперативната цел – липсват.
- Индикатор 1 Степен, в която е осигурено участието на децата при формиране и изпълнение на политики Индикатор 2
- Индикатор 1 Степен, в която е осигурено участието на децата при формиране и изпълнение на политики
- Община Основни дейности на местния детски съвет
- Индикатор 2: Степен, в която е системата е подготвена да осигури участието на децата
4.2.4. Цел 4 Насърчаване участието на децата при формиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности
Етапни цели към реализирането на оперативната цел – липсват. Етапни срокове за реализирането на оперативната цел – липсват. Индикатори към очакваните резултати – липсват. (Изведени са от оценителския екип.) Индикатори към целта – липсват. (Изведени са от оценителския екип.) Оперативна цел 4 борави с няколко определения, които не са дефинирани в стратегията. Оценителският екип уточни и дефинира понятията, за да може да анализира постиженията, а именно: “Участие” се отнася до свободното изразяване и реципрочната обмяна на мнения и действия, в които личности или групи от личности могат да влияят на процеса на взимане на решения по въпроси, които ги касаят и “детско и младежко участие”, което се отнася до практическото участие на деца и млади хора, като отделни лица или като група. Темата за детското участие е релевантно поставена в НСД, но тя е по-скоро принцип , изходна предпоставка, отколкото цел, особено по начина на формулиране. Освен това, при преглед на очакваните резултати се оказва, че е формулиран един, при това отново като принцип. Липсват индикатори и прицелни стойности, подобно и на другите три цели. В този смисъл не е налице вътрешна съгласуваност на целта, поради факта, че единственият очакван резултат не я описва и изчерпва. В същото време, темата за детското участие е широко и обхватно дискутирана и планирана на международно и европейско ниво. Програмата на Съвета на Европа137 “Да изградим Европа заедно и с децата” стартира през 2006 г. и в момента (2012 г.) завършва втори политически цикъл. Според Съвета на Европа стратегическата цел насърчаване на детското участие означава, че децата имат правото да бъдат чути и взети насериозно по всички въпроси, които ги касаят, било то в тяхното семейство или в институцията, в дневната грижа и в училище, в местните общности и националните политики, в здравеопазването, правосъдието, социалните услуги, включително и в процеса на правене на политики на европейско и международни нива. Някои деца имат нужда от повече помощ при достъпа до това право от други, по-точно децата в институции или задържаните, децата с мигрантски произход, ромски деца и деца в риск от социално изключване. Поради това Съветът на Европа продължава да включва децата в своите дейности, включително в разработването на правни стандарти и особено ще засилва детското участие в мониторинговите механизми. Създаването и разпространението на информация за правата на детето по начин, подходящ за деца, както чрез печат и онлайн, ще остане приоритет. Две са основните насоки, в които Съветът на Европа вижда своето практическо участие за реализацията на стратегическата цел насърчаване на детското участие:
В актуалния български контекст стратегическата цел за насърчаване на детското участие в правенето на политики се определя като “навременен акт, който цели да насочи страните-членки при закрилата и насърчаването на правото на участие на децата във вземането на решения, както и да създаде пространство за реализиране на това право за децата и младите хора. Още от самото си създаване през 2001 г. Държавната агенция за закрила на детето, като специализиран орган на Министерския съвет за гарантиране на детските права, се стреми да осъществява политика за закрила на децата, като я реализира чрез непосредствено насочени към децата дейности. Няма информация тези дейности да са станали по целенасочени в периода на оценка, или поставената цел в НСД да е повлияла на политиката в тази област. Релевантността на поставената цел с идентифицираните нужди на децата и семействата е определена като най-ниска в сравнение с другите три цели от представителите на ОЗД (69,9) и РДСП (63,6). В самата стратегия липсва информация за това да са идентифицирани и анализирани нужди, което логично води до констатацията, че тази тема е външно привнесена, което разбира се не означава, че не е актуална. Детското участие при правенето на политики у нас е по-скоро пожелателно и все още рамките на намеренията, отколкото реален факт и всекидневна практика. Оценителският екип направи преглед на постиженията до момента в областта, формулирайки индикатори за измерване, а именно
Оценителският екип предлага целта да бъде описана със следните очаквани резултати: Създадени механизми за участие на децата на местно и национално ниво и Професионалистите и родителите са готови да “чуят” децата. Логиката на очакваните резултати и индикатори е представена в таблицата по-горе. Затруднение в процеса на оценка на постиженията на тази цел се оказа от една страна липсата на дефинирани очаквани резултати и индикатори от авторите на стратегията, и от друга липсата на каквато и да е система за събиране на информация по темата. Индикатор 1 Степен, в която е осигурено участието на децата при формиране и изпълнение на политики При анализ на този индикатор трябва да се имат предвид децата, които участват в работата на съветите на децата и политиките, в обсъждането на които те участват. Дял на децата, участващи в работата на детските съвети на национално и местно ниво В изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и по специално насърчаване на детското участие, от 2003 г. към Държавната агенция за закрила на детето е създаден и функционира Съвет на децата. От началото на неговото създаване в работата му са участвали общо 87 деца от цялата страна. Няма информация за периода на оценка колко от тях са сменени, защото тази смяна се случва след навършване на 18 г. възраст на член на съвета. Според Правилника общият брой участници е 33, по 1 представител на всяка от 28 области и представители на НПО, работещи с деца с увреждания и деца от етнически малцинства. Правилник за дейността му е приет едва през 2010 г., като той регламентира основните принципи на функциониране. На местно ниво не е налична информация за периода на оценка колко младежки парламенти и съвети има изградени и съответно колко деца участват в тях. Делът на участващите деца на национално ниво е твърде нисък, съотнесен към общият брой деца в тази възрастова група (14-18 г.). Дял на децата в риск, включени в детските съвети От 2009 г. в състава на Съвета са включени 3 деца с увреждания, 2 деца от етнически малцинства и 1 дете от институция. По този начин се дава възможност на децата да изразяват своето мнение и ефективно да участват в процесите на взимане на решения при разработването на политики за тяхната закрила. Развитието на система за осигуряване на участието на децата във вземането на решенията и постигането на конкретни резултати е основен приоритет в работата на Държавната агенция за закрила на детето. Въпреки това, съществува голяма доза на неяснота какви конкретно са очакваните резултати от дейността на Съвет на децата към Държавната агенция за закрила на детето. Не е ясно по какъв начин включването още през 2003 г. на един представител на децата от всяка административна област в страната е довело до някакви практически промени. Или пък как факта, че през 2009 г. в състава на Съвета са включени 3 деца с увреждания, 2 деца от етнически малцинства и 1 дете от институция е предизвикал значими резултати в реалните политики по отношение на децата с увреждания, тези от етническите малцинства или намиращите се в институции. Относителен дял (предварително зададен и реално изпълнен) на политиките, консултирани с участие на Детския съвет при изработване на политиката за децата. Правилник за работа на съвета на децата се приема през 2010 г.138 Той регламентира начина на избиране и представителство, основните приоритети, както и провеждането на заседания 2 пъти в годината. Основните принципи и дейности на съвета са свързани с правенето на предложения за развитие на образованието, детското здравеопазване, културни интереси и свободно време; оказване на морална и логистична подкрепа при нарушаване правата на децата; подпомагане на деца в реализирането на идеи и проекти, свързани с детско благосъстояние; даване на мнения при създаването и реализирането на стратегии, политики и програми за закрилата и развитието на децата; съдействие за популяризиране на правата на децата; координиране на взаимодействието с други ученически организации; правене на предложения за награди на деца. За периода на оценка са проведени 6 заседания на съвета на децата. Наличната информация за тях показва, че всички те са посветени на обсъждане на детските права и инициативи и само едно заседание - на обсъждане на законопроект.
Освен това, представители на съвета на децата участват в заседания на Националния съвет за закрила на детето по определени теми: безопасен интернет; насилието над деца и от деца; за зависимостите - употребата на наркотици и алкохол от подрастващите; за причините за агресията сред децата; за въвеждането на здравно образование в училищата и за функционирането на Националната гореща телефонна линия за деца. На местно ниво ситуацията е доста различна в различните населени места. Информация по темата има основно за тези общини, които имат свои представители в Детския съвет на национално ниво и в които са учредени младежки парламенти. Повечето от тези съвети са създадени през 2009 г., като дейностите им са основно свързани с местни инициативи, а не толкова с участие в процеса на правене на местна политика, което подменя целта за въвличане на децата в правене на политики, които ги засягат. Особено важно е, че в повечето случаи няма бюджет за такива дейности.
При анализа на темата е необходимо да се разгледа и инициативата на УНИЦЕФ България “Община, приятел на детето”139, доколкото тя е първият системен опит да се работи на общинско ниво по това местната власт да започне активно включване на децата в процеса на правене на местна политика. Инициативата започва през 2008 г. В резултат, 12 български общини (от общо 264 в цялата страна) се включват в инициативата и получават статут „Община приятел на детето" през ноември 2009 г. (Видин, Враца, Варна, Димитровград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Добрич, Враца, Велико Търново, София). Тези общини са разработили ясни механизми за детско участие на местно ниво. На национално ниво такъв механизъм се създава едва през 2012 г., т.е извън обхвата на настоящата оценка. За периода на оценка се създават възможности за детско участие на национално ниво и отчасти на местно ниво. Все още, обаче, това участие се разбира по скоро като възможност децата да бъдат обучени, да участват в инициативи, отколкото да имат реално участие в обсъждането на конкретни политики, документи или стратегии. Индикатор 2: Степен, в която е системата е подготвена да осигури участието на децата По отношение на степента, в която системата е подготвена да осигури участието на децата е необходимо да се събира и анализира информация за това дали има ли подготвени професионалисти, които да гарантират това включване. За да се направи преценка на това доколко е подготвена системата, трябва да се имат предвид и нивата на детско участие, а именно:
Системата е в период на изграждане на разбирането за това какво конкретно означава детско участие, необходимо е време и конкретни механизми за това да стане устойчив модел и политика. За периода на оценка участието на децата е все още на ниво информиране и консултиране, което е най-ниското ниво. Децата получават информация за правата си от различни източници – медии, интернет, училище, НПО, работещи по темата. През 2004 г. е създадена с подкрепата на УНИЦЕФ и интернет страница, която да съдържа информация за правата на децата http://www.stopech.sacp.government.bg/?sid=child_bg. Много са институциите, които имат задача да работят с децата по темата – училище, държавни и местни институции и организации, НПО. На различни нива, от различни организации се организират и провеждат обучения и семинари за това да бъдат популяризирани детските права, и професионалистите да бъдат обучени за да гарантират включване. Няма нормативна база или конкретно описани правила и процедури, които да изискват и задължават професионалистите, работещи с деца във всички сектори (здраве, образование, социална политика) за да бъдат обучени да работят по участието на децата и да се съобразяват с тяхното мнение по подходящ начин. По отношение на планираните мерки в стратегията, свързани със създаване на специални помещения за изслушване на деца и подготовка на съдебната система да отговори адекватно на детските нужди няма информация, доколко са реализирани. ИЗВОДИ
ПРЕПОРЪКИ
Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 4.56 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
