312.1.1 Пистите трябва да са разположени така, че да осигуряват техническо, тактическо и физическо изпитание на уменията на състезателите. Степента на трудност трябва да отговаря на нивото на състезанието. Пистата трябва да бъде възможно най-естествена, да е разнообразна, с хълмисти участъци, височини за изкачване и склонове за спускане. Където е възможно, пистата трябва да пресича гориста местност.
Ритъмът не трябва да се нарушава от твърде резки промени на посоката или стръмни изкачвания. Склоновете за спускане трябва да създават предизвикателство за състезателите. Същевременно, пистата трябва да може да бъде премината на висока скорост.
312.1.2 По принцип пистата трябва да се състои от:
1/3 изкачвания с наклон между 9% (1:11) и 18% (1:5,5) и с разлики във височината над 10 метра, плюс няколко къси изкачвания, по-стръмни от 18% (вж. чл.313.1.1)
1/3 вълнообразен, хълмист терен, включващ всички характеристики на релефа с кратки изкачвания и спускания (с разлики във височината от 1 до 9 метра).
1/3 разнообразни спускания, изискващи различни техники за спускане
312.1.3 За състезания по ски бягане към ФИС пистите могат да се използват само в посоката, определена за състезанието.
312.1.4 Близо до стадиона трябва да има зона за тестване на ските с тестови следи за всички участващи отбори. Той трябва да бъде близо до пистата за загряване и до помещенията за мазане с вакса. Тестовите следи трябва да бъдат подготвени по същия стандарт като пистите на състезанието.
312.1.5 За служебните лица и зрителите трябва да се осигури отделна писта покрай състезателната писта.
313 Хомологация
313.1 Норми за пистите
313.1.1 Денивелация
Денивелацията между най-ниската и най-високата точка на състезателната писта не може да надвишава:
Разликата във височината на единично изкачване (ЧРВ) не трябва да надвишава тези граници, но може да бъде прекъсната от участък с вълнообразен терен, който на надвишава 200 м дължина или пък спускане, което е не повече от10 м.