Клуб "5 сутринта"

108 като най-важното за успех в бизнеса, семейния живот, здравето, финансите и духов- ността.
– Какво е то? – попита предприемачката с жив интерес, като отпи от вече изстиналото кафе.
– Доколкото си спомням от памфлета, написан след беседата и после широко тира- жиран сред най-добрите професионални брокери, той казва: „Израснах с популярното убеждение, че тайната на успеха е упоритата работа, но тъй като видях толкова много хора да работят упорито, без да постигнат успех, се убедих, че истинската тайна не е в упоритата работа“.
– Каква е истинската тайна? – попита нетърпеливо художникът.
– Приятелю, ще стигна и до това – отговори шеговито милиардерът. – И така, Албърт
Грей казва: „Този общ знаменател на успеха е толкова голям, толкова могъщ...“
– И той е? – прекъсна го предприемачката, която също не можеше да дочака отговора.
– Грей обяснява, че „общият знаменател на успеха – тайната на успеха на всеки мъж и всяка жена – се крие във факта, че те са си създали навика да правят нещата, които
неуспелите хора не обичат да правят
– Просто. И дълбоко – отбеляза художникът, като подръпна една от плитките си. Той също отпи глътка студено кафе.
– Онези, които постигат най-много, си изграждат навика да извършват високостой- ностните дейности, които хората на средно ниво не обичат да правят – и то дори когато и на тях самите не им е приятно – продължи милиардерът. – И като се придържат към нужното поведение отново и отново, самоконтролът и личната им дисциплина нараст- ват. И новият режим се превръща в автоматичен навик.
Художникът кимна, после поглади брадичката си и се замисли за собственото си из- куство.
„Наистина се самоограничавам поради вътрешната си несигурност – каза си той. –
Толкова се тревожа какво ще кажат другите за работата ми, че не творя достатъчно. А мистър Райли има право. Не съм търпелив и не изграждам самоконтрола, който носят трудните, но стойностни неща. Може да се каже, че правя каквото искам и когато искам.
В някои дни имам известна енергия, в други спя по цял ден. Понякога ме мързи. Поня- кога работя много. Аз съм като коркова тапа, която се носи по водата, без ясна посока.
Без ясна структура. Без истинска дисциплина. Играя много видеоигри, понякога с ча- сове наред. Имам този навик да се впускам да рисувам картини, които се продават бързо, когато ми трябват пари, вместо да забавя темпото и да съсредоточа цялото си умение върху една-единствена творба, която ще покаже нивото на майсторството ми. И с гени- алността си коренно ще промени целия ми живот“.
– И така – продължи милиардерът, връщайки се към разказа си за построяването на
Тадж Махал, – в продължение на двайсет и две години – не двайсет и два дни и не двай- сет и два месеца – на двайсет и две години над двайсет хиляди работници се трудели неуморно под изгарящото индийско слънце. Над хиляда слона пренасяли блоковете мрамор един по един от огромни разстояния и армията от майстори непрестанно стро- яла постройката, която виждате сега. В това пътуване срещали архитектурни пречки, понасяли студ и горещини и неочаквани трагедии. И все пак те били фокусирани, безс- трашни и упорити, изцяло погълнати от задачата да осъществяват прекрасната мечта на императора.
– Наистина е невероятно – каза художникът и продължи да се взира в забележител- ната постройка. Покрай него прелетя пеперуда. На лицето му паднаха няколко капки

