www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 899 -
фликт от типа на Виетнам или Ливан с потен-циално големи жертви от наша страна. Това е отчасти паникьорство, отчасти оправдание за инерцията. Има огромна разлика между пъл-номащабно сухопътно нашествие като в „Пу-стинна буря, от една страна, и редица военни интервенции, като се почне с вдигане на оръжейното ембарго срещу Босна, снабдяване на босненските сили с оръжия и се стигне до преките удари по военни обекти и комуни-кации, от друга. По-нататък твърдях, че ако самата Сърбия продължи да подкрепя агресията на
босненските сърби ... би трябвало да последва военен отго-вор – въздушни бомбардировки над мостовете на Дрина, които свързват Босна и Сърбия, на военни конвои, на артилерийски позиции око-ло (обсадените) Сараево и Горажде и на во-енни складове и други съоръжения, използва-ни за войната. Трябва да бъде ясно, че макар това да не е война срещу сръбския народ, до-ри съоръжения от сръбската страна на грани-цата могат да бъдат атакувани, ако те играят важна роля във войната.291Събитията през 1995 г. показаха, че такава тактика е успешна. Но едва на по-късните етапи от косовската акция през 1999 г. бе приложена моята Моя статия в
New York Times, 6 August 1992. – Бела Благодарение на Д.К.
- 900 - препоръка,
макари с недостатъчна пълнота, както ще стане ясно.
Дейтънските споразумения, подписани през есента на 1995 г, все още са рамката, в която функционира или не функционира Босна. Както и всички предишни планове за разделяне, те съдържаха прекалено голяма загриженост за (вече победените) босненски сърби, които всъщност създадоха целия проблем. Сърбите получиха отделна автономна територия – Република Сръбска. Тя трябваше да бъде част от Босна и Херцеговина. Наименованията сами по себе си издаваха начина на мислене – докато сръбската общност бе наречена република, то Босна и Херцеговина изгуби това определение.
Дейтънските споразумения са изключително подробни и това също е от значение. В тях са отразени различни и противоположни тенденции и напрежения. Мюсюлманите
наблягаха на тези аспекти, които засилваха териториалната и институционалната цялостна държавата. Сърбите, и в по- малка степен хърватите, подчертаваха онези, които осигуряваха местната власт. Най-важната точка от споразумението беше, че на бежанците се разрешаваше да се завърнат по домовете си. Ако това не бъдеше изпълнено, Дейтън щеше да означава разделение и победа за извършителите на етническото прочистване и за техните покровители в Белград. И засега става точно това. Докато бежанците се завръщат в териториите на Мюсюлманско-хър- ватската федерация, властите в Република Сръбска продължават упорито да пречат на представители на малцинствата да се върнат по домовете си, от които бяха прогонени. Така от седемстотин и пет-