Катедра "Икономика и управление на строителството"


Брутен вътрешен продукт за първо тримесечие на 2007 година



страница11/48
Дата28.02.2022
Размер1.04 Mb.
#113379
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   48
teritorialno-ustroiistvena-harakteristika-na-sofiya-grad (1)
Свързани:
Реферат, Есе - Професионална етика

Брутен вътрешен продукт за първо тримесечие на 2007 година




Първо тримесечие на 2007 година

Стойностен обем в текущи цени

Относителен дял

Индекс на физич. обем -
I трим. на
2006 г.=100


в БДС

в БВП

хил.лв.

%

%

%

1

Брутна добавена стойност (2+3+4)

9 389 691

100.0

81.7

107.7


по икономически сектори:





2

Аграрен

438 192

4.7

3.8

102.5

3

Индустрия

3 149 425

33.5

27.4

107.6

4

Услуги

5 802 074

61.8

50.5

108.1

5

Корективи

2 103 662


18.3

100.3

6

Брутен вътрешен продукт (1+5=7+10+13+16)

11 493 353


100.0

106.2


по елементи на крайното използване:





7

крайно потребление (8+9)

10 413 082


90.6

107.0

8

индивидуално

9 452 458


82.2

108.1

9

колективно

960 624


8.4

97.3

10

бруто капиталообразуване (11+12)

4 193 889


36.5

.

11

в основен капитал

3 386 154


29.5

135.9

12

изменение на запасите

807 735


7.0

.

13

външнотърговско салдо (14-15)

-3 301 460


-28.7

.

14

износ на стоки и услуги

6 910 204


60.1

102.2

15

внос на стоки и услуги

10 211 664


88.8

113.2

16

статистическа разлика

187 842


1.6

.

ИНДЕКСИ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ


ЗА ЮЛИ 2007 ГОДИНА


Код

Потребителски групи

VIІ.2007

Относ. дял на паричните разходи 2006

предходният месец = 100

при база ХІІ.2006

съответния месец от предходната година = 100


ОБЩО:

102.2

104.3

108.4

100.000

H

Хранителни

103.9

104.8

114.5

36.413

N

Нехранителни

100.0

101.4

102.3

31.267

O

Обществено хранене

101.3

106.4

109.7

5.063

U

Услуги

102.7

106.5

107.4

27.258


Хранителни продукти и безалкохолни напитки

104.0

104.8

114.7

35.011


Алкохолни напитки и тютюневи изделия

100.1

96.9

97.3

5.478


Облекло и обувки

99.5

101.8

106.1

4.262


Жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива

103.5

105.9

107.9

17.355


Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, и обичайно поддържане на дома

100.2

101.5

103.8

4.685


Здравеопазване

99.5

102.3

103.0

5.753


Транспорт

100.2

108.9

104.9

7.506


Съобщения

99.8

100.0

99.8

6.047


Свободно време, развлечения и културен отдих

103.6

105.4

105.6

3.937


Образование

100.2

100.7

106.4

0.454


Ресторанти и хотели

101.3

106.2

109.6

5.426


Разнообразни стоки и услуги

100.5

106.7

109.7

4.087

ОБЩИ ИНДЕКСИ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ
ПО МЕСЕЦИ ЗА 2007 ГОДИНА



МЕСЕЦИ

XII 2006

МЕСЕЦИ НА 2007 ГОДИНА, ПРИЕТИ ЗА БАЗА

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

ДЕКЕМВРИ 2006

100.0













ЯНУАРИ 2007

101.4

100.0












ФЕВРУАРИ

101.9

100.5

100.0











МАРТ

101.8

100.4

99.9

100.0










АПРИЛ

102.3

100.9

100.4

100.5

100.0









МАЙ

102.4

101.0

100.5

100.6

100.1

100.0








ЮНИ

102.0

100.6

100.1

100.2

99.7

99.6

100.0







ЮЛИ

104.3

102.8

102.4

102.4

101.9

101.8

102.2

100.0








2.1.3. брутната добавена стойност (БДС)


Характерна особеност за разпределението на брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори е значителният дял който заемат услугите в местната икономика, а именно 71.3% за 2002 г., като този дял е най-висок от всички области на страната. Индустрията допринася с 28% към БДС на региона, а делът на аграрния сектор е незначителен (0.7%). Превръщането на местната икономика в доминирана от услугите е резултат от процеса на де-индустриализация на областта през последните 15 години.



2.1.4. Средната заплата в София



530 лева е била средната заплата в София за второто тримесечие на годината, 533 лева - за юни, сочат последните данни на Националния статистически институт. Средната заплата за страната за второто тримесечие е 406 лв., а за юни – 408 лв.

След София най-високите средни заплати през юни са в София-област - 427 лв., и в област Варна – 422 лв. Най-ниски са доходите в Ямбол и Видин – 320 и 323 лв.

Според анализи на "Индъстри уоч" и "Витоша рисърч" обаче, цитирани от "24 часа", най-високи са заплатите в Ст. Загора – около 760 лв., а в София са с около 40 лв. по-малко.

София има близо два пъти по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо средния за страната, сочат последните данни на НСИ за 2004 г. От данните за БВП за 2005 г. към момента са готови единствено числата за шестте района за планиране, на които е разделена страната. Според тях Югозападният район за планиране, в който е и София, дава 8179 лв. БВП на човек, като останалите райони са между 4300 и 4800 лв., а средният БВП на човек за страната е 5529 лв.


2.1.5. Икономически и финансови механизми за подпомагане на регионалното развитие

Значението и обхватът на предвидените действия за регионално развитие изискват значителни финансови ресурси. За финансиране на изпълнението на Областната стратегия ще бъдат използвани средства от:



  • Държавния бюджет, в т.ч. чрез инвестиционна програма за развитие на районите за целенасочено въздействие;

  • Фондовете на ЕС:

    • за периода до 2006 г. (Съгласно процедурите, регламентирани във финансовите меморандуми по програми ФАР и ИСПА и в годишното финансово споразумение по програма САПАРД, изплащането на средствата по предприсъединителните фондове и съответно използването им ще продължи и в периода след присъединяването на Р България към ЕС, както следва: по програма ФАР - до 2009 г., по програма ИСПА

    • до 2011 г. и по програма САПАРД - до 2008 г.) - предприсъединителните инструменти на ЕС: програма ФАР, в частта й "социално и икономическо сближаване" и трансгранично сътрудничество и САПАРД;

    • за периода 2007 - 2015 г. - Структурните фондове и Кохезионния фонд чрез Националната оперативна програма за регионално развитие, Оперативната програма по цел 3 "Европейско териториално сътрудничество", а така също ще бъде подпомогната от други оперативни програми, тъй като основните приоритети на тази стратегия ще бъдат включени в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007 - 2013 г.;

  • Бюджетите на общините;

  • Собствени средства на работодателите, местни физически и юридически лица, НПО и др.;

  • Международни финансови източници;

  • Други (кредити, апортни вноски - недвижимо имущество).

Икономическите и финансовите механизми за подпомагане на регионалното развитие следва да отразяват принципите за добро управление и координация на инструментите, партньорство, ефективност и ефикасност на разходите, прозрачност, отчетност и контрол.




2.2. ПРОМИШЛЕНОСТ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ОБЕКТИ
Определящо значение в структурата на икономиката има промишлеността. София е най- големият промишлен център на страната.Тя реализира около 30% от приходите от дейност в материалната сфера, ангажира приблизително същия процент от заетите лица и разполага с 45% от изградената база на материалното производство в града. За сравнение ще посочим, че средните структурни индикатори за развитието на промишлеността в страната през 2001 г. са съответно: относителен дял на приходите от продажби от общия обем на материалното производство - 40.2%, заети лица - 35.1%, ДМА - 55.7 %.
Стопанството на София е многоотраслово, с превес на тежката промишленост. В столицата са концентрирани 74% от производствените мощности на черната металургия, 24% - на електротехническата и електронна промишленост, 14% - на машиностроенето, 17% -производство на строителни материали, 11 % - на текстилната и трикотажна промишленост, между 4 и 10% - на останалите промишлени отрасли. В София е произведена 34% от продукцията на отрасъл "Хартия, издателски и полиграфически изделия" в РБългария, 47% от продукцията на черната и цветна металургия, 25% от производството на електротехнически машини, оборудване и прецизна техника, 18% от продукцията на каучукови и пластмасови изделия, 15% от шивашките изделия и т.н. Относителния дял на промишлената продукция на Област София от страната общо е около 16.3 %. 44.3 на сто от продукцията е произведена в частния сектор, като най- силно е застъпено участието в производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (22%), отливки, метални изделия и машини (16%), хартия, полиграфически изделия (14%), електротехнически машини и прецизна техника (11%) и др.

РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА
ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ


(Хил. лв.)