109 дъжд. И ако щете вярвайте, над главата на милиардера пак се издигнаха гълъби.
– Каква е тази работа с всички тези гълъби, дъги и пеперуди, които те заобикалят през цялото време? – попита предприемачката настойчиво, като оправи тениската си. На нея имаше цитат от Оскар Уайлд, който подхождаше на новооткритата ѝ будност. Той гла- сеше: „Бъди себе си. Всички други са вече заети“.
– Всички притежаваме тази магия. Повечето от нас не знаят как да си служат с нея – беше краткият и загадъчен отговор.
– Но да се върна пак към Тадж Махал – продължи милиардерът с тих глас. – След две десетилетия този мавзолей бил завършен. И човечеството получило едно от най-вели- ките произведения на поетичната дързост.
– Вдъхновена съм и дори нещо повече – сподели предприемачката. – Благодаря ти толкова много, че ни доведе в Агра. Винаги ще съм ти признателна.
– Императорът трябва наистина да е обичал жена си – каза художникът, стигайки до дълбокомислено заключение за нещо съвсем очевидно. После погледна настойчиво предприемачката. Сиянието, което излъчваше, далече надхвърляше баналната красота на старлетките, моделите и жените от лъскавите списания. Нейната красота беше по- спокойна и по-дълбока, красота, която прави изгревите специални и лунната светлина омагьосваща.
Помисли си, че магнетизмът на тази жена идва от по-дълбоко място, а не само от красивото лице. Това беше чар, породен от борба, магнетизъм, произтичащ от болка, енергия, излъчваща се от забележителен интелект и прелест, дължаща се на твърдата ѝ решителност да притежава истинска сила, мъдрост и любов.
– Тадж Махал е непосредствен пример за това как трябва да се придържате към изг- раждането на нов навик, пред каквито и трудности да се изправите. И да оставате верни на идеалите си не само в добри времена, но и когато стане ужасно трудно. И ето защо урокът тази сутрин е изключително важен. Това, което ви предстои да научите, ще ви помогне да приложите на практика голяма част от учението, което споделям с вас. Ма- гьосникът е разработил грижливо модела, който ще ви разкрия в течение на много, много години работа с хора като мен, които изграждат бизнеси, постигат успех и внасят промяна. Днешната сесия е посветена не толкова на ползата от навика да ставате преди слънцето, колкото на начините за осъществяване на този режим. Като режим за цял жи-
вот – обясни милиардерът и потри крайчеца на ухото си като дете, надарено с въобра- жение, което потрива вълшебна лампа.
– Страхотно – каза художникът. – Това ми е нужно. Практическите начини, за да съм сигурен, че няма да престана да ставам в 5 сутринта след края на това приключение.
– Добре – отговори милиардерът. – Тогава да вървим!
Двама едри гардове поведоха милиардера, предприемачката и художника през един частен вход в комплекса, обикновено запазен за държавни глави, кралски особи и други световни лидери. Щом влязоха вътре, където беше тъмно и тихо, милиардерът започна да говори.
– Това е интересен, пленителен, объркващ и вълнуващ период в историята на света.
За онези, които всяка сутрин и всеки ден се представят като жертви, бъдещето ще бъде много трудно, опасно и страшно, защото няма да знаят какво се случва с тях.
И ще бъдат абсолютно неподготвени да се справят с екологичната, икономическата и обществената промяна, която настъпва. Но за онова посветено малцинство, което е въз- приело железния утринен режим, за да опази дарбите си, като показва героично само-

110 обладание и изгражда брониран характер чрез упорито трениране на мускулите на са- модисциплината, бъдещето ще бъде феноменално богато, хармонично и свръхпродук- тивно. Онези, които са се въоръжили срещу настъпващата буря, като са възприели един грижливо грануларен утринен ритуал на световна класа, всъщност ще бъдат в позиция да превърнат цялата тази бъркотия в огромна възможност. И да запазят сред всеобщото объркване онази яснота, гений и спокойствие, които ще им позволят да победят.
Милиардерът потърка тюрбана си и после, поради някаква неизвестна за учениците си причина, премина в шепот.
– Първото прозрение, което ще споделя с вас тук, е, че мозъкът ви е създаден, за да бъде разширяван. Да, съгласен съм, че хората, които са затънали в професионалния и личния си живот, както и онези, които действат с нагласата „не мога“, вместо да си слу- жат с психологията на възможността, ще възразят, че няма начин да направят нужните подобрения, като възприемат добри навици, например този да станат членове на Клуб
„5 сутринта“. Те ще застъпват до смърт „реалността“ защо им е невъзможно да увеличат креативността, продуктивността, просперитета, изпълнението и въздействието. Те ще опитат всичко, за да ви накарат да приемете рационалните им доводи за това, че са нес- пособни да осъществяват удивителна кариера и да изградят изключителен личен живот.
Те са се отказали от способността си да променят нещата толкова отдавна, че накрая са повярвали, че тази безпомощност е истината. Пренебрегвайте способностите си доста- тъчно дълго и постепенно ще повярвате, че нямате такива. Истината е, че такива хора – хора, които са добри, с добри намерения и надарени с талант – позволяват на силите на независимия им аз да угаснат до такава степен, че често потъват в състояние на дълбока пасивност. Да, повечето хора се отнасят към амбициите си пасивно, а не активно. И после несъзнателно произвеждат поредица от извинения защо толкова се страхуват да напуснат сигурността на закостенелия си живот и да направят точно тези промени, ко- ито ще им донесат успех.
Милиардерът спря и пое гигантска глътка въздух. Един златен слънчев лъч проникна в Тадж Махал.
– Най-новите научни изследвания потвърждават, че мозъкът ни може да продължи да се развива през целия ни живот. Това красиво явление се нарича невропластичност. И то подкрепя факта, че човешкият мозък, също като силата на волята, прилича много повече на мускул, отколкото се смяташе преди. В известно отношение той е пластичен.
Натиснете го и той ще се разшири. Разгънете го и той ще се удължи – ще стане по-силен и ще можете да си служите с него, за да проявявате в най-голяма степен най-блестящите си дарове. Ето защо непременно трябва агресивно да упражнявате мозъка си, за да пре- върнете новите навици – например да ставате рано – в нещо естествено. Невроните,

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: