Той израснакичест Явор, а до него аз Калина. Цитатът е от 17-та строфа на Славейковата балада. В него е представена трагичната съдба на двама блюбени, които са принудени на се самоубият. След смъртта, те не са погребани в църква, а на самотния бряг, защото в църквата се погребват само „истинските мъртви“. Така е вместен мотивът за безсмъртността и за неразделната любов, която преодолява всякакви препядствия.
Скала за преобразуване на точките в оценка. Общ брой точки 65
