Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 18 = 17+1 - езотеричната теза е първият израз на Божествената любов, нейните първи думи към плътния план. Ако в сърцето на окултиста няма истинска любов към учениците, то учението му е празно.
18 = 1+17 - езотеричната истина „Бог е любов". 18 = 3х6 - езотериката е живото оформяне на идеята за световната хармония. 18 = 2х9 - формалната поляризация или дихото-мията между „посветените" и останалите, „духовенството" и света, е необходимо условие за съществуването на езотерично учение. Неговият канал все още е твърде слаб, за да издържи принизяващото въздействие на плътния план като едно цяло, и в последния се промъкват отделни по-светли фрагменти - заключената в осемнадесет Божествена любов все още е твърде слаба, за да се оформи открито и да застане пред света - тя би била разкъсана на парчета, опошлена и в резултат - унищожена. И все пак тази езотерична обособеност за осемнадесет е мъчителна като неразрешимо противоречие, което тя, вследствие на показната хармоничност, самодостатъчност и горделивост, никога не признава. Учителите на осемнадесет се намират на нивото манипура-анахата-вишудха. Това означава плъзване от нивото анадхата-муладхара на седемнадесет, но духовното развитие все още не върви по права линия. 19 ДЕВЕТНАДЕСЕТ - посвещение, устойчив канал, духовен посланик, пророк, осъзната мисия. КОМЕНТАР. Деветнадесет символизира качествен скок в развитието на отношенията между финия и плътния план, съответстващ на осъзната мисия, тоест определена програма за просветляване на плътния план, изпълнявана в устойчивия канал на връзката му с финия. Ако човек осъществява тази мисия, то можем да го наречем духовен посланик или, както са казвали по-рано, пророк. Пророкът, тоест личността на деветнадесет, се различава от прогресора (човекът на единадесет) на първо място по основния план на съществуването си: за пророка това е финия, а плътния той възприема като чужероден, а за прогресора е обратното. Съответно съществува разлика и във възприятието им за собствената жизнена програма: за пророка тя е осъзната, естествена, макар и тежка, и очевидно е духовна, тоест санкционирана от неговото висше „аз"; за прогресора мисията на живота му нерядко е неосъзната, до голяма етерен неразбираема, неестествена и подозрителна - етически и телеологически, тоест присъщи са му усещанията за непознат натиск, който го води непонятно къде и го кара да извършва действия, чиято моралност (т.е., какво прави той и как въздействат върху него) от социална и земна гледна точка не е очевидна. За пророка тези въпроси не възникват: 19 = 11 + 8, тоест пророкът е прогресор, който е получил фини инструменти и се е научил да ги използва. Главният сред тях се явява устойчивият информационно-енергиен канал към финия план, постоянно съпровождащ пророка през живота му, с който последният умее да борави (макар и да не го прави винаги). Включването на финия канал обикновено става в зряла възраст и според окултната традиция се нарича посвещение. То често се предхожда от продължителна подготовка, лишения, изпитания и изкушения. Понякога посвещението е съпроводено от медитативни излизания във високите планове, видения на светци и други подобни феномени, а друг път - с необичайни енергийни ефекти; възможно е и да преминава без изобщо да бъде забелязано от дневното съзнание, но във всеки случай у човека възниква отчетливо усещане за собствена мисия и особени, никому другиго дадени възможности и способности да я осъществи. Съответните вътрешни усещания у него са съвсем неоспорими, макар и за околните, поне за неспособните да видят неговия устойчив канал и необичайно силна енергетика, те могат да изглеждат фантастични и неосновава-щи се върху каквото и да било. Ала само по себе си наличието на посвещение, устойчив канал и осъзната мисия изобщо не обезпечава нейното изпълнение. Просветлението на плътния план е твърде сложна задача и в много подробности можеш да се ориентираш единствено на място, което е кармично, и се предполага, че тъкмо затова и човекът се е въплътил в плътния план. Ала устойчивият канал често е възприеман от него (дори и на нивото на деветнадесет) като алтернатива на земния живот или източник на информация и енергия, облекчаващ съществуването в плътния свят. В някаква степен това наистина е така, но необходимата за посветения информация и енергия му дава самият канал и то без усилени молби и изисквания от негова страна. Но все пак помощта е изцяло спомагателна, а основната мисия на духовния посланик винаги е свързана именно с плътния план -понякога, за да измени нещо в него, но най-вече - да се ориентира, така да се каже, на място как е устроен земният живот, какви са неговите трудности, противоречия и така нататък. Тази информация се предава от човека по канала му във финия план, където става сведение за Владетелите на кармата, тоест духовните йерарси - в това се състои главната функция на канала, а посланикът, от гледна точка на финия план, се явява отдалечен наблюдател, предаващ сведения от области - твърде плътни, че да бъдат непосредствено достъпни. В тази информация той самият може да се ориентира много зле - главното е, че те не се изкривяват, което се постига на първо място чрез общо успокоение (понижаване на вътрешния ритъм), снижаване на емоционалния фон и отключване на субективните ментални оценки - всички тези фактори повишават нивото на смущенията в канала при предаване на информацията и в двете посоки. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|