Икономически дейности (A 17)

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

ОБЩО

5 409 443

6 694 291

7 220 526

8 503 058

9 949 554

13 262 517

Селско, ловно и горско стопанство

108 822

145 931

203 517

265 536

373 124

438 857

Рибно стопанство

1 983

375

1 268

1 955

3 231

1 263

Добивна промишленост

115 619

103 202

115 119

119 742

157 178

295 384

Преработваща промишленост

1 290 594

1 549 317

1 921 066

2 004 112

2 086 358

2 705 800

Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода

573 359

527 693

503 255

1 024 336

1 053 722

1 213 337

Строителство

343 113

419 245

409 892

490 746

762 644

1 106 864

Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството

778 355

880 388

1 151 134

1 322 928

1 485 599

1 888 363

Хотели и ресторанти

232 480

336 957

439 005

508 781

703 892

797 224

Транспорт, складиране и съобщения

1 231 564

1 740 139

1 378 906

1 467 796

1 759 361

2 187 883

Финансово посредничество

124 019

159 456

129 848

138 466

174 081

271 772

Операции с недвижими имоти и бизнес услуги

223 609

367 798

450 680

522 757

716 503

1 423 892

Държавно управление, задължително обществено осигуряване

207 874

166 017

128 759

177 969

233 850

278 027

Образование

31 719

44 374

62 541

64 113

68 604

125 817

Здравеопазване и социални дейности

54 762

108 559

104 320

136 427

136 538

206 904

Други дейности, обслужващи обществото и личността

91 571

144 840

221 216

257 394

234 869

321 130

На територията на oбласт София са обособени са 17 индустриални зони, които независимо настъпилите промени в продуктовата структура и стагнацията на производсството, продължават да съществуват и сега(най-вече като сграден фонд и изградена инфраструктура).



  • "Задгаров район" с площ от 159 ха и главна специализация транспортно машиностроене;

  • "Военна рампа" (383 ха) - машиностроене и металообработване;

  • "Илиенци" (354 ха) - електротехническа и фармацевтична промишленост;

  • "Световрачане" (206 ха) - химическа и каучукова промишленост;

  • "Нови Искър" (81 ха) - химико-каучукова и промишленост за строителни материали;

  • "Казичене" (230 ха) - селско стопанство и местна промишленост;

  • "Хаджи Димитър" (289 ха) - хранително-вкусова промишленост, транс-порт и машиностроене;

  • "Христо Ботев", Слатина (427 ха) - хранително-вкусова и обслужващи градското стопанство дейности;

  • "Искър" (720 ха) - промишленост за строителни материали, цветна металургия, производство на електро и топлоенергия;

  • "Изгрев" (4 ха) - малки и средни машиностроителни предприятия;

  • "Изток" (201 ха) - полиграфия, електроника и приборостроене;

  • "Горубляне" (87 ха) - хранително-вкусова, електроника и транспорт;

  • "Витоша" (71 ха) - хранително-вкусова и шивашка промишленост;

  • "Средец" (200 ха) - подемно-транспортно машиностроене, хранително-вкусова и обувна промишленост;

  • "Захарна фабрика" (113 ха) - далекосъобщителна, радио-телевизионна апаратура, прецизно машиностроене;

  • "Орион" (70 ха) - електротехническа, оптико-механическа.

  • "Кремиковци" - черна металургия, рудодобив, промишленост за строителни материали.

  • Основните изводи, характеризиращи състоянието на производствените зони, показват:

Тези зони в преобладаващата си част разполагат с резерв за развитие на промишленото производство, но съчетанието им с жилищни райони и рекреационни зони налагат известно преустройство на някои от зоните. В преобладаващата част от зоните производствените единици функционират при натоварване на мощностите в рамките на 40-60%. Не във всички зони съществуват условия за създаване на условия за бързо реализиране на всякаква инвестиционна инициатива на “собственик” или “ползвател”, свързана с използването на определените терени, сградни фондове и инфраструктура, при определен режим на ползване и застрояване; структурното членене и функционално зониране на отделните производствени зони предстои да бъде усъвършенствано успоредно с развитие на процесите на структурната реформа с оглед създаване на оптимални условия за нейното протичане. Както останалите съвременни столични градове, в които предлагането на предприемачески зони, производствени зони или зони за дейност, както и офиси, влияе върху разкриването на нови производства и допринася по решителен начин за създаване на работни места и модернизиране на производствената структура В гр. София - понастоящем съществуват терени, които са готови за активизиране на производственото предприемачество и динамизиране на производството и заетостта.

2.3. СТРОИТЕЛСТВО

Развитието на строителството в Област София е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии.


Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижение на строителството на промишлени предприятия и на сгради за обществени нужди и постепенно затихване на жилищното строителство, изпълнявани по индустриални технологии.


Основните направления на строителството са свързани с реновацията на реституирани имоти в централната градска част, строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните райони) и поддръжка на градската инфраструктура при бюджетното финансиране.
2.3.1. 7 % ОТ БВП Е ДЕЛЪТ НА СТРОИТЕЛНИЯ СЕКТОР У НАС

Българска строителна седмица в Интер- Експо Центъра в София зам.- министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев.


Той припомни, че на строителния пазар в България присъстват около 11 000 предприятия с приблизително 150 000 заети в тях.

През последните години строителният сектор бележи ръст на продукцията в рамките на 12-18%. За 2005 г. продукцията в сектора е 4 млрд. евро.


По предварителни данни за 2006 г. се очаква да надхвърли 4.5 млрд. евро, каза Савин Ковачев. Над 90% от предприятията в бранша са с частен капитал, посочи той.

Въпреки силното развитие на отрасъла, в него не липсват и проблеми - повечето от българските строителни предприятия не разполагат с достатъчно финансов ресурс за изпълнение на големи проекти.


Наред с това вече се проявява и недостатъчната квалификация на изпълнителските кадри и продължава изтичането на опитна работна ръка към други държави.

Според зам.-министъра ролята на държавата за регулирането на бизнеса ще е само в две направления - създаване на необходимата нормативна база и контрол върху строителството.


Той припомни, че в края на 2006 г. влезе в сила Закона за централен професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство и се очаква да се създаде комисията, която ще подготви новата браншова камара-партньор на държавата
Неефективни пазари на недвижими имоти. Съществуват очевидни доказателства, че трудностите, свързани с обновяването и застрояването наново на земята в центъра, допринасят за изтласкване на стопанските дейности към периферията. Например, докато центърът е добре обслужван от градския транспорт, той е крайна цел за само 18% от всички пътувания до работа. Това подсказва, че земята в центъра не се използва достатъчно добре и че има деконцентрация на работните места, като по този начин се намалява икономическата роля на центъра. Трансформирането на използването на земята особено в центъра, а и в целия град, трябва да се превърне в основна цел на стратегията за планиране. Моделът на собствеността върху земята е възможно да се окаже пречка за функционирането на пазарите на недвижими имоти или поради неясноти относно собствеността, или поради факта, че земята е държавна и по тази причина не се предлага на пазара, независимо дали се използва или не.
2.4. ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА
Един от показателите, характеризиращ икономическото равнище на област София е коефициента на икономическа активност на трудоспособното население. Областта разполага (ХІІ – 2002 г.) с трудоспособен контингент (от 15-65г.) от 768 000 човека, който представлява 64,3% от общото население*.

Броят на заетите лица в областния икономически комплекс е 486 800 чов. (2002г.), а броят на безработните се оценява на 68 000 чов.** Общият брой на икономически активното население е 554 800 чов. Делът на безработните от него е 12,3%, от които 4,45% са официално регистрираните безработни лица (24 600 чов.).


Цитираните данни показват, че делът на икономически активното население, от населението на областта в трудоспособна възраст е 72,2%. В периода 1998 – 2002г. това равнище на икономическата активност е една почти постоянна величина, което показва, че потенциала от реална работна сила на областта е почти изчерпана. Това се дължи главно на големия брой учащи се и студенти, които са концентрирани в различни средни и висши учебни заведения.


Нивото на икономическа активност на трудоспособното население е значително по-високо от средното за страната – 50,6% (2002 г.) и дори надвишава параметрите на Лисабонската стратегия на ЕС.


Формално оценено, вътрешният лимит на областта от икономически активен контингент е изчерпан и това би било ограничител на развитието. Той може да се преодолее чрез механичен прираст (от национално ниво това е неприемливо решение) или чрез чувствително преструктуриране на икономиката на областта. Това вече е факт, тъй като в периода 1998 – 2002г. при един почти постоянен дял на икономически активно население се отчита значителен ръст на БВП на човек от населението. В това отношение, Националната стратегия за регионално развитие указва насоките за преструктуриране.



Месец

Брой регистр.
Безраб.

Р-ще на безработица

За София

За страната

Януари

26074

4.9 %

18.0 %

Февруари

26882

5.0%

17.9 %

Март

27884

5.2 %

17.5 %

април

28541

5.4 %

17.8 %

Брой и равнище на безработицата
2.4.1. Трудов пазар – относително ниска безработица, но и сравнително ниско заплащане
Работната сила в София наброява 593.3 хил. души в края на 2004г3. Заетите лица са 533.9 хил. души, което представлява почти 18% от общата заетост на страната. Безработните в столицата са били 59.4 хил. души, а нивото на безработица е 10.0% и е малко по-високо от средното за страната. В същото време, обаче, данните на Агенцията по заетостта за регистрираните безработни показва малко по-различна картина. Според административната статистика безработните в края на декември 2003г. са били едва 17.6 хил. души, а нивото на безработица е било 3.2%. Така административната статистика характеризира столичният град като регион с твърде ниска безработица, сравним по този показател с много от развитите региони в Европа.
Столичната икономика е една от най-динамично развиващите се в страната, което се отразява и на нейния регионален трудов пазар. След като в началото и средата на деветдесетте години на миналия век заетостта в столицата намаля, през последните 6-7 години тя постепенно започна да се възстановява и според данните на НСИ средногодишният брой заети в София за 2002г. е бил 546.7 хил. души. Ако тази тенденция се запази към 2010г. ще се възстанови равнището на броя заети от първите години на преход в страната.
Близо три четвърти от заетите в столицата (73.1% за 2002г.) са заети в сферата на услугите, а 24.8% от заетите са в индустриалния сектор. Практически в София-град аграрната заетост е изключително ниска. В същото време заетите в сферата на услугите за цялата страна е 47.3%, а в индустриалния сектор – 27.2%. Изключително високият дял на броя на заетите в услугите в гр. София се дължи на неговото административно положение на столичен град, което допринася за динамичното развитие на редица подотрасли на сектора като финансови услуги, консултантски услуги, търговия, съобщения, транспорт и др. Освен това гр. София се явява най-големият културен, образователен и здравен център в страната, както и седалище на почти всички институции на държавното управление.


