Риба, рибни ресурси и аквакултури

В топ десет на консумираните риби и аквакултури в България едва на десето място присъства представител на черноморските риби - руска есетра–следващият представител в класацията е Черноморската мида (аквакултура), е едва на 15 –то място, според доклада за годишната консумация на риба и аквакултури от домакинствата и тяхното производство в Република България - София 2012 г.

Като основна причина за тези данни, анкетираните домакинства посочват високата цена на рибата и аквакултурите.

По брой на риболовни съдове – лодки и кораби (1150), България е на трето място в ЕС, след Италия и Румъния- изследване на Ernst and Young, 2011.

Липсват и ферми или стопанства за отглеждане на соленоводни, черноморски риби.

Броят на съществуващите към настоящия момент ферми за черноморска мида е 43 с обща продукция за 2012 г. от 878 тона.

На фона на общият брой от 451 стопанства за производството на риба и аквакултури, с обща продукция от близо 7557,4 т., броят на фермите за черноморски аквакултури, съответно обемът на производството, показват слабо развитие на отглеждането на черноморски риби и аквакултури.

Същевременно уловът на Черноморска риба и аквакултури от български риболовни кораби е малък като обем.

Обсъждайки проблема на черноморския риболов и развитие на рибарството и аквакултурите, трябва да се има предвид, че политиката на ЕС в последните години е към намаляване на риболовното усилие на плавателните съдове, осъществяващи стопански риболов в морски води. Наблюдава се и доказано намаляване на естествените популации. Същевременно търсенето на риба и рибни продукти на световно и европейско ниво се увеличава, особено в страните с висока консумация на риба и рибни продукти, като основен дял в търсенето заемат морските водни организми. „Заместител”, задоволяващ това търсене се явяват аквакултурите, в частност морските аквакултури.

Природните условия в Черно море се различават съществено от условията, при които се развиват марикултурите в страните от Западна Европа или други развити в това отношение морски страни. В тях съоръженията за аквакултури се монтират в добре защитени от вълнение райони като лимани, фиорди и силно врязани в сушата заливи.

По българското черноморско крайбрежие такива места липсват, което налага необходимостта от използването на щормоустойчиви съоръжения в незащитени от вълнение райони. Това несъмнено оскъпява производството от марикултури.

По-съществен сдържащ производството на риба фактор е температурния режим на черноморските води в годишен аспект. Подходящият температурен режим за активен вегетационен период на рибата (хранене и прираст) в Черно море е значително по-къс от този в Средиземно море, поради което получаването на готова пазарна продукция от ципура и/или лаврак (най-масово отглежданите видове риби по Средиземноморието в садки) у нас изисква по-продължително отглеждане (вместо за една за две календарни години), което оскъпява производството и го прави неконкурентоспособно. Към това трябва да се прибавят и рисковете за производството през често твърде неблагоприятните условия на зимните месеци и загубите на тегло, поради невъзможността рибата да се храни. Тази фактори също влияят негативно върху стойността на производството на морските организми и го прави по-неизгодно в сравнение с конкуренцията на средиземноморското крайбрежие. Високите летни температури в района на черноморското ни крайбрежие, също ограничават отглеждането на редица рибни видове, каквито са напр. пъстървовите риби. В същото време, благоприятни условия за създаването на мидени ферми по нашето крайбрежие съществуват, като отглежданите миди се отличават с добро качество и висок рандеман. Особено перспективно е създаване на затворен цикъл на производството чрез изграждане на преработвателни предприятия към мидените плантации. Друг значителен фактор с негативен ефект върху развитието на морските аквакултури е силното антропогенно замърсяване, което се изразява в значителна еутрофикация и появата на “цъфтежи”, причиняващи “кислороден дефицит” и “замори” в засегнатите участъци в крайбрежния район. Създаването на пречиствателни съоръжения, недопускането на попадане на нефтопродукти (особено актуален проблем за Бургаския район, поради разположението на Пристанище Росенец и нефтената рафинерия „Лукойл“) ще дадат възможност за развитие на марикултура в повече части на черноморския ни бряг.

В региона са установени промишлени запаси на газ, нефт, руди и нерудни полезни изкопаеми - мрамор и декоративни облицовъчни материали в южната част на региона, находище на каменна сол в централната.

Установени са големи количества от мангано – карбонатна руда в основата на олигоцена – находище „Оброчище”, най-голямото в Европа с приблизителен капацитет 130 млн. т, в северната част на региона.

Важен енергиен източник от национално значение е находището на природен газ в Черноморския шелф в блок ”Галата”. Находището е в експлоатация чрез концесия от “Петреко България”.

Газовото морско находище “Галата”, разработвано от американската фирма “Петреко Сарл”, има запаси от около 1.5-2 милиард куб. м. природен газ.

В българската акватория на Черно море се провеждат редица проучвания за други находища на изкопаеми горива- нефт и газ.

Вятърна и вълнова енергия – На черноморския бряг са разположени едни от най-големите ветроенергийни паркове в България, които генерират повече от 60 процента от всички вятърни мощности в страната, които са 634 мегавата.

Тяхното разположение е предимно по северното крайбрежие и на територията на Област Добрич - вятърен парк "Свети Никола" – с производство от 156 МВТ, Вятърен парк "Суворово" - 60 мегавата (Област Варна), ЛУКЕРГ Рeню – 42.5 мегавата край Каварна, Вятърни паркове "Шабла" и "Камен бряг" - 42 мегавата, Ветроенергиен парк "Калиакра", с. Българево – 35 мегавата, Вятърни централи "Селце-север", "Селце-север 2", "Селце-север 3", "Раковски" и "Раковски 2" - общо 16.5 мегавата, Вятърна централа "Могилище-запад" край Каварна - 16 мегавата, Вятърен парк "Кардам", състоящ се от четири части общо за 12.6 мегавата край Генерал Тошево, Вятърен парк "Карамелит" - 12 мегавата. Значително по - малки мощности за производство на вятърна енергия са разположени по крайбрежието и на юг от Стара планина.

Не са изградени и не функционират мощности за производство на електроенергия в акваторията на Черно море. Липсват и мощности свързани с оползотворяването на вълновата енергия.

Предизвикателствата пред сектора са свързани с неговото развитие в съответствие със спазването на европейските стандарти, Натура 2000 и Via Pontika, щадящото околната среда изграждане на нови енергийни мощности в акваторията на Черно море, както за производство на ветрова, така и на вълнова енергия.

Икономически капацитет на морската зона

Произвеждания в региона БВП (съвкупен БВП в трите Черноморски области – Бургас-3 409 074 хил.лв-5,22 % от националния БВП, Варна- 4 464 191 хил.лв (6,33 % от националния БВП) и Добрич - 1 279 746 хил.лв -1,82% от националния БВП ) е 9153011 хил.лв., 13,35 % от националния БВП - по данни за 2010 г.

В трите области на Черноморския район акцентите в стопанската дейност падат върху услугите, следвани от индустрията и селското стопанство

Изключително трудно е да се определи делът на морските дейности, морската индустрия и всички свързани с морето активности в общата икономическа картина нарегиона. Статистическите параметри отчитат няколко основни сектора – услуги, индустрия и селско стопанство, в които морските дейности остават скрити. Това предполага промяна на статистическия набор на информация, което вероятно ще бъде обект на обсъждане в цялостната интегрирана морска политика на ЕС, в т.ч. на всички морски държави- членки

Статистическите данни не позволяват калкулирането на стойности за техния дял в БВП.

Черноморските области са активни в дейностите по Оперативната програма на ЕС „Черноморски басейн 2007-2013“ /за първо повикване Варна 9 проекта, Добрич 4 проекта, Бургас….. проекта, за второ повикване …………….

В т.н. ”морска индустрия” се включват корабоплаване, корабостроене и кораборемонт, пристанищна дейност, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес. Всички тези дейности имат своя история, развитие и настояще във Варна. Характерно е, че всички дейности в морската индустрия са взаимно свързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите. Морската индустрия винаги е работила по международните изисквания и стандарти в пазарна среда. Добра предпоставка за нарастване значението на отрасъла в бъдеще е фактът, че ЕС определя развитието на морската индустрия като приоритетно.

Приходи от дейности през 2008-2012 година

.В областта са регистрирани 152 физически и

49 юридически лица, занимаващи се с тази дейност

През 2012 година в област Добрич са уловени и добити:

- риба - 379986 кг.;

- рапан - 802378 кг.;

- Черна морска мида – 1377 кг.

Мидените ферми в областта са 15.

По голямата част от улова е предназначен за пазара – ресторантьори и население.

Образование и наука

Черноморският район има добре развита образователна инфраструктура. Общообразователни училища – 302

Професионални гимназии – 55

Професионални колежи 8

Университети 8

От тях ориентирани към морето са:

ПГМКР "СВ. НИКОЛА" - гр.Бургас

ПГ по транспорт- гр. Бургас

ПГ "Св.Д.Солунски"- гр. Белослав, обл.Варна

ВМГ "Св. Н. Чудотворец"- гр.Варна

Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" – Варна

Технически университет- Варна

Морското ни образование включва две нива – средно и висше морско образование, което е резултат както от логиката на образователната система в нашата страна, така и от необходимостта от подготовка на изпълнителски и командни кадри за корабоплаването.

Научната инфраструктура, която трябва да обезпечи изследователската и иновационната активност на региона се свежда до 6 научни институти- воден транспорт, морски изследвания и океанология; хидро- и аеродинамика, металознание; рибарство и аквакултури; рибни ресурси.

В част от висшите училища и колежите се подготвят специалисти и извършва изследователска работа по проблеми, свързани с морето, което обаче е крайно недостатъчно за осигуряване на интелигентен растеж, син растеж и развитие на синя икономика, базирана на знанието.

Демография

Демографските проблеми, в резултат на отрицателния естествен прираст не подминават и този район, което се отразява и на всички системи.

В региона се наблюдава силен външен миграционен прираст, в резултат на избора на региона за втори дом на граждани на други страни-от бившия Съветски съюз, но и от ЕС.

Безработицата в региона нараства през последните две години: