www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 896 - падът.
290
Поради това през лятото на 1994 г. той се опита да накара босненските сърби да приемат
едно разделение на Босна, което щеше да бъде изключително благоприятно засърбите. Те щяха да получат на сто от Босна, а мюсюлманско-хърват- ската федерация – 51 процента. Босненските сърби обаче бяха прекалено уверени в позициите си и достатъчно пренебрежителни към заплахите на Запада, за да се откажат от сделката ида започнат нови офанзиви. На свой ред
НАТО отговори с въздушни удари. Сърбите отвърнаха, като плениха повече от 400 участници в международните мироопазващи сили. Напълно очевидни станаха последиците от неблагоразумието в миналото. Западните сили в Босна
вече не бяха актива пасив, защото представляваха потенциални заложници бе годината на решенията. През май хърватската армия си възвърна Западна Славония. В отговор сърбите обстрелваха с ракети Загреб, като убиха шести раниха двеста цивилни граждани. Бързият успех на хърватската акция открито показа колко слаби са сръбските бунтовници в окупирана
Хърватия. Сърбите в Босна подражаваха на тактиката на събратята сив Хърватия и нападаха граждански цели. Така през юни те засилиха обстрела над Сараево, а което е още по-лошо – през юли превзеха т. нар. сигурно убежище на ООН в Среб- реница. За Запада това бе може би най-унизител- ният и позорен епизод в цялата криза. За мюсюлманското население награда това означаваше екс-
290
Това ми го казаха един хърватски и
един босненски генерали, разбира се, се оказаха прави. – Бела Благодарение на Д.К.
- 897 - проприация и експулсиране, а за около седем хиляди души – смърт. Историята на тогавашните събития бе многократно пренаписвана. Истината е, че Хърватия с подкрепата на босненската армия – до голяма степен мюсюлманска – и на босненските хърватски сили предприе това, което международната общност в продължение на цели четири срамни години не успя. Хърватия и нейните съюзници изтръгнаха от сърбите голяма част от земята си и с победата си създадоха условия за някакво подобие на мири ред. На 4 август хърватската
армия отново превзе Книн и бързо прочисти района на Крайна. Поради липса на достатъчно тежки оръжия – заради необмисленото оръжейно ембарго на Запада, мюсюлманите не бяха в състояние да пожънат успех. Но ако не беше новата интервенция на Запада, чиито лидери както винаги се стремяха да извоюват ако непълна, то поне частична победа,
главният град, контролиран от босненските сърби – Баня Лука, също щеше да падне. Ако това себе случило, Босна щеше да бъде спасена като единна държава с изгледи различните етнически общности да заживеят заедно, управлявани от демократично избрана централна власт. Трябва да отбележим, че самата Баня Лука бе сцена на масово етническо прочистване отстрана на сърбите, които бяха изгорили омразните им
джамии и католически храмове, за да не напомня за многоверското и многонационално минало. Ако някой от градовете заслужаваше да бъде освободен от етническите „прочистватели”, то това беше Баня Лука. Не е възможно, особено след години на такава жестокост, да се водят справедливи войни без жер-