2.4.2. Развитие на човешките ресурси
Развитието на човешките ресурси на областта и повишаване на тяхното качество като противодействие на демографската криза, е комплексне процес, който обхваща всички сфери на областното развитие, и особено обслужващи подсистеми като образование, квалификация и преквалификация, здравеопазване, спорт, отдих, социални грижи, трудова реализация, заетост и доходи.
Това налага както нова политика по отношение на реализацията на самите дейности, така и съвременна материална база, създаване и прилагане на модели за регионална образователна политика, чрез активиране на местните администрации, особено в районите със силно изменящ се пазар на труда, именно какъвто той е в област София.
2.4.3.Факти и проблеми. Подобно на другите столици в Централна и Източна Европа София в много отношения е основен двигател на растеж в националната икономика. Тя има по-високи доходи на глава от населението от останалата част на страната и приносът й към националния брутен вътрешен продукт е почти 20%. Но за разлика от другите столици в региона икономиката на София е следвала модел на интензивна индустриализация, както показва високата заетост от 43% в сферата на производството в началото на преходния период. Докато услугите придобиват все по-голямо значение, градската икономика и днес поддържа сравнително висок дял на заетост в производството, концентриран в големите държавни предприятия. Следователно, ако София последва модела на други големи градове като Прага, Варшава и Будапеща, индустриалната приватизация е неизбежна. Това без съмнение ще доведе до закриване на работни места и увеличаване на безработицата, която в момента е четири пъти по-ниска от средната за страната. Независимо от това градът има големи възможности, които могат да се разработят и използват. Той си остава център на производствения, финансов и интелектуален живот в страната и като такъв има голям високо образован трудов потенциал. Тази концентрация на сравнително ниско-платен, но талантлив човешки капитал би могла да се отрази по положителен начин върху производителността. Местната икономика е привлякла почти 40% от чуждите преки инвестиции в страната особено в сектори като търговия, банково дело и високо технологични производства. Най-сериозният актив на града е високо образованата работна сила. Конкурентноспособността на икономиката на София се определя в голяма степен от уменията на работната ръка и способността на града да привлича нови стопански единици. София има традиции в отличното качество на образованието и научните изследвания. Делът на завършилите висше образование е 2.5 пъти над средния за страната, делът и на хората със специализирано средно образование е също значително по-висок. Научните изследвания показват, че нивото на образование е значителен фактор, който се отразява на икономическата активност на пазара на труда . икономическата активност достига 72.7% за хората с университетско образование и стига до 23.6% за хората с начално или още по- ниско образование. В бъдеще оцеляването и растежът на много предприятия ще зависи от осигуряването на хора с добро образование и способности да усвоят нови умения. София може да капитализира върху човешкия си ресурс, който да се превърне в основен източник на местния икономически растеж.
3. СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
3.1. Развитие на зоните за обитаване


ПЛОЩ НА ЖИЛИЩАТА НА 31.12.2006 ГОДИНА ПО ОБЛАСТИ

(кв.м)




Области

Жилища- брой

Полезна площ

Полезна площ на човек от населението

Жилищна площ на човек от населението

Средна полезна площ на едно жилище

Общо

в т.ч. жилищна площ

ОБЩО

3 728 554

237 642 628

152 881 021

30.95

19.91

63.74

в градовете

2 355 679

152 156 898

94 887 097

28.05

17.49

64.59

в селата

1 372 875

85 485 730

57 993 924

37.93

25.73

62.27

СОФИЯ (СТОЛИЦА)

524 637

34 282 173

20 963 387

27.69

16.93

65.34

в градовете

490 265

32 070 484

19 410 269

27.17

16.44

65.41

в селата

34 372

2 211 689

1 553 118

38.53

27.06

64.35

Основните действия, които се предлагат са следните:



  • Запазване и възстановяване на загубените под пазарния натиск функциите на обитаването в Централната градска част, при хармоничното им съвместяване с административните, търговски и бизнес функции.

