По данни на НСИ за първото полугодие на 2018 година стойността на изнесените селскостопански продукти нараства с 13,5% на годишна база, като най- голям принос за това има ръста в експорта на житни растения – 49% при пшеницата, а при царевицата над два пъти. Водещи групи в структурата на износа са житните и маслодайни растения, мазнини от растителен
или животински произход, птиче месо, тютюн и т.н. Ръстът на износа продължава да поддържа положителното търговско салдо в търговията с агропродукти, но основен проблем е, че това са продукти с ниска добавена стойност.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2018 г. възлиза на 25 785 млн. лв. по текущи цени. През четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на предходната година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се понижава с 0.2 процентни пункта до 3.0%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.6 процентни пункта до 23.5%. Относителният
дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, нараства до 73.5% при 70.7% през съответния период на предходната година.
Българските земеделски производители не създават условия за развитие на конкурентоспособността си и губят пазарни позиции както на вътрешния, така и на външни пазари. Известен факт е, че в страната ни от години се внася по-евтина селскостопанска продукция от съседни страни – основно Турция и Македония.
Българските производители не са конкурентни и на европейския пазар поради висока себестойност на
произвежданите продукти, както и поради ниското им качество.
Освен това, българските производители не са в състояние да осигуряват доставки на големи количества еднородна продукция за преработващата промишленост и пазара на конкурентни цени.
Природо-климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на широка гама от плодове и зеленчуци (които са с висока добавена стойност), но нашият пазар е буквално залят от вносни такива, които се доставят на много по- ниска цена, в сравнение с предлаганата от българските производители. Освен това, болшинството от българските земеделски производители не притежават знания и умения в областта на маркетинга, които биха им помогнали да правят ефективни пазарни проучвания за ефективна реализация на продукцията си.
Друг проблем в българския агробизнес е неправилното структуриране на производството. Една печеливша ниша днес е биоземеделието. Все повече потребители проявяват интерес към екологично чистите плодове и зеленчуци, но твърде малко са българските производители, предлагащи биопродукти.
По данни от Аграрен доклад на
Министерство на земеделието, през 2017г. намаляват значително площите, предназначени за биологично производство (от
160635 ха през 2016г. на 136629 ха през 2017г.), както и сертифицираните екологично чисти райони, от които се събират диворастящи култури – гъби, билки и горски плодове – от 307995 ха на 272812 ха.
Сподели с приятели: