Кабала за цялостна организация на живота
Областта на доброто и злото в нас се нарича “човек”
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| Областта на доброто и злото в нас се нарича “човек”
В човека съществува отверстие (врата) към светлината. Това не е светлината на човека, а тя навлиза през един отвор към нас. Трябва да усещаме това отверстие, за да привличаме светлината. Вътрешният човек усеща реалността като добро. Слоят на доброто и злото се усеща като добро и зло. Точно това е областта за работа над себе си. Външен човек. Той е онзи, който живее в тази област, притежава само желания за ядене, пиене, семейство (= секс) и за останалите желания от материалния свят. Външният човек не усеща вътрешните области. Във вътрешния слой на външния човек се намират продуктите на неговото възпитание, убеждения (в това число и нравствено – религиозните), мироглед, социални навици и други придобити от него норми и правила. Всички те са различни варианти на прояви на външния човек. Неговата област се намира близо до истинската област на вътрешния човек, но в качествено отношение е доста далеч. Като в песента: “Ти си до мен, ти си до мен скъпа и все пак си далеко като звезда”. Защото близостта, в истинския смисъл на думата, е единствено съответствието по качества. С едно ниво по-дълбоко се намира областта на доброто и злото в човека. Още по-дълбоко лежи областта на истинското добро. “Да бъдеш добър” означава да се намираш и да действаш от областта на истинското добро в човека. Областта на доброто и злото в нас се нарича “човек”. Това впрочем, образува полето на нашето изучаване. В началото, трябва да се научим да усещаме цялата област като едно. След това, постепенно трансформираш степените на злото в добро и добавяш към своя вътрешен човек онова, което си поправил. Благодарение на това, областта на доброто расте, а областта на злото намалява. При избора на злото, светлината ни напуска и това се усеща като мрак, самота и печал. Веднага след раждането, бебето усеща САМО своя външен човек. Тогава той е изцяло външен. Целият свят му принадлежи. Посредством ударите и опита той постига осъзнаване. Светлината дава импулс, “точка в сърцето” и тогава вътрешният човек започва да осъзнава, че нещо не е наред. Ако работиш върху себе си, то тази “точка в сърцето” се разраства и придобива обем. По този начин се изгражда структурата на човека. Трябва да се учим да усещаме всички слоеве на своето светоусещане. Как се проявява това в човека? В онзи, който изявява себе си като злодей, функционира само неговият външен човек. Той не вижда – на първо място в самия себе си – нищо вътрешно, не изпитва милосърдие. А ако го осъдят, той не се смята за виновен. Това, често пъти ни се струва непонятно, например, как така престъпникът не може да се “покае” за стореното. Защо е толкова “вироглав”? Отстрани говорят за вътрешния аспект на човека (дори да бъде на чувствено или морално ниво), но ако той не го чувства в себе си, то за него изобщо не съществува. Външно ни изглежда доста парадоксално, но той не лъже. С времето ще получиш все по-добър и по-добър контакт със самия себе си. Областта на “бойните действия” е областта на доброто и злото. Вътрешният слой е най-възвишен и лек. Чрез нисшите желания превръщаш доброто в зло. Сам по себе си, външният човек е абсолютното зло, там царства смъртта. Той все още не е “роден” човек, най-отделен е от източника на живота. Той е само егоист. Но всеки обитател на земята желае да получава за себе си, не е ли така? Единственото решение е да се научим да познаваме и развиваме своя вътрешен човек. Само чрез него получаваш светлина. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|