  • Оптимизиране на жилищната среда в компактния град, чрез обновяване на инфраструктурата (включително градинки, площадки, алеи), ревитализиране на необлагодетелстваните квартали и др.

  • Преструктуриране и обновяване на жилищните комплекси, за да станат адекватни на съвременните условия и изискванията на населението – саниране на панелните блокове, опазване и обновяване на междублоковите пространства.

  • Активизиране на селищата в околоградския район и увеличаване на тяхната привлекателност, чрез развитие на инфраструктурата и обслужващите функции.

  • Дисперсно развитие на нови зони за висококатегорийно обитаване към съществуващите селища и вилни зони:

  • на югоизток – в районите на Лозен–Герман, Панчарево– Бистрица;

  • на запад – в района на Банкя

  • на север – в районите на Нови Искър, Доброславци – Кътина.



НОВОПОСТРОЕНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА
ПРЕЗ 2006 ГОДИНА


Области

Новопостроени сгради и жилища - брой

Полезна площ на новопостроените жилища - кв.м

Сгради

Жилища

Общо

в това число

жилищна площ

спомагателна площ

площ на кухните

ОБЩО

2 074

13 270

1 087 661

678 492

300 146

109 023

София /столица/

199

1 598

115 392

78 547

24 410

12 435

София

52

92

11 521

6 913

3 254

1 354

Бургас

447

4 868

367 262

214 215

112 827

40 220

Варна

458

2 580

263 492

161 301

76 219

25 972

Пловдив

112

530

47 615

33 147

10 930

3 538

Трябва да бъдат решени комплекс от въпроси свързани с хуманизирането на големите градски структури (жилищни комплекси). За това безусловно ще се наложи ползуването на опита и евентуалното финансиране на европейски държави, които успяха да пригодят този вид планови структури към пазарни условия и изисквания подчинени на човека и неговите ежедневни потребности.


Следва да се даде еднозначна оценка на хаотично усвоените извънградски територии и моно- и полифункционално предназначение и ги адаптира към новата макроструктура на града. Възникналите резиденциални квартали следва организационно да бъдат приобщени с новия градоустройствен план и да поставят началото на развитие в "отворените" направления на столицата регионален план съседните към и държави
З астрояване на градската площ
3.2. ОБРАЗОВАНИЕ

Населението на гр. София е относително добре образовано. Според данните от преброяването от март 2001г. делът на лицата с образование по-високо от средното (висше или полувисше) е 27.3%, а на лицата със средно образование – 42.2%. Така лицата със средно или по-високо образование представляват близо 70% от населението на столичния град, което е близко до средния им дял за страната 71.7%. Все пак трябва да се отбележи, че делът на лицата с образование по-високо от средното е с 5.5 процентни пункта по-висок от средния за страната. Делът на неграмотните лица за цялата страна е 1.8%, докато в гр. София техният дял е незначителен (0.4%). Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо образование в гр. София е малко по-високо от средното равнище за ЕС (68%), както и делът на населението с висше образование е по-висок от средния показател за ЕС (21,8%) и от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). В същото време, обаче, трябва да се отбележи, че столичните региони на страни като Англия, Белгия, Финландия, Франция и др. имат по-високо натрупване на население с висше образование (около и над 35%) от българската столица.


Образователната структура на заетостта в столицата показва, че създадените работни места в града са преимуществено за добре квалифицирани и образовани лица. През последното тримесечие на 2004г. над 45% от заетите в гр. София (45.8%) са с висше образование (25.9% средно за страната) и близо половината (49.2%) са със средно образование (55.5% средно за страната). Едва 5% от заетите в гр. София са с основно и по-ниско образование (18.6% средно за страната). На пръв поглед, въпреки относително добрите възможности за намиране на работа в този най-динамичен трудов пазар на България, лицата без добро образование или квалификация нямат особено добри шансове за заетост.
Образователното равнище в столицата се отличава рязко от това на останалите области в страната. Според статистически данни около 37,5% от населението с висше образование живее в област София.


В образователната система са обхванати общо 312 броя учебни заведения, от който 218 общообразователни училища, 10 специализирани училища, 13 средни професионални училища, 47 техникума и училища по изкуствата, 10 колежа и 17 университета, между който е Софийският университет "Св. Климент Охридски".


