Поддържане на разговора След като връзката е направена и разговорът потръгне, най-добрият начин да го поддържате е да задавате на събеседника си въпроси, които не изискват отговор само с ДА или НЕ, а въпроси, които показват, че наистина очаквате някакъв отговор. Например, някой ви казва: „Аз съм от М.", можете да отвърнете с „О, бил съм там", като продължите: „От колко време живеете там?" Другият: „Там съм роден и все там съм живял". Вие: „Много рядко съм срещал кореняк! Семейството ви също ли е от там?" и т. н. От този разговор се разбира, че трябва да задавате въпроси, отнасящи се до последното, което е казал вашият събеседник. Просто вникнете в онова, което той току-що е казал и го разпитвайте повече за него. Тази техника на водене на разговор можем да наречем „подход на разработване на темата" - най-обикновената техника на добрия репортер, който иска да получи добро интервю.
„Разработването на темата"
Когато задаваш въпроси, избирай такива, които карат другия да задълбочи отговорите си. Действай като репортер - разпитвай, без да ставаш много натрапчив. Например:
Ти: „Имате ли предпочитания в яденето?"
Той: „Обичам италианската кухня"
Ти: „О, и аз бях в най-добрия италиански ресторант миналата седмица. Какво ще кажете за пермезана?"
Той: „Страшен е!"
Ти: „А ходили ли сте в Италия?..."
Щом улучите нещо заинтригуващо, продължавайте да питате, за да накарате събеседника да се задълбочи в темата колкото е възможно повече. Добрият събеседник навлиза в онова, което раз-казват другите.
И още нещо: описанието е най-добрата форма за общуване, тъй като поддържа интереса и стимулира хората към разговор. Вместо да кажете, че приемът у Л. бе забавен, кажете защо бе забавен.
Опишете защо сте прекарали добре, кой е бил там, какво се е " случило. Спрете се на подробностите, използвайте думи, съдържащи представи, рисувайте картина пред очите на събеседника си. Например: „Беше фантастично! Имаше дори оркестър - музикантите бяха облечени в бяло и изпълняваха стари шлагери. Целият салон бе декориран също в бяло, имаше много цветя, чудесно подредени..." Ако описанието ви е ефектно, можете да накарате събеседника си да се оживи, да поведете разговор, сякаш че и той е бил там...
Бъдете наблюдателни! Реагирайте правилно! Да бъдеш добър наблюдател и да реагираш правилно означава да внимаваш за настроенията и намеците на събеседника, изразявани било с лицето, било с езика на тялото. Например, ако попитате някого дали родителите му живеят наблизо и той се намръщи или се дръпне нелюбезно, това просто ще означава, че сте навлезли навярно в деликатна област. Може да е загубил някой от семейството си или да не е в добри отношения с родителите си, или просто да иска да ви каже, че това не е ваша работа и сте твърде любопитен.
Внимавате за сигналите, подавани от очите на събеседника! Ако той постоянно се зазяпва на другаде, ако ви гледа с отсъстващ поглед, то явно не сте му достатъчно интересни. В такъв случай бихте могли да си помогнете с „Изглеждате малко преуморен, има ли нещо такова?" или направо приемете подадения сигнал, прекратете разговора и се отдалечете.
Визуалните знаци, идващи от събеседника ви, могат да ви кажат точно толкова - та дори и повече - от онова, което той би ви казал с думи.
Вложете лична нотка в онова, което казвате!
Когато разговаряте с някого, задавайте въпросите си и отговаряйте на неговите въпроси, като изразявате личното си отношение: „О, вие идвате от К.? Ходим всяка зима недалеч от там. Ходите ли и вие? Много обичам това място..." След като направите личния си коментар по неговия отговор, задайте друг въпрос. Така ще се получи „взаимен разговор" - не обръщайте разговора в монолог, това отегчава другия!
Не правете така например: „О, обичам К.! Обичам да ходя на ски през зимата, а през лятото на риба по езерата. Дори смятам да си купя място в К., ако мога да събера парите. Просто сега не мога заради новата кола, която купих тази година с хонорарите си..." Това тотално разсейва и прекъсва връзката ви с хората.
Запомнете: трябва просто да подадете малко информация, да зададете въпрос, да изчакате отговора и отново да продължите с въпрос.
„Какво ви дразни най-много при разговор с някого?"
В повечето случаи когато ни е неприятен начинът, по който даден човек говори, ние не можем точно да кажем какво именно ни дразни.
Една интересна анкета по този въпрос провежда институтът ГАЛЪП в САЩ, като обхваща с въпросите си мъже и жени на различна възраст, от различни краища на страната, представители на различни нива на доходи и на образование. От участниците в анкетата е поискано да оценят единадесет най-често срещани говорни навици - дали те смятат тези навици за неприятни и в каква степен. Това единствено по рода си изследване ни дава ценна информация за онова, което може да дразни околните в нашата реч.
Резултати от анкетата на института ГАЛЪП на въпроса „Какво ви дразни най-много при разговор с някого?" (Цифрите показват проценти на отговорите.)
Едно допълнително изследване по този въпрос обаче показва стопроцентово, че за всички анкетирани е най-неприятно, когато другият непрекъснато говори само за себе си! Хората се дразнят от онези, които непрекъснато повтарят думичката „аз" и не слушат какво им говориш. Никой не обича самовлюбения събеседник.