Кабалистите за кабала
Ако обърнем внимание на един известен за всички въпрос – аз съм уверен, че всички съмнения за необходимостта от изучаване на кабала ще изчезнат от полезрението. Става дума за горчивия, въпиющ за справедливост въпрос, който задава всеки роден на земята: “В какво е смисълът на нашия живот?”
Й. Ашлаг [i] “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”
Абсолютното задължение, възложено на всеки – да се занимава с кабала, без нея човек не може да достигне целите на своето творение. Затова ние постоянно се въртим в кръговрата на живота и смъртта, едно поколение си отива друго идва – така до нашето поколение, което представлява остатък от душите, които не са достигнали целта, заради която са създадени, защото не са удостоени да достигнат тайните на мирозданието в миналите поколения, в които вече са били тук.
Й. Ашлаг “Предисловие към книгата Устата на Мъдрия”
Да се разбере управлението и замисъла на Висшето Желание, защо са създадени всички тези създания – това е предмет на науката кабала. Какво иска Творецът от своите създания, какъв ще бъде краят на кръговратите на света, неговите тайни – всичко това го изучаваме като физика на висшите сфирот.
РАМХАЛ [ii] “Даат Твунот”
Има тъмнина, която покрива човешките очи, пуска хората в изучаване на природата, от което те вече не усещат Твореца като Висш управител на всичко, а смятат, че всичко зависи от природата, късмета и случайността. Науката също им помага в това. Затова хората изобщо не усещат вътрешното управление на мирозданието. И така се спускат до най-низшето ниво толкова, че забравят кабала, не разбират истинското управление, следват природата и очите им не виждат Висшето управление.
РАМХАЛ “Адир ба Маром “
За когото мъдростта на кабала е неизвестна, този може да постигне само външното, видимото, материалното. Но главното - това е вътрешното, постигнато по пътя на вътрешно управление.
РАМХАЛ “Адир ба Маром “
Постановлението отгоре за забрана на откритото изучаване на Кабала е действително само през определен период от време – до края на 5250 г. [1490 г. н.е.], от това време нататък се отменя това постановление и се разрешава открито да се изучава “Книга Зоар”. А от 5300 г. [1540 г. н.е.] заниманията с тази мъдрост се смятат за висше предназначение и всички, както възрастни, така и деца, са длъжни да се занимават с нея, както е казано в “Рейа Меемна”.
А. Азулай [iii] “Предисловие към книгата Ор Хама”
Изучаването на “Книга Зоар” в наше време е настоятелно необходимо за защитата от злото, тъй като разкриването на мъдростта именно в това лошо поколение е необходимо, ЗА ДА имаме щит, с който да се задържим за Висшата сила. Предишните поколения са били по-близо до Твореца, но нашето, отдалечено от Твореца поколение може да бъде защитено само от кабала.
Я. Цемах [i] “Предисловие към Дървото на Живота”
Именно това поколение, толкова празно и отхвърлящо всичко е по-достойно от другите за Висшата светлина.
А. Кук “Игрот“
В днешно време е абсолютно необходимо овладяването на кабала. “Книга Зоар” е задължена да прокара пътя към вратите на освобождението.
А. Кук “Игрот“
Философите за кабала
„Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Затова той трябва да бъде наречен кабалист... Той е първият, който превежда неизвестната за съвременниците му дума „кабала” на гръцки език с думата „философия”.
И. Рейхлин [v] „Изкуството кабала”
„Същото това тълкование на Закона (vera illius legis interpretatio), което било разкрито на Мойсей в Божественото откровение, се нарича „кабала” (dicta est Cabala), което при юдеите означава „получаване” (reception)”.
Дж. Пико де ла Мирандола [vi] „Реч за достойнството на човека”
„Кабала се нарича способността за извеждане на всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей”.
П. Риций [vii]
„Буквалният смисъл на (Писания) се подчинява на условията на времето и пространството. Алегоричния и кабалистичен смисъл остава за векове, без времеви и пространствени ограничения”.
П. Риций
Кабала не ни оставя да прекараме живота си в прах, а издига разума към върха на познанието.
И. Рейхлин „Изкуството кабала”
„Изучавай кабала (artem cabbalisticam), тя ще ти обясни всичко!”
Т. Парацелс [viii] „Парагранум”
„Адам – първият човек знаел добре кабала. Той познавал всички обозначения на нещата и затова дал на животните подходящи имена, които по съдържанието си показват тяхната природа”.
К. Шпренгел [ix] „Скица на прагматичната история на лекуването”
„Общо съществуват две науки: ... Едната се нарича комбинаторика (ars combinandi) тя е мерило за прогреса в науката... Другата разказва за силите на Висшите неща, които са по-високо от Луната и които са част от природната магия (magia naturalis). Двете заедно се наричат от юдеите „кабала”.
Дж. Пико де ла Мирандола „Съчинения”
„Битие или език – това е адекватният субект на науката кабала... Затова става ясно, че нейната мъдрост в особена степен управлява всички останали науки”.
Р. Лулий [x] „ Съчиненията на Раймонд Лулий”
„Науки като теология, философия и математика взимат принципите и корените си от нея [кабала]. Затова всички тези науки (scientae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила и затова тяхната аргументация е недостатъчна без нея”.
Р. Лулий „Съчиненията на Раймонд Лулий”
Кабала дава непроизносимо име на висшия принцип; от него тя извежда под формата на еманация на втора степен четири принципа, от които всеки се разклонява на дванадесет, а те на свой ред – на 72 и т.н... до безкрайни следващи разклонения, както съществува безкрайно количество видове и под видове... В крайна сметка се получава, че всичко Божествено може да доведе до един Първоизточник, също както и цялата светлина, която свети от векове и сама по себе си и изображенията, които се отразяват в множеството огледала и в толкова отделни предмети, може да доведе към един идеален формален принцип – източника на всички тези изображения.
Дж. Бруно [xi] „Италиански съчинения”
„Тъй като хората не са имали верния ключ към Тайната, то страстта към знания, в крайна сметка е била сведена до различен род нелепости и поверия, от които възниква „вулгарна кабала”, която е далече от истинската кабала, а също различни фантазии под лъжливото наименование магия и с това се пълнят книгите”.
Г. В Лайбниц [xii] „Философски трудове”
„Истинска естетика – това е кабала”.
Ф. Шлегел [xiii] „ Издание на критиката на Ф. Шлегел”
Кабалистичния подход към Библията – това е херменевтика, която отговаря в убедителна форма на самостоятелността, на чудесната оригиналност, многостранност, всеобхватност, неизмеримост на съдържанието.
Й. В. Гьоте [xiv] „Материали към история на учението за цветята”
„Кабала не е продукт на Средновековието, нито на александрийското мислене. Незаличимият печат на нейния древно-еврейски произход и съществената разлика от неоплатоничното учение, виждаме в особения първобитен реализъм и целенасочен монизъм на този своеобразен възглед за света. Характерно за цялата гръцка философия и изцяло съхранената в неоплатонизма противоположност между света на постигнатите чрез ума същности, областта на истинското, действително битие и света на материалните явления – тази дуалистична противоположност отсъства в кабала (за нея материалният свят е само последната, крайна степен на реализация и въплъщение в истинската същност)”.
|