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
На 1 октомври 1888 г. е основано най-старото висше училище в България Софийският университет „Св. Климент Охридски" - с 4 редовни и 3 извънредни преподаватели и 49 студенти. Открит като Висш педагогически курс, след няколко месеца е преименуван във Висше училище, а от 1904 г. - в университет. Пръв негов ректор е известният български езиковед Александър Теодоров-Балан.
Софийският университет „Св. Климент Охридски" изпълнява и важна културна мисия в обществото. Той е средище на интелектуална дейност в столицата. С организираните премиери на книги, художествени изложби, музейни сбирки, публични лекции, срещи с изтъкнати български и чуждестранни учени и общественици, тържествени събрания, пресконференции и пр. Университетът става притегателен център за широки обществени кръгове от София и цялата страна.
Алма матер е популярна и със своята широка спортна дейност, организирана от Университетския спортен център и СК „Академик".
Активни са и международните връзки на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Той има договорни отношения с десетки университети от различните краища на света. Постоянни контакти поддържа с университети от Германия, Франция, Русия, Македония, Гърция, Турция, Унгария, Чехия и други страни. Членува в основните международни университетски организации.
В края на мирновременния период образованието в столицата отбелязва стабилност и обхваща преобладаващата част от децата, подлежащи на задължително обучение. Първите софийски гимназии са еталонни за развитието на просветата в страната. От тях излизат бъдещи дейци на науката, просветата, културата, общественици. За това допринасят изградените и действащи през годините управленски държавни, общински и обществени структури, които утвърждават софийските училища като модерни просветни центрове.
Наблюдава се силен спад в общия брой на студенти през последните няколко години (с изключение на студентите – докторанти), особено след 1998/1999 г. Основните причини за това са увеличаването на българските студенти, обучаващи се в университети извън страната, както и девалвацията на висшето образование у нас. В структурно отношение основното изменение е чувствителното намаление на учащите се в степен “специалист”.
Ако се разгледа дела на населението между 20 и 29 годишна възраст (счита се, че нормално това е средната възраст на лицата, обхванати от висшето образование) и се направи съпоставка с този дял в страните от Европейския съюз, се вижда, че България изостава по този показател. Средното равнище на учащи се между 20 и 29 години в страните от ЕС е 22.2 %, докато у нас то се движи около 15-16 %, като се наблюдава и лек спад през последните години с изключение на 2002 и 2003. Необходими са мерки за стимулиране участието на населението в най-високата степен на образователния процес и промяна на регулациите за прием във висшите училища, които същевременно да повишат качеството на висшето образование. Следва да се проучи много внимателно необходимостта на пазара на труда от различни видове специалисти и на тази база да се изгражда стратегия за по-нататъшно развитие на сектора на висшето образование. Нарушена е връзката между академичните среди и бизнеса, която би улеснила идентифицирането на необходимите специалисти в съответните области и броя студенти, които трябва да влизат всяка година в обхвата на висшето образование. Не се прави анализ за връзката между нуждите на трудовия пазар и сектора на висшето образование.

Отрасловата специализация, по която са профилирани средните професионални училища е доста многообразна, а именно в сферата на промишлеността - 34 училища; транспорта - 4; обслужването - 5; икономиката - 2; строителството - 1; селското стопанство - 1.


Общият брой на преподавателите в образователната система на София се колебае в границите 21,4 - 25,0 хиляди. Преподавателите в университетите са близо 12000.


Общият брой на детските заведения е 239 с около 28484 деца и 2567 души педагогически персонал. От общия брой на обединените детски заведения две са санаториални, а от детските градини две са логопедични, една е санаториална, и две са специални (за глухи деца).


В областта се подържат 6 броя домове за деца и юноши, предимно сираци и деца със здравни проблеми, чийто брой през годините е относително постоянен - около 581 възпитаници, за които се грижат 116 души педагогически персонал.




3.2.1. Основните приоритети на образованието през следващото десетилетие: достъпност до образованието, качество на образованието и ефективност на образованието, определят и реализиращите ги мерки:
 равен достъп до образованието за всички социални групи без разлика на пол, възраст и етническа принадлежност;
 образование през целия живот;
 адекватна образователна инфраструктура;
 развитие на мрежата от институции за професионално обучение и преквалификация:
 създаване на широкопрофилни професионални институции, разширяване на възможностите за получаване на квалификация на работното място, както и повишаване на качеството на обучение в частните институции;
 развитие на мрежата от центрове за непрекъснато обучение и обучение на възрастни;
 включване на Р.Б. в Европейската система за взаимно признаване на дипломите и професионалните квалификации;
 включване на социалните партньори в планирането, сертифицирането и финансирането на образованието и обучението , чрез поредица от мерки за активиране на всички заинтересовани страни.
 Мерките на пазара на труда следва да насърчават разкриването на нови работни места чрез развитие на предприемачество; обучението за професионална квалификация на работната сила; подпомагане на процеса на преструктуриране на икономиката и пренасочване на работната сила; изграждане на система за професионално ориентиране и информиране съвместно със социалните партньори; създаване на системата за обучение на работното място.


