Женската сексуалност
Майчинската функция в сексуалната
Изтегляне 1.37 Mb. Pdf просмотр
|
| Майчинската функция в сексуалната еволюция Думата „майка“ не означава жена като пасивно зачеващо създание или жена съзнаваща, че е заченала и родила деца от плът и кръв; „майка“ означава, отвъд благополучната или злополучна история на зародиша и кърмачето, човешката представа за съзидателност, самият символ на човешката плодовитост. Тъй като плодовитостта се възприема като обусловена от фалоса, детеродната майка се превръща сама за себе си и за другите в образ на автохтонния фалос не само по време на бременността, но и през кърмаческия период, преди детето да постигне експресивна подвижност на тялото си по отношение на околния свят. Майката е жива матрица — тя знае как, от кого, за кого има смисъл животът, който носи в себе си. Този смисъл, който тя не може да изрази, се проявява чрез развиващото се в нея дете. Бременната жена, съзнаваща или не бременността си, може да изрече предателски думи по повод на евентуалното си или реално зачеване, думи, често противоречащи на истинските й чувства и изразени чрез езика на тялото й. Детето е живот и този живот е непознато, истинско, живо, въплътено слово. Каквото и да е съзнателното отношение на бременната, тя достига не чрез него, а чрез соматичното си поведение спрямо плода си до истинското си, радостно или отхвърлящо, приемане на гениталното си положение, приемане винаги неосъзнато, или осъзнато, но премълчавано. Зачеването означава за нея да изрази чрез сексуален телесен акт своето обуславящо пасивно подчинение, активно обусловеното си приемане или безусловното си себеотдаване на законите на сътворението. Няма да се разпростирам тук върху различните либидни роли на функцията на майката в износването на детето и грижите за него — регресивна роля или катар-зисна, освобождаваща от страха, или отчуждаваща катексична. Изследването на вариациите на ролите е свързано едновременно с изучаването на нарцисизма и с това на първите емоционални човешки отношения в ранните или психотични невротични структури, с по- трудното изучаване на соматичния ефект, проявяващ се в телесността на кърмачето и в биологическите му функции, съвместими с всички вариации на здравословното му състояние и на възможностите му да оживее. |