Методи, аргументи и връщани стойности

Използване на други компоненти

Как ще е ако класът е определен в друг файл? Мже да си помислите, че ком­пи­ла­торът е достатъчно умен да го потърси и намери, но има проблем. Да до­пус­нем, че искате клас с определено име, но дефиниция за клас с такова име има в по­вече от един файл. Или още по-лошо, да допуснем че пишете програма и сла­га­те в библиотека клас, чието име се дублира с името на клас, който вече е в би­блио­теката.

За да се реши въпросът трябва да се премахнат всички потенциални дву­смис­лия. Това се прави чрез указване на Java точно кои класове искате чрез клю­чо­ва­та дума import. import казва на компилатора да вземе package, което е би­блио­тека от класове. (В други езици библиотеката би съдържала също и данни и функ­ции, но помним, че в Java всичко е в рамките на класове.)

Повечето пъти ще използвате класове от стандартните библиотеки на Java кои­то идват с компилатора. С тях няма нужда да се безпокоите с дълги, обърнати до­мей­нови имена; просто пишете, например:

import java.util.ArrayList;

за да кажете на компилатора че искате класа на Java ArrayList. Обаче util може да съдържа множество класове и вие да искате да ги използвате без да ги зая­вя­ва­те един по един. Това лесно се прави чрез използване на ‘*’ за индикация:

import java.util.*;

По-общоприето е да се импортира колекция от класове по този начин, откол­ко­то отделни класове.

Ключовата дума static

Има две ситуации, където този подход е недостатъчен. Едната е когато искате да има единствени данни за много обекти, без значение колко има създадени и да­же ако няма. Другата е ако ви трябва метод, който не е асоцииран с никой клас. Тоест метод, който може да се вика ако няма създадени класове. Може да по­стигнете и двата ефекта с ключовата дума static. Когато напишете че нещо е static това значи че нещото не е свързано с никакъв конкретен екземпляр (обект - б.пр.) на този клас. Така че и да не сте създали обект може да викате static ме­тод или да използвате static данни. С обикновените, не-static данни и методи тряб­ва да създадете обект и да използвате именно неговите данни и методи, по­неже за не-static данни и методи трябва да се знае с кой точно обект работят. Раз­бира се, тъй като static методите не изискват да е създаден обект за да бъдат из­ползвани, те не могат направо да имат достъп до не-static членове и методи чрез просто извикване без споменаване на имената им (тъй като не-static чле­но­ве­те и методите трябва да са свързани с конкретен обект).

Някои ОО езици използват термините class data и class methods, което значи че дан­ните и методите са на категорията на класа, а не на отделен обект. Понякога ли­тературата за Java използва същите термини.

За да се направи член-променлива static, просто се слага ключовата дума пред де­финицията. Примерът прави static член и го инициализира:

class StaticTest {

static int i = 47;

}

Сега и да направите два StaticTest обектаще има една и съща памет за StaticTest.i. За двата обекта I е общо. Нека:

StaticTest st2 = new StaticTest();

В тази точка и st1.i и st2.i имат една и съща стойност 47 понеже я вземат от едно и също място в паметта.

Има два начина за споменаване на static променлива. Както е по-горе, може да е с името на обект, st2.i. Може също и направо чрез името на класа, което не мо­же да се направи с не-статичните. (Това е предпочитаният начин, доколкото под­чертава статичната природа на static променливата.)

StaticTest.i++;

Операторът ++ инкрементира променливата. В тази точка и st1.i и st2.i ще имат стойност 48.

Подобна логика се прилага към статичните методи. Може да се обръщате към тях чрез обекта, както и към всеки метод или да използвате допълнителния син­так­сис classname.method( ). Статичният метод се дефинира по подобен начин:

class StaticFun {

static void incr() { StaticTest.i++; }

}

Може да се види че StaticFun методът incr( ) инкрементира static данната i. Може да се извика incr( ) по типичния начин, чрез обект:

sf.incr();

Или, понеже incr( ) е статичен метод, чрез името на класа:

StaticFun.incr();

Докато static, приложен към член-данни определено променя начина по който се създават данните (една за всички класове срещу една за всеки обект в не-static случая), приложена към методи не е толкова драматична промяната. Важ­но приложение на static за методи е да позволи да се използват методи без съз­да­ване на обект. Това е съществено, както ще видим, при създаването на main( ) ме­тода, който е входната точка за стартиране на програмата.

Като всеки метод и static методът може да създава и използва обекти от него­вия си тип, така че static методът често се използва за “овчар” на стадото от екзем­пляри от неговия си тип.