3.2.2. Проблемите на образователната система в София са подобни на тези, характерни за цялата страна. През последното десетилетие се наблюдава постоянно намаляване на броя на учениците в общообразователните училища. От учебната 2000/2001 до учебната 2003/2004 година броя на учещите в софийските общообразователни училища е намалял с 3.8%, докато намалението на техния брой за цялата страна за същия период от време е от 8.2%. Основна причина за намалението на учащите в общообразователните училища е неблагоприятната демографска тенденция в страната и постоянното намаляване на броя на децата. Все пак, съществуват и други фактори, които също съдействат за намаляването на броя на учащите в страната и в частност в столичния град. Към тях се отнасят главно отпадането на ученици както и тези, които изобщо не са обхванати от системата. Основните причини за отпадане на учениците са нежеланието им да учат и семейни проблеми, като семейните проблеми са в основата на около 70% от отпадането на ученици от системата. По степени най-голям е процента на отпадналите в прогимназиалния етап на обучение в общообразователните училища – около 33 % от общия брой.

СОФИЯ - СРЕДИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ


Българската академия на науките е пряк наследник и продължител на основаното още преди Освобождението (на 1 октомври 1869 г.) в румънския град Браила {българско книжовно дружество (БКД). Негови основатели са просветени български патриоти; между тях са и ръководителите на българското националноосвободително движение Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски.
Активното участие на БАН в живота на световната научна общност допринася твърде много за укрепване на нейния международен престиж.
Утвърждавайки най-добрите традиции на 130-годишната си история, БАН успешно съхранява позицията си на комплексен национален научен център.
НАРОДНА БИБЛИОТЕКА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
С особено важен принос и национално значение за образователната система е създаването и развитието на народната библиотека „Кирил и Методии”. Тя е най - богатата и наситена с разнообразна литература библиотека в страната.Помещава се в голяма сграда в центъра на град София.

3.3. КУЛТУРА
Трудно е за съвременния човек, жител на пренаселената ни столица, да си представи как е изглеждала тя в началото на 30-те години със своя главно едноетажен облик, с тишината по улиците, нераздирана нито от автомобилни сирени, нито от сигнални устройства против кражби, със замогващия се вече кинематограф, включително и опити в българското игрално кино, с радиото, чието инсталиране в някой дом е било знаменателно събитие. Въпреки вече налагащите се сгради на някои банки, на богати частни домове, без всякакво съмнение перлите на архитектурата са били Народното събрание и Народният театър.
НДК
Националният дворец на културата е многофункционален комплекс, съвременен замък – синтез на модерна архитектура с пластични изкуства. Великолепните пространства са одухотворени от над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове...
Той е най-големият мулти-функционален комплекс в югоизточна Европа. Центърът обединява 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места и разполага с над 15 000 кв.м. изложбена площ. В НДК има възможност за провеждане на различни мероприятия - конгреси, конференции, концерти, кино-прожекции, изложби и изложения.
В него има повече желязо отколкото в Айфеловата кула, под покрива му са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижна конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. В този смисъл той е уникален.
Тук всеки намира нещо за себе си. Модел, който на пръв поглед изглежда еклектичен, но всъщност е дълбоко демократичен. В залите и фоайетата му присъства изкуството и си дават среща всички музи. Тук можете да срещнете както големи артисти така и видни конгресмени, политици, бизнесмени. Има прекрасни условия и добри професионалисти за провеждането и на най-престижните прояви, могат да бъдат посрещнати и най-строгите международни изисквания.
НДК се превърна в естествен притегателен център за столичани и гостите на столицата, а силуетът на Двореца на фона на Витоша вече е емблематичен.
Залите на НДК още пазят спомена за изключителни гастроли и знаменити артисти - Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Алексис Вайсенберг, Хосе Карерас, Андреа Бочели, Николай Гяуров, Рикардо Мути, Монсерат Кабайе, Катя Ричарели, Мирела Френи, Веселина Кацарова, Дарина Такова, Анна Томова - Синтова, Гена Димитрова, Емил Чакъров, Емил Табаков, Юрий Башмет, Найджъл Кенеди, Емир Кустурица... списъкът е дълъг.
Вече не можем да си представим най-хубавите празници в годината без Новогодишния музикален фестивал, създаден от маестро Емил Чакъров през 1986 година. Тогава на голямата сцена могат да бъдат чути великолепни български гласове, разпръснати по света – Веселина Кацарова, Калуди Калудов, Красимира Стоянова, Цветелина Василева, Ина Кънчева, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Орлин Анастасов, Румен Дойков, Лъчезар Пръвчев, Емил Иванов.... Най-големите симфонични оркестри с най-добрите диригенти – Емил Табаков, Росен Миланов, Методи Матакиев, Найден Тодоров...


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   48




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница