Брутен вътрешен продукт за първо тримесечие на 2007 година

2.1.4. Средната заплата в София

След София най-високите средни заплати през юни са в София-област - 427 лв., и в област Варна – 422 лв. Най-ниски са доходите в Ямбол и Видин – 320 и 323 лв.

Според анализи на "Индъстри уоч" и "Витоша рисърч" обаче, цитирани от "24 часа", най-високи са заплатите в Ст. Загора – около 760 лв., а в София са с около 40 лв. по-малко.

София има близо два пъти по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо средния за страната, сочат последните данни на НСИ за 2004 г. От данните за БВП за 2005 г. към момента са готови единствено числата за шестте района за планиране, на които е разделена страната. Според тях Югозападният район за планиране, в който е и София, дава 8179 лв. БВП на човек, като останалите райони са между 4300 и 4800 лв., а средният БВП на човек за страната е 5529 лв.

Значението и обхватът на предвидените действия за регионално развитие изискват значителни финансови ресурси. За финансиране на изпълнението на Областната стратегия ще бъдат използвани средства от:

• 
  Държавния бюджет, в т.ч. чрез инвестиционна програма за развитие на районите за целенасочено въздействие;
  
• 
  Фондовете на ЕС:
  
  • 
    за периода до 2006 г. (Съгласно процедурите, регламентирани във финансовите меморандуми по програми ФАР и ИСПА и в годишното финансово споразумение по програма САПАРД, изплащането на средствата по предприсъединителните фондове и съответно използването им ще продължи и в периода след присъединяването на Р България към ЕС, както следва: по програма ФАР - до 2009 г., по програма ИСПА
    
  • 
    до 2011 г. и по програма САПАРД - до 2008 г.) - предприсъединителните инструменти на ЕС: програма ФАР, в частта й "социално и икономическо сближаване" и трансгранично сътрудничество и САПАРД;
    
  • 
    за периода 2007 - 2015 г. - Структурните фондове и Кохезионния фонд чрез Националната оперативна програма за регионално развитие, Оперативната програма по цел 3 "Европейско териториално сътрудничество", а така също ще бъде подпомогната от други оперативни програми, тъй като основните приоритети на тази стратегия ще бъдат включени в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007 - 2013 г.;
    
• 
  Бюджетите на общините;
  
• 
  Собствени средства на работодателите, местни физически и юридически лица, НПО и др.;
  
• 
  Международни финансови източници;
  
• 
  Други (кредити, апортни вноски - недвижимо имущество).
  

Икономическите и финансовите механизми за подпомагане на регионалното развитие следва да отразяват принципите за добро управление и координация на инструментите, партньорство, ефективност и ефикасност на разходите, прозрачност, отчетност и контрол.

На територията на oбласт София са обособени са 17 индустриални зони, които независимо настъпилите промени в продуктовата структура и стагнацията на производсството, продължават да съществуват и сега(най-вече като сграден фонд и изградена инфраструктура).

• 
  "Задгаров район" с площ от 159 ха и главна специализация транспортно машиностроене;
  
• 
  "Военна рампа" (383 ха) - машиностроене и металообработване;
  
• 
  "Илиенци" (354 ха) - електротехническа и фармацевтична промишленост;
  
• 
  "Световрачане" (206 ха) - химическа и каучукова промишленост;
  
• 
  "Нови Искър" (81 ха) - химико-каучукова и промишленост за строителни материали;
  
• 
  "Казичене" (230 ха) - селско стопанство и местна промишленост;
  
• 
  "Хаджи Димитър" (289 ха) - хранително-вкусова промишленост, транс-порт и машиностроене;
  
• 
  "Христо Ботев", Слатина (427 ха) - хранително-вкусова и обслужващи градското стопанство дейности;
  
• 
  "Искър" (720 ха) - промишленост за строителни материали, цветна металургия, производство на електро и топлоенергия;
  
• 
  "Изгрев" (4 ха) - малки и средни машиностроителни предприятия;
  
• 
  "Изток" (201 ха) - полиграфия, електроника и приборостроене;
  
• 
  "Горубляне" (87 ха) - хранително-вкусова, електроника и транспорт;
  
• 
  "Витоша" (71 ха) - хранително-вкусова и шивашка промишленост;
  
• 
  "Средец" (200 ха) - подемно-транспортно машиностроене, хранително-вкусова и обувна промишленост;
  
• 
  "Захарна фабрика" (113 ха) - далекосъобщителна, радио-телевизионна апаратура, прецизно машиностроене;
  
• 
  "Орион" (70 ха) - електротехническа, оптико-механическа.
  
• 
  "Кремиковци" - черна металургия, рудодобив, промишленост за строителни материали.
  
• 
  Основните изводи, характеризиращи състоянието на производствените зони, показват:
  

Развитието на строителството в Област София е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии.

Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижение на строителството на промишлени предприятия и на сгради за обществени нужди и постепенно затихване на жилищното строителство, изпълнявани по индустриални технологии.

Българска строителна седмица в Интер- Експо Центъра в София зам.- министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев.

През последните години строителният сектор бележи ръст на продукцията в рамките на 12-18%. За 2005 г. продукцията в сектора е 4 млрд. евро.

Въпреки силното развитие на отрасъла, в него не липсват и проблеми - повечето от българските строителни предприятия не разполагат с достатъчно финансов ресурс за изпълнение на големи проекти.

Според зам.-министъра ролята на държавата за регулирането на бизнеса ще е само в две направления - създаване на необходимата нормативна база и контрол върху строителството.

Броят на заетите лица в областния икономически комплекс е 486 800 чов. (2002г.), а броят на безработните се оценява на 68 000 чов.** Общият брой на икономически активното население е 554 800 чов. Делът на безработните от него е 12,3%, от които 4,45% са официално регистрираните безработни лица (24 600 чов.).

Цитираните данни показват, че делът на икономически активното население, от населението на областта в трудоспособна възраст е 72,2%. В периода 1998 – 2002г. това равнище на икономическата активност е една почти постоянна величина, което показва, че потенциала от реална работна сила на областта е почти изчерпана. Това се дължи главно на големия брой учащи се и студенти, които са концентрирани в различни средни и висши учебни заведения.

Нивото на икономическа активност на трудоспособното население е значително по-високо от средното за страната – 50,6% (2002 г.) и дори надвишава параметрите на Лисабонската стратегия на ЕС.

Формално оценено, вътрешният лимит на областта от икономически активен контингент е изчерпан и това би било ограничител на развитието. Той може да се преодолее чрез механичен прираст (от национално ниво това е неприемливо решение) или чрез чувствително преструктуриране на икономиката на областта. Това вече е факт, тъй като в периода 1998 – 2002г. при един почти постоянен дял на икономически активно население се отчита значителен ръст на БВП на човек от населението. В това отношение, Националната стратегия за регионално развитие указва насоките за преструктуриране.

• 
  Запазване и възстановяване на загубените под пазарния натиск функциите на обитаването в Централната градска част, при хармоничното им съвместяване с административните, търговски и бизнес функции.
  
• 
  Оптимизиране на жилищната среда в компактния град, чрез обновяване на инфраструктурата (включително градинки, площадки, алеи), ревитализиране на необлагодетелстваните квартали и др.
  
• 
  Преструктуриране и обновяване на жилищните комплекси, за да станат адекватни на съвременните условия и изискванията на населението – саниране на панелните блокове, опазване и обновяване на междублоковите пространства.
  
• 
  Активизиране на селищата в околоградския район и увеличаване на тяхната привлекателност, чрез развитие на инфраструктурата и обслужващите функции.
  
• 
  Дисперсно развитие на нови зони за висококатегорийно обитаване към съществуващите селища и вилни зони:
  

• 
  на югоизток – в районите на Лозен–Герман, Панчарево– Бистрица;
  
• 
  на запад – в района на Банкя
  
• 
  на север – в районите на Нови Искър, Доброславци – Кътина.
  

Трябва да бъдат решени комплекс от въпроси свързани с хуманизирането на големите градски структури (жилищни комплекси). За това безусловно ще се наложи ползуването на опита и евентуалното финансиране на европейски държави, които успяха да пригодят този вид планови структури към пазарни условия и изисквания подчинени на човека и неговите ежедневни потребности.

Населението на гр. София е относително добре образовано. Според данните от преброяването от март 2001г. делът на лицата с образование по-високо от средното (висше или полувисше) е 27.3%, а на лицата със средно образование – 42.2%. Така лицата със средно или по-високо образование представляват близо 70% от населението на столичния град, което е близко до средния им дял за страната 71.7%. Все пак трябва да се отбележи, че делът на лицата с образование по-високо от средното е с 5.5 процентни пункта по-висок от средния за страната. Делът на неграмотните лица за цялата страна е 1.8%, докато в гр. София техният дял е незначителен (0.4%). Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо образование в гр. София е малко по-високо от средното равнище за ЕС (68%), както и делът на населението с висше образование е по-висок от средния показател за ЕС (21,8%) и от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). В същото време, обаче, трябва да се отбележи, че столичните региони на страни като Англия, Белгия, Финландия, Франция и др. имат по-високо натрупване на население с висше образование (около и над 35%) от българската столица.

В образователната система са обхванати общо 312 броя учебни заведения, от който 218 общообразователни училища, 10 специализирани училища, 13 средни професионални училища, 47 техникума и училища по изкуствата, 10 колежа и 17 университета, между който е Софийският университет "Св. Климент Охридски".

Отрасловата специализация, по която са профилирани средните професионални училища е доста многообразна, а именно в сферата на промишлеността - 34 училища; транспорта - 4; обслужването - 5; икономиката - 2; строителството - 1; селското стопанство - 1.

Общият брой на преподавателите в образователната система на София се колебае в границите 21,4 - 25,0 хиляди. Преподавателите в университетите са близо 12000.

Общият брой на детските заведения е 239 с около 28484 деца и 2567 души педагогически персонал. От общия брой на обединените детски заведения две са санаториални, а от детските градини две са логопедични, една е санаториална, и две са специални (за глухи деца).

В областта се подържат 6 броя домове за деца и юноши, предимно сираци и деца със здравни проблеми, чийто брой през годините е относително постоянен - около 581 възпитаници, за които се грижат 116 души педагогически персонал.

СОФИЯ - СРЕДИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