КНИГА 4 ЗА СИЛИЦИЯ – ЕЛЕМЕНТА НА ЖИВОТА

155
ГЛАВА 1
Когато става дума за елементната структура на тази или на друга планета се привеждат научни данни затова, кой е доминиращият елемент в основата на нейната материя и във формите й на живот. В началото на ХХ век американският учен Ф. Кларк е определил следното усреднено съдържание на елементите в земната кора, по отношение спрямо нейната маса:
Кислород – Силиций – 29.5 Алуминий – 8.05 Желязо – 4.65 Калций – 2.96 %; Натрий – 2.5 Калий – 2.5 Магнезий – 1.87 Останалите – 1.0 Обърнете внимание, че на второ място след кислорода стои силиция. Учените са установили, че и на другите планети, на Слънцето, на Луната, както на Земята твърдата материя има еднакъв химичен състав. Което значи, че и там доминиращ елемент, наред с кислорода, се явява силиция.
За да функционира планетата ни като жив организъм ида може да се развива живота на нея, са необходими водата, заемаща 2/3 от повърхността на Земята и въздушния слой около нея. Техният химичен състави съотношението между елементите име различно в сравнение с почвения слой, като в тях преобладават освен кислорода, още водороди въглерод (който е съставна част във всяка органична молекула, както и множество други елементи.
Когато се направи спрямо масата процентно съотношение между всички елементи, присъстващи в земята, във водата и във въздуха, се установява, че в приблизително такова съотношение те присъстват в живите организми. Нарушаването на това съотношение води до промяна в жизнения статус на тези живи организми, включително и на човека.
В изброеното съотношение между елементите в земната кора прави впечатление, че една трета от нея е изградена от силиций. Във видна силициев двуокис той присъства навсякъде, от най- дребните песъчинки по морския бряг, до огромните скални масиви в планините. И макар че в живите организми, в които водата и въздуха също присъстват като елементи, това съотношение между елементите да е различно, като водорода и въглерода изпреварят силиция, то влиянието на последния върху здравословното състояние на живите организми е огромно.
Силицият е открит като елемент през 1825 година от изтъкнатия шведски химик и минералог Й. Я.
Берцелиус. Но истинското значение на силиция за живота на Земята и на човека е започнало да се осъзнава едва през последните 50-60 години. Преди всичко в електронната промишлености особено след изобретяването на микропроцесора, който през ноември 2001 година е отбелязал своето трето десетилетие. Силицият представлява пиезоелемент, който много добре превръща един вид енергия в друг вид, използва се и в слънчевите батерии. Съединенията му имат кристална структура, а в кристалите може да се съхранява огромно количество информация, което се и използва в електронната промишленост. А за обикновените камъни, които са навсякъде, неслучайно се казва, чеса дискетите на времето.
Значението на силиция излиза далеч извън границите на електронната промишленост. Още през
1912 година немският лекар Кюн установява, че съединенията на силиция са способни да възпрепятстват развитието на атеросклерозата. Фундаментални стават разработките за силиция на руския учен ВИ. Вернадский, който определя Земята земната кора, водата, въздушния слой като цялостен жив организъм, намиращ се в Единство с Вселената. Всичките, заедно с живеещите организми на нея, той нарича Живото вещество на Земята. ВИ. Вернадский пише, че животът на Живото вещество на Земята, в това число и на хората се поддържа за сметка на използването

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: