Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- "Господи, дай ми сили"
| Глава 5
ПОВЕДЕНИЕ Магия на ситуацията У човечеството се е оформило някакво своеобразно презрение към проблема на поведението, което често се разглежда като повърхностно и несъществено за ядрото на личността. Мнозина смятат, че правилното поведение е важно, но още по-важно е онова, което стои зад него - мислите, чувствата, мотивите. Но в действителност не е така. От гледна точка на еволюцията - както личната, така и световната, - поведението на човека не е по-маловажно от онова, което стои зад него. Изобщо външното поведение е символ на вътрешното състояние, и то трябва да бъде тълкувано правилно. Но този проблем е значително по-сложен, отколкото ни се струва. Реалната ситуация, в която попада човек, оказва върху него невидимо /нерегистрирано от физически прибори/ силно въздействие. То е определено от характера на информационно-енергийните потоци, възникващи в дадена ситуация и непосредствено, телепатично влияещи върху човека. С друга терминология може да се каже, че всяка ситуация е магическа. Нека да разгледаме качеството, наречено обаяние. Обаянието е магическа способност в чист вид. Обаятелният човек може да е глупав, зъл или грозен, и въпреки че ние съзнаваме това, неговото присъствие ни е приятно и той сякаш ни омагьосва с маниера си, с думите си. На такъв човек е трудно да се противоречи и да се отказва. Той с лекота преодолява всяко отрицателно отношение. Обаятелният човек притежава реална власт над нас и над ситуацията като цяло. Но обикновеният човек понякога също бива обаятелен. Това най-често става, когато силно иска да се хареса някому. Възниква впечатление, че той е включил някакви вътрешни светлини: очите му се оживяват, променя се тембърът на гласа и ритъмът на движенията и през него сякаш приижда нещо магическо. И това нещо е енергийно-информационен поток от определен вид, от който на околните им става приятно; на практика това е енергиен подарък. Всяка ситуация притежава свое информационно-енергийно поле, тоест - съвкупност от енергийни потоци, които я съпровождат и пронизват. Но върху човек влияят не само полетата на непосредствено обкръжаващите го хора и предмети, а и полета на по-широки ситуации, в които той се оказва включен. Такива изрази като "всенароден подем", " напрегната фронтова обстановка", " обществено мнение" съответствуват на напълно реални информационно-енергийни потоци и полета. Основният момент, привличащ вниманието на подсъзнанието, е именно полето на ситуацията и неговото взаимодействие с човека. Впоследствие, обмисляйки случилото се, човек може да си фантазира, че не се е държал така, както е бил решил, а понеже се е усещал изморен или несъсредоточен, или пък някой му е пречел, е станало онова, което е станало. Но в действителност той се е намирал под пълен контрол на своето подсъзнание. То е определяло неговите мисли, чувства и действия в съответствие със своите планове и реалните информационно-енергийни потоци на ситуацията. Средство за съзнателен контрол над своето поведение човек получава тогава, когато успее да открие канал за връзка между информационно—енергийното поле на ситуацията и своето съзнание. Тоест, когато започне да осъзнава информационно-енергийния смисъл на случващото се и неговото значение за собствената му психика. Ако това не се случи, човек играе и на външно, социално, равнище протича адекватно взаимодействие-разговор, а на психологическо равнище - кражба на енергия, което е чист енергиен вампиризъм. Процесът на откриване на канали между полето на ситуацията и съзнанието е твърде опасен за психиката и самооценката. Понякога дори по-опасен, отколкото осъзнаването на собствените подсъзнателни програми. Точно затова подсъзнанието пази съзнанието, откривайки тези канали с голямо нежелание и само под натиск. Но пълното затваряне на тези канали не е добро, тъй като човек не може да оцелее, получавайки информация и енергия само от тънкия свят. Те са му необходими именно във вида, в който се излъчват от ситуацията. Емоции Всеки човек притежава определено излъчване, което се променя в зависимост от ситуацията, но като цяло съществуват по-отворени чакри, които работят, излъчват и възприемат енергия, и други, по-затворени чакри. От друга страна, всекиму е необходима енергия от всички видове, но в различни количества. Всяка ситуация, в която човек се оказва, му предоставя енергия от определен вид, и специална програма за енергийна стабилизация, разкриваща или затваряща съответните чакри, в зависимост от това какъв вид енергия е нужна на човека. Ако у човек има излишък от някакъв вид енергия, а ситуацията позволява тя да бъде изразходена, тази програма ще разтвори съответната чакра и през нея енергията ще бъде отдадена. Също така съществува и възможност да бъде задоволяван енергийният недостиг на всяка чакра, използвайки енергийни потоци, идващи непосредствено от тънкия свят. Но по определени причини подсъзнанието трудно успява да я извлече и да я адаптира за нуждите на психиката и на организма. Затова, ако в подсъзнанието няма специално изработени програми, то се обръща към енергийните резерви в тънкия свят, но сравнително рядко. Затова съответният ефект може да се нарече чудо - бързо оздравяване от неизлечима болест, действие в мигове на смъртна опасност, и прочие. Типичен пример за обръщане към програмата за попълване на енергиен недостиг представлява молитвата "Господи, дай ми сили", която помага, само когато е искрена. Ако съзнанието произнася молитвата, а подсъзнанието добавя: "Пък ако не дадеш, ние сами ще се оправим!", тогава помощ от тънкия свят, разбира се, няма да дойде. Искреността, в тесния смисъл на думата, означава съгласие между съзнанието и подсъзнанието. Емоциите в смисъл на силни афектни състояния възникват при несъответствие в разтварянето на определени чакри и енергийни потоци, протичащи през тях. Когато енергийният поток не протича, а залива чакрата, възникват емоции от маниакален тип, в зависимост за коя чакра става дума. Например, зверска ярост- през муладхара. Сексуален зов - през свадхистана. Гняв, ярост, влюбеност - през манипура. Любов -през анахата... Ако, обратно, енергията не достига, възникват емоции от депресивен тип. Страх -през муладхара. Сексуална депресия - през свадхистана. Емоционална угнетеност - през манипура. Продължителните емоционални състояния, както маниакални, така и депресивни, не са естествени, защото в човешкото подсъзнание има висши програми, стабилизиращи енергетиката. Тук има потенциално две различни възможности и двете по принцип се реализират. Да разгледаме, например, зверската ярост. Първата възможност се крие в това, че за да бъдат подтиснати дадени емоции, енергийният поток трябва да бъде пропуснат частично през съответната чакра /муладхара/. При този начин на подсъзнанието ще му бъде трудно да "смели " останалата енергия. И тя се превръща в отрова за човека и предизвиква различни неприятни последици - от депресии до инфаркт. По-естественият вариант е временно да бъде разтворена чакрата, така че енергийният поток да премине свободно през нея. Този вариант се осъществява, ако човек преминава адекватно през ситуацията, в дадения случай - ако даде воля на своята ярост като, да речем, грабне тоягата и наложи по гърба злодея. По време на това действие чакрата се отваря и пропуска енергийния поток, след което се притваря до обикновеното си ниво, а в душата на човека настъпва спокойствие. Храбростта по време на сражение е всъщност наличие на мощен енергиен поток, преминаващ през чакрата муладхара, която е разтворена повече от обичайното. В нашия просветен век, обаче, не винаги се създава възможност енергията да бъде реализирана по този начин. Подсъзнанието има възможност да разтвори чакрите без всякакви физически действия. И тук нямам предвид това, че емоционалният поток от ненавист или влюбе-ност се насочва към "жертвата" чрез погледа, макар че подобно действие е равнозначно на физически удар. Съществува друг начин за справяне с емоциите без да бъдат подтискани или насочвани към даден обект. Това става тогава, когато подсъзнанието "просто" разтваря дадените чакри и пропуска енергията не в околното пространство, а направо в тънкия свят и по-точно -в съответната област. При това емоцията се пропуска бавно. Кавичките при думата "просто" означават, че този процес е твърде сложен и се налага съответната подсъзнателна програма да бъде създавана, тъй като тя не се наследява чрез гените. Умението да се подтискат емоциите обикновено се възпитава у малкото дете от родителите и от суровата действителност, а способността същите емоции да се пропускат в тънкия свят чрез "спирачки" в западната култура се предава езотерично. Тягостните емоционални състояния възникват тогава, когато енергийният поток, преминаващ през дадени чакри, е по-малък, тоест -не съответствува на степента на тяхната разтвореност. Емоциите, свързани с мулдахара, обикновено биват наричани "смъртоносни" или "зверски": страх, ужас, ненавист, тъга, ярост. Ненавистта и яростта се отнасят към състояния с недостиг на енергия, а останалите - към състояния с излишък на енергия. В случаите на смъртен страх енергийният поток, изтичащ от чакрата муладхара, рязко пада. Състоянията на смъртна тъга и скука възникват при продължителен недостиг на енергия в чакрата муладхара. На практика човек в подобни състояния гладува и, ако не е в състояние да получи необходимата енергия по естествен начин, той може да се опита да си я набави от други хора. Да се усвои енергията, идваща от други хора, е много по-лесно отколкото да се набави непосредствено от тънкия свят. Така възниква садизмът. Садистът е разновидност на енергийния вампир. Измъчвайки своята жертва, садистът лакомо поглъща нейната енергия, снижавайки енергийния й поток почти до нула и привеждайки я в състояние на страх, смъртна тъга, отчаяние. След това садистът отново възбужда в жертвата си енергийни потоци, като провокира у нея чувство на ненавист. И отново лакомо изпива образувалата се енергия, привеждайки пак жертвата в низше енергийно състояние. Обменът на енергия при това равнище преминава през чакрите муладхара, макар че и останалите чакри биват засегнати. Разновидност на садизма е мазохизмът. Тогава човек се настройва на този поток, който излъчва тялото му в минутите на мъчение, приемайки енергия и от мъчителя. Особен вид емоции се образуват във висшите чакри. Така наречените творчески мъки възникват, когато творецът недостатъчно добре е овладял създаването на чисти форми, техниката. Тоест - чакрата вишудха при него не е достатъчно разтворена. Творческият поток, преминаващ през твореца, изисква съответно въплъщение във форми, а стесненото "гърло" на чакрата не може да го пропусне изцяло. Тогава творецът изпитва тягостно чувство на неудовлетвореност от себе си и се отдава на пиянство и разврат, опитвайки се да разтвори останалите чакри. Или пък изпада в депресия, прекъсвайки изцяло енергийния поток. Противоположното състояние, характеризиращо се с недостатъчен енергиен поток през чакрата вишудха се изразява в това, че се появява усещане, че животът преминава край човека, заобикаля го, без той да взема участие. Всеки от нас е длъжен да твори, създавайки различни форми, независимо дали са глинени чаши, остроумен израз, чудесни отношения с околните и прочие. И ако тези форми са наистина творчество, а не щампи, тогава околните ще търсят компанията му. С него ще им бъде забавно и весело, а самият индивид ще живее в истинския смисъл на тази дума